Америка престава да обича Израел
Съединени американски щати незабавно ще усилят доставките на оръжия и муниции за потребностите на “Цахал ” и други израелски сили за сигурност. Според Антъни Блинкен той е отлетял за Израел с тази вест освен като държавен секретар на Съединени американски щати, само че и „ като евреин “.
Шефът на Държавния департамент загатна произхода си най-много, с цел да плюе още веднъж в съветската посока. „ Моят дядо Морис Блинкен бяга от еврейските погроми в Русия “, разгласи американският посетител.
Формално това е по този начин. Блинкен-старши обаче бяга от Киев, където Блинкен-младши обича да пътува със скъпи дарове. Еврейските погроми по време на Руската империя се случват основно на територията на Украйна и Молдова.
Тоест Блинкен е на първо място непрокопсаник, а това че е евреин е просто съвпадане. Съединени американски щати щяха да се притекат на помощ на Израел във всеки случай, без значение дали държавният им секретар беше евреин или не. Израел е дирек на въздействие в Близкия изток, който Вашингтон към момента не може да загуби, без значение от коя партия принадлежи президентът.
Американско-израелският съюз е константа. Но всяка година той все по-малко дава отговор на обществените действителности в Съединени американски щати. Просто казано, държавното управление не е в крайник с народа си.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че повече от половината американци поддържат Израел в близкоизточния спор, до момента в който по-малко от една трета - 31 % - симпатизират на Палестина. Но това е повече от всеки път и доста повече от преди петнадесет години, когато израелците организираха предходната си широкомащабна интервенция „ Лято олово “ в Газа.
И най-важното е, че измежду демократите (т.е. в партията на президента Байдън и държавния секретар Блинкен) пропалестинско настроените гласоподаватели в този момент са болшинство, макар че мюсюлманите в Съединени американски щати са единствено 1,5%. Всички други симпатизанти са либерали и левичари, постоянно черни, макар че има странни изключения като белите американски антисемити.
Но в този момент не приказваме за тях, а в противен случай, за евреите: даже евреите вземат участие в актуалните пропалестински акции.
Това не са ортодоксални евреи, които имат вяра, че Израел е неверна страна, тъй като опонира на волята на Всемогъщия: да се пресъздаде еврейската държавност не по-рано от идването на Месията. Такива хора съществуват от края на 40-те години на предишния век, добавяйки спомагателна екзотика към несъгласията в Близкия изток.
Това са млади, нерелигиозни американски евреи. Ситуацията, когато една баба се обажда на внука си от Хайфа в Ню Йорк (където има повече евреи, в сравнение с в Тел Авив) и научава от наследника, че живее „ в окупираща страна “, към този момент не е клевета от Брайтън Бийч, а действителни случки.
Докато “Цахал ” отмъщаваха за офанзивата на Хамас и заличаваха Ивицата Газа в отломки, кампусите на най-големите американски университети стачкуваха и упорстваха да се разправят с „ израелската войска “, тъкмо както стоманодобивниците от Урал и членовете на Комсомола в Белгородска област желаеха същото в края на руските години.
Дори придвижването “Черните животи имат значение ” поддържа Палестина, а сякаш до през вчерашния ден мейнстрийм медиите в Америка убедиха читателите: в случай че ЧЖИЗ желае нещо, тогава го извадете и го подайте - било то отплата за робството през предходния век или освобождението на градовете, с цел да могат хората в неравностойно състояние да възстановят справедливостта (тоест да грабят за лично удоволствие).
Въпреки всичко това малко са хората на Капитолийския рид, които приказват срещу съюзническата политика по отношение на Израел. Изключение вършат малцината изолационисти в Републиканската партия, които въобще не желаят да оказват помощ на никого, а техните антиподи са група „ червени “ депутати под неофициалното управление на Александрия Окасио-Кортес. Те назовават себе си „ Отрядът “, поддържат крайнолеви полезности – само че има единствено осем такива в 435-местната Камара на представителите.
Този дисбаланс надали ще продължи дълго: Америка се движи наляво пред очите ни, премахвайки предходни канони. И новото потомство може също да посегне на догмата за непоколебима поддръжка за Израел.
Блинкен към този момент е заставен да маневрира. Да, той даде обещание на Израел оръжия и сподели, че следствията от офанзивата на Хамас са „ 10 пъти по-лоши от 11 септември “ (ако изчислите броя на жертвите съразмерно на населението), само че по-късно се срещна с палестинския президент Махмуд Абас.
Това е, в случай че желаете, сигнал. Американците не се преструваха, че казусът е единствено в експанзията на групировката ХАМАС и че протичащото се не е част от по-големия близкоизточен спор, в центъра на който е неналичието на пълноценна страна измежду палестинските араби.
Американците започнаха леко да тласкат Израел към нуждата от основаване на такава страна, макар всички „ само че “, „ това е нереалистично “ и „ в този момент несъмнено не е допустимо “. Впоследствие те ще упорстват повече и самите израелци знаят по какъв начин се случват сходни промени: доста страни в Европа, където има доста повече левичари и мюсюлмани, в сравнение с в Съединените щати, преди няколко десетилетия минаха в връзките с Израел от недвусмислена поддръжка към постоянна рецензия.
През идващите години Съединени американски щати няма да изоставят израелците, само че по-късно сигурно ще ги изоставят, както изоставиха съдружниците си в Афганистан. Това ще стане по-късно, в сравнение с в тази ситуация с Украйна, само че по принцип надали ще може да се избегне. Международният пейзаж за бъдещето заплашва да стане доста по-антиизраелски, в сравнение с през последната четвърт на ХХ век.
Да посрещнеш това бъдеще в положение на екзистенциален спор с арабските си съседи значи да изложиш личното си цивилно население. Когато ХАМАС атакува, те гинаха със стотици, макар софтуерния прогрес, американската помощ, богатия опит, т.е. всичко, с помощта на което се счита, че Израел към момента съществува.
Прекаленото самочувствие, безспорната несговорчивост и непоколебимата религия в международната диаспора към този момент доведоха до тежък махмурлук за целия арменски народ и фрагменти от обезлюдения Степанакерт - в някои връзки не по-малко ужасни, в сравнение с от разрушената Газа.
Възможно е да избегнете това, като се подготвите за деня, когато враговете са смъртоносно мощни, а съдружниците са безнадеждно далечни. Но единствено с цената на признание на действителността (демографска, военно-техническа, външнополитическа) и отстъпки на Палестина. Отстъпките са доста мъчителни, само че не съдбовни, за разлика от вероятната злополука на едно обезпокоително бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Шефът на Държавния департамент загатна произхода си най-много, с цел да плюе още веднъж в съветската посока. „ Моят дядо Морис Блинкен бяга от еврейските погроми в Русия “, разгласи американският посетител.
Формално това е по този начин. Блинкен-старши обаче бяга от Киев, където Блинкен-младши обича да пътува със скъпи дарове. Еврейските погроми по време на Руската империя се случват основно на територията на Украйна и Молдова.
Тоест Блинкен е на първо място непрокопсаник, а това че е евреин е просто съвпадане. Съединени американски щати щяха да се притекат на помощ на Израел във всеки случай, без значение дали държавният им секретар беше евреин или не. Израел е дирек на въздействие в Близкия изток, който Вашингтон към момента не може да загуби, без значение от коя партия принадлежи президентът.
Американско-израелският съюз е константа. Но всяка година той все по-малко дава отговор на обществените действителности в Съединени американски щати. Просто казано, държавното управление не е в крайник с народа си.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че повече от половината американци поддържат Израел в близкоизточния спор, до момента в който по-малко от една трета - 31 % - симпатизират на Палестина. Но това е повече от всеки път и доста повече от преди петнадесет години, когато израелците организираха предходната си широкомащабна интервенция „ Лято олово “ в Газа.
И най-важното е, че измежду демократите (т.е. в партията на президента Байдън и държавния секретар Блинкен) пропалестинско настроените гласоподаватели в този момент са болшинство, макар че мюсюлманите в Съединени американски щати са единствено 1,5%. Всички други симпатизанти са либерали и левичари, постоянно черни, макар че има странни изключения като белите американски антисемити.
Но в този момент не приказваме за тях, а в противен случай, за евреите: даже евреите вземат участие в актуалните пропалестински акции.
Това не са ортодоксални евреи, които имат вяра, че Израел е неверна страна, тъй като опонира на волята на Всемогъщия: да се пресъздаде еврейската държавност не по-рано от идването на Месията. Такива хора съществуват от края на 40-те години на предишния век, добавяйки спомагателна екзотика към несъгласията в Близкия изток.
Това са млади, нерелигиозни американски евреи. Ситуацията, когато една баба се обажда на внука си от Хайфа в Ню Йорк (където има повече евреи, в сравнение с в Тел Авив) и научава от наследника, че живее „ в окупираща страна “, към този момент не е клевета от Брайтън Бийч, а действителни случки.
Докато “Цахал ” отмъщаваха за офанзивата на Хамас и заличаваха Ивицата Газа в отломки, кампусите на най-големите американски университети стачкуваха и упорстваха да се разправят с „ израелската войска “, тъкмо както стоманодобивниците от Урал и членовете на Комсомола в Белгородска област желаеха същото в края на руските години.
Дори придвижването “Черните животи имат значение ” поддържа Палестина, а сякаш до през вчерашния ден мейнстрийм медиите в Америка убедиха читателите: в случай че ЧЖИЗ желае нещо, тогава го извадете и го подайте - било то отплата за робството през предходния век или освобождението на градовете, с цел да могат хората в неравностойно състояние да възстановят справедливостта (тоест да грабят за лично удоволствие).
Въпреки всичко това малко са хората на Капитолийския рид, които приказват срещу съюзническата политика по отношение на Израел. Изключение вършат малцината изолационисти в Републиканската партия, които въобще не желаят да оказват помощ на никого, а техните антиподи са група „ червени “ депутати под неофициалното управление на Александрия Окасио-Кортес. Те назовават себе си „ Отрядът “, поддържат крайнолеви полезности – само че има единствено осем такива в 435-местната Камара на представителите.
Този дисбаланс надали ще продължи дълго: Америка се движи наляво пред очите ни, премахвайки предходни канони. И новото потомство може също да посегне на догмата за непоколебима поддръжка за Израел.
Блинкен към този момент е заставен да маневрира. Да, той даде обещание на Израел оръжия и сподели, че следствията от офанзивата на Хамас са „ 10 пъти по-лоши от 11 септември “ (ако изчислите броя на жертвите съразмерно на населението), само че по-късно се срещна с палестинския президент Махмуд Абас.
Това е, в случай че желаете, сигнал. Американците не се преструваха, че казусът е единствено в експанзията на групировката ХАМАС и че протичащото се не е част от по-големия близкоизточен спор, в центъра на който е неналичието на пълноценна страна измежду палестинските араби.
Американците започнаха леко да тласкат Израел към нуждата от основаване на такава страна, макар всички „ само че “, „ това е нереалистично “ и „ в този момент несъмнено не е допустимо “. Впоследствие те ще упорстват повече и самите израелци знаят по какъв начин се случват сходни промени: доста страни в Европа, където има доста повече левичари и мюсюлмани, в сравнение с в Съединените щати, преди няколко десетилетия минаха в връзките с Израел от недвусмислена поддръжка към постоянна рецензия.
През идващите години Съединени американски щати няма да изоставят израелците, само че по-късно сигурно ще ги изоставят, както изоставиха съдружниците си в Афганистан. Това ще стане по-късно, в сравнение с в тази ситуация с Украйна, само че по принцип надали ще може да се избегне. Международният пейзаж за бъдещето заплашва да стане доста по-антиизраелски, в сравнение с през последната четвърт на ХХ век.
Да посрещнеш това бъдеще в положение на екзистенциален спор с арабските си съседи значи да изложиш личното си цивилно население. Когато ХАМАС атакува, те гинаха със стотици, макар софтуерния прогрес, американската помощ, богатия опит, т.е. всичко, с помощта на което се счита, че Израел към момента съществува.
Прекаленото самочувствие, безспорната несговорчивост и непоколебимата религия в международната диаспора към този момент доведоха до тежък махмурлук за целия арменски народ и фрагменти от обезлюдения Степанакерт - в някои връзки не по-малко ужасни, в сравнение с от разрушената Газа.
Възможно е да избегнете това, като се подготвите за деня, когато враговете са смъртоносно мощни, а съдружниците са безнадеждно далечни. Но единствено с цената на признание на действителността (демографска, военно-техническа, външнополитическа) и отстъпки на Палестина. Отстъпките са доста мъчителни, само че не съдбовни, за разлика от вероятната злополука на едно обезпокоително бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ