Има ли основание за тревога на пазара на бутилирани води
Със заместник-председателя на Съюза на безалкохолната индустрия в България (СБПБ) господин Васил Стоименов беседваме за новия проектозакон за храните, който мина на първо четене в Народното събрание, а в общественото пространство бе придружен от спор по какъв начин би повлиял на пазара на бутилираните води у нас.
- Г-н Стоименов, за какво бутилираните води станаха конфликтен детайл в новия Закон за храните?
- Конфликтът се основава изкуствено. Новият закон за храните, в който има раздел " Води ", се предлага от Министерския съвет и в огромната си част той не трансформира нищо от в този момент съществуващата нормативна уредба.
- Защо се постанова приемането на нов закон?
- В момента имаме разпоредба за бутилираните води. Съгласно европейското законодателство тя не е задоволителна, защото от 2011 година насам водата към този момент се третира като храна и законовата й рамка би трябвало да се даде в Закона за храните.
- Освен че регулацията ще попадне в този закон, какво друго е новото? Защо породиха подозрения в неговия резултат?
- Основният спор е за това дали комерсиалното изложение е равнозначно на комерсиална марка или то е нещо друго от нея. Нашият съюз (СБПБ), четейки директивата на Европейски Съюз, споделя казаното в нея. А тя е безапелационна, че комерсиалното изложение на етикетите на бутилираните води - минерални и изворни - се образува от географския генезис (името на извора) и може да бъде сложена и комерсиална марка или фирмен знак на производителя. Т.е. взаимното общуване върху етикета на водите на името на извора (географския произход), името на типа на водата (минерална или изворна) и комерсиалната марка е регламентирано.
- Сега липсва ли такова условие?
- Дори при актуалната разпоредба има образци за такива води на пазара, които работят по метода, по който разпорежда директивата. И сега техните етикети показват името на находището, с шрифт веднъж и половина по огромен от този на марката. Нека изтъквам единствено един образец за добра комерсиална процедура в това отношение. Например водата " Ком ". Марката е " Ком ", находището е Бързия, на етикетите на тази компания са изписани и марката, и името на находището.
- Защо съгласно Вас се породи подозрение, че бихте били облагодетелствани от новия закон?
- Законопроектът е на Министерския съвет, не е наш. Трябва да се изходи първо оттова: би трябвало ли да се вкара вярно европейската инструкция в България или не? Изискванията на европейската инструкция са наложителни и те ще бъдат въведени. Нищо съдбовно и никакъв срив в сектора няма да се случи. Много компании от 2009-а година работят съгласно условията на директивата и се развиват все по-добре.
В момента стремежът е да се персонализира приемането на раздел " Води " от Закона за храните, с цел да може народните представители да бъдат подведени, че този закон е лобистки и той да бъде неодобрен. Не имам вяра това да се допусне откакто се види, че законопроектът на 100 % дава отговор на Директивата.
- Очаквате ли рафтовете с води в супермаркетите да наподобяват друго след приемането на измененията?
- Няма да има никаква разлика. Както споделих, има компании, които извършват тези условия от години. Ще се наложи да се промени дизайнът на етикетите единствено на двама производители - единият по-голям, другият - по-малък. И то единствено само на едната от техните бутилирани води.
- Ще се наложи ли регистрация на разнообразни търговски марки?
- Марките си остават на етикетите, никой не ги заплашва. Регламентът е да се изпише паралелно с тях и името на извора или находището. То би трябвало да е веднъж и половина по-голямо от комерсиалната марка, само че комерсиалната марка си остава.
Малко прост термин ще употребявам, само че всичко това е стихия в чаша вода. Пренареждане на пазара няма да има.
Другата нечиста сделка от последните дни е, че законът приравнявал имената на изворите със сондажите (някои от тях имат номера, други - имена). Едно находище може да има няколко сондажа, т.е. няколко точки на излизане на находището. Чуха се рецензии, че се постанова промяна на етикетите, тъй като ще важат имената на сондажите. Няма такова нещо. Изворът и находището са „ подземното водно тяло “, а не сондажът - това споделя европейското законодателство, ето за какво няма никаква заплаха имената на находищата и изворите да се трансформират с номера и имена на сондажите.
- Според Вас редно ли е или не едно находище да се експлоатира от повече от един концесионер?
- Знаете ли, че две компании бутилират на находището в Горна баня, същото е с Хисар и Велинград? И знаете ли какво споделя представителка на Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България? Че Европа казвала, че на едно находище би трябвало да има един концесионер. Няма такова ограничаване в Директивата. Ако се одобри постановката на АПБНБ “едно находище –един концесионер “, ще би трябвало да се затварят заводи, които оперират на находищата от десетки години, с цел да остане единствено една от тях.
Изискването на Директивата е: „ едно находище - едно комерсиално изложение “. Като комерсиално изложение и комерсиална марка, както обясних, са две разнообразни неща. Търговското изложение включва на първо място името на извора и може да включи комерсиалната марка.
Представителката на същата тази асоциация твърди, че известието на законопроекта от предходната година предходна съвършено и нямало никакви забележки. Това не дава отговор на истината.
- Защо?
- Защото Европейска комисия ни изпраща известието и ни споделя: Това, което сте присъединили като определение за комерсиално название, е в несъгласие с европейското законодателство. Това превратно предложение влезе зад тила ни в законопроект, който не беше подложен на публично разискване, не беше координиран с министерства и ведомства. Това „ определение “ беше препоръчано от тяхната асоциация. Европейска комисия го отхвърли изрично, тъй като географският генезис и типът на водата са определящи за осведомения избор на потребителите, а не производителят и неговите марки.
- Основно наранена от новата регулация ще бъде водата с розов етикет на " Девин ". От Асоциацията показват, че измененията рискуват да срутен дългогодишни вложения. Как ще коментирате това?
- Между другото, през 2004 година аз съм основал розовата вода " Девин ”. Ще обясня за какво. Тогава ние не бяхме в Европейски Съюз, нямаше я и европейската инструкция от 2009 година Тогава имаше една офанзива против минералната вода на " Девин " в една от огромните медии, която на три страници беше пуснала черепи и с огромни черни надписи написа, че тази вода трови децата на България. Заради флуора. Затова ние взехме решение, че ще пуснем още един артикул от извор Балдаран, който да бъде с розов етикет - това беше първата бутилирана изворна вода в България. Пуснах я под наименованието " Девин " не за друго, а тъй като това беше разрешено от закона и тъй като трябваше да спася марката " Девин ". В противоположен случай тази фабрика в този момент нямаше да съществува. Марките на цитираната компания не са застрашени, просто ще би трябвало да трансформират дизайна на етикета си единствено за изворната вода - според условията на Директивата.
И най-после, тъй като съм коментиран доста постоянно в персонално качество, имам опасения, че госпожата от асоциацията прави скрита реклама на бизнеса с детектори на лъжата. Тя няма нито една състоятелна теза. Нито една!
- Г-н Стоименов, за какво бутилираните води станаха конфликтен детайл в новия Закон за храните?
- Конфликтът се основава изкуствено. Новият закон за храните, в който има раздел " Води ", се предлага от Министерския съвет и в огромната си част той не трансформира нищо от в този момент съществуващата нормативна уредба.
- Защо се постанова приемането на нов закон?
- В момента имаме разпоредба за бутилираните води. Съгласно европейското законодателство тя не е задоволителна, защото от 2011 година насам водата към този момент се третира като храна и законовата й рамка би трябвало да се даде в Закона за храните.
- Освен че регулацията ще попадне в този закон, какво друго е новото? Защо породиха подозрения в неговия резултат?
- Основният спор е за това дали комерсиалното изложение е равнозначно на комерсиална марка или то е нещо друго от нея. Нашият съюз (СБПБ), четейки директивата на Европейски Съюз, споделя казаното в нея. А тя е безапелационна, че комерсиалното изложение на етикетите на бутилираните води - минерални и изворни - се образува от географския генезис (името на извора) и може да бъде сложена и комерсиална марка или фирмен знак на производителя. Т.е. взаимното общуване върху етикета на водите на името на извора (географския произход), името на типа на водата (минерална или изворна) и комерсиалната марка е регламентирано.
- Сега липсва ли такова условие?
- Дори при актуалната разпоредба има образци за такива води на пазара, които работят по метода, по който разпорежда директивата. И сега техните етикети показват името на находището, с шрифт веднъж и половина по огромен от този на марката. Нека изтъквам единствено един образец за добра комерсиална процедура в това отношение. Например водата " Ком ". Марката е " Ком ", находището е Бързия, на етикетите на тази компания са изписани и марката, и името на находището.
- Защо съгласно Вас се породи подозрение, че бихте били облагодетелствани от новия закон?
- Законопроектът е на Министерския съвет, не е наш. Трябва да се изходи първо оттова: би трябвало ли да се вкара вярно европейската инструкция в България или не? Изискванията на европейската инструкция са наложителни и те ще бъдат въведени. Нищо съдбовно и никакъв срив в сектора няма да се случи. Много компании от 2009-а година работят съгласно условията на директивата и се развиват все по-добре.
В момента стремежът е да се персонализира приемането на раздел " Води " от Закона за храните, с цел да може народните представители да бъдат подведени, че този закон е лобистки и той да бъде неодобрен. Не имам вяра това да се допусне откакто се види, че законопроектът на 100 % дава отговор на Директивата.
- Очаквате ли рафтовете с води в супермаркетите да наподобяват друго след приемането на измененията?
- Няма да има никаква разлика. Както споделих, има компании, които извършват тези условия от години. Ще се наложи да се промени дизайнът на етикетите единствено на двама производители - единият по-голям, другият - по-малък. И то единствено само на едната от техните бутилирани води.
- Ще се наложи ли регистрация на разнообразни търговски марки?
- Марките си остават на етикетите, никой не ги заплашва. Регламентът е да се изпише паралелно с тях и името на извора или находището. То би трябвало да е веднъж и половина по-голямо от комерсиалната марка, само че комерсиалната марка си остава.
Малко прост термин ще употребявам, само че всичко това е стихия в чаша вода. Пренареждане на пазара няма да има.
Другата нечиста сделка от последните дни е, че законът приравнявал имената на изворите със сондажите (някои от тях имат номера, други - имена). Едно находище може да има няколко сондажа, т.е. няколко точки на излизане на находището. Чуха се рецензии, че се постанова промяна на етикетите, тъй като ще важат имената на сондажите. Няма такова нещо. Изворът и находището са „ подземното водно тяло “, а не сондажът - това споделя европейското законодателство, ето за какво няма никаква заплаха имената на находищата и изворите да се трансформират с номера и имена на сондажите.
- Според Вас редно ли е или не едно находище да се експлоатира от повече от един концесионер?
- Знаете ли, че две компании бутилират на находището в Горна баня, същото е с Хисар и Велинград? И знаете ли какво споделя представителка на Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България? Че Европа казвала, че на едно находище би трябвало да има един концесионер. Няма такова ограничаване в Директивата. Ако се одобри постановката на АПБНБ “едно находище –един концесионер “, ще би трябвало да се затварят заводи, които оперират на находищата от десетки години, с цел да остане единствено една от тях.
Изискването на Директивата е: „ едно находище - едно комерсиално изложение “. Като комерсиално изложение и комерсиална марка, както обясних, са две разнообразни неща. Търговското изложение включва на първо място името на извора и може да включи комерсиалната марка.
Представителката на същата тази асоциация твърди, че известието на законопроекта от предходната година предходна съвършено и нямало никакви забележки. Това не дава отговор на истината.
- Защо?
- Защото Европейска комисия ни изпраща известието и ни споделя: Това, което сте присъединили като определение за комерсиално название, е в несъгласие с европейското законодателство. Това превратно предложение влезе зад тила ни в законопроект, който не беше подложен на публично разискване, не беше координиран с министерства и ведомства. Това „ определение “ беше препоръчано от тяхната асоциация. Европейска комисия го отхвърли изрично, тъй като географският генезис и типът на водата са определящи за осведомения избор на потребителите, а не производителят и неговите марки.
- Основно наранена от новата регулация ще бъде водата с розов етикет на " Девин ". От Асоциацията показват, че измененията рискуват да срутен дългогодишни вложения. Как ще коментирате това?
- Между другото, през 2004 година аз съм основал розовата вода " Девин ”. Ще обясня за какво. Тогава ние не бяхме в Европейски Съюз, нямаше я и европейската инструкция от 2009 година Тогава имаше една офанзива против минералната вода на " Девин " в една от огромните медии, която на три страници беше пуснала черепи и с огромни черни надписи написа, че тази вода трови децата на България. Заради флуора. Затова ние взехме решение, че ще пуснем още един артикул от извор Балдаран, който да бъде с розов етикет - това беше първата бутилирана изворна вода в България. Пуснах я под наименованието " Девин " не за друго, а тъй като това беше разрешено от закона и тъй като трябваше да спася марката " Девин ". В противоположен случай тази фабрика в този момент нямаше да съществува. Марките на цитираната компания не са застрашени, просто ще би трябвало да трансформират дизайна на етикета си единствено за изворната вода - според условията на Директивата.
И най-после, тъй като съм коментиран доста постоянно в персонално качество, имам опасения, че госпожата от асоциацията прави скрита реклама на бизнеса с детектори на лъжата. Тя няма нито една състоятелна теза. Нито една!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ