Кога се появява „американският английски“?
Съединени американски щати стават публично самостоятелни на 4 юли 1776 година, когато 13 американски колонии прекъсват политическите си връзки с Англия. Откъсването от английския британски обаче не става с подписването на edin документ.
Американският британски език стартира да се появява десетилетия преди Декларацията за самостоятелност, още когато първите американски колонии са основани през XVII в. и двете популации са разграничени от океана. Езиковата самостоятелност, по този начин да се каже, може би е зародила преди политическата.
Подобно на еволюцията на нов тип, новите акценти, диалекти и езици се появяват в продължение на дълги интервали от време, когато носителите на еднакъв език се изолират един от различен и стартират да се натрупват дребни, фини разлики. В един миг те стават задоволително, с цел да може локалният език да се смята за обособен.
В този смисъл не съществува солидна граница сред двата разновидността на езика, която да можем да отнесем към избрана година или десетилетие. Освен това при неналичието на аудиозаписи е доста мъчно да се дефинира по кое време тъкмо американският британски към този момент се е откроил задоволително.
Има обаче доказателства, че говорещите британски език са забелязали, че езикът се е трансформирал от другата страна на океана към края на XVII и началото на XVIII век.
Едно от най-ранните споменавания на езиковите разлики е в пътепис от 1699 година, озаглавен „ Пътуване до Нова Англия “ от британския публицист Нед Уорд. Той написа: „ Въпреки своята святост, те [жителите на Нова Англия] са доста нецензурни на своя общ акцент. “
Първоначално американският британски е считан за опорочена, варварска версия на истинския майчин език, какъвто постоянно е казусът с новите акценти и диалекти. Заедно с измененията в произношението и ударението върху сричките, американският британски вкарва нови думи и изречения, които също провокират пренебрежение от страна на обичайните носители на британския език.
Тези промени към този момент са обилни по времето на Декларацията за самостоятелност. Един от бащите-основатели на Съединени американски щати, шотландският църковен деятел Джон Уидърспун, е изключително наясно с прекрояването на езика – и това не го е радвало.
„ В тази страна, в сената, в адвокатската гилдия и от амвона, всекидневно слушам и виждам в дисертации от пресата граматически неточности, неприлични изрази и вулгаризми, които надали някой от същата класа във връзка с ранга и литературата би позволил във Англия “, написа Уидърспун през 1781 година, единствено 5 години след подписването на декларацията.
Разликите стават толкоз дълбоки, че някои мислители допускат, че „ американският “ ще се развие като единствен обособен език, изцяло самостоятелен от британския. Към края на XVIII в. Джонатан Баучер, британски свещеник и лингвист, който живее в Мериленд, написа: „ Техният език ще стане толкоз самостоятелен от Англия, колкото самите те. “
Очевидно това не се е случило и езикът не се е трансформирал в изцяло нова единица. Въпреки това стигмата, обвързвана с американския британски език, продължава да съществува и през идващите епохи.
През 1995 година принц Чарлз (сега крал Чарлз) провокира скандал, когато прави няколко високопарни коментара за „ доста развращаващото “ въздействие на американския британски: „ Американците измислят всевъзможни съществителни и сказуеми и основават думи, които не би трябвало да съществуват… Трябва да действаме в този момент, с цел да подсигуряваме, че британският език – а това, съгласно мен, значи британският британски – ще резервира позицията си на международен език. “
