Със своите 128 страници управленската програма изглежда значително по-внушителна от

Със своите 128 страници управническата стратегия наподобява доста по-внушителна от съдружните цели, които се събраха на 21 страници, само че даже и бърз прочит демонстрира, че това е единствено заблуда. Този коментар направи за БНР Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система във връзка управническата стратегия на кабинета, оповестена малко преди да изминат 100 дни от ръководството му.

" Мерките, които откриха място в съдружното съглашение, огромната част от тях просто са написани малко по-подборно. Един от образците може да се откри в енергетиката, където в съдружното съглашение е записано, че ще се работи за създаване на интерконеткторни връзки със съдените страни, а в управническата стратегия просто е написано кои са тези прилежащи страни ", уточни специалистът. " Като цяло, няма нещо по-конкретно от самата стратегия, което може да се вземе или да се отличи по някакъв метод. Наистина, по-скоро моето усещане е за извличане на размер, малко като преразказите с детайли на размишление в гимназията. Проблемът с критериите го следим от години. На мен ми е мъчно да кажа дали е неналичието на потенциал или липса на предпочитание, само че в действителност това е нещо, което следим години наред. "

Стайков разяснява, че на никое място в документа не е посочено кои от 902-те ограничения на държавното управление са предпочитани.

" Виждаме, да вземем за пример, че всяка година се одобряват по този начин наречените " програмни бюджети " за другите ведомства, само че вътре самите стратегии са малко общо написани. Няма доста конкретика в тях и надлежно е доста мъчно да се каже дали една стратегия е сполучлива или не. По същия метод е с управническата стратегия, тъй че като цяло има едно такова бягство от конкретика, само че, отново споделям, мъчно е да кажа дали е липса на потенциал или по-скоро отвращение за такова нещо. Може да се направи елементарно паралел сред държавните документи, които са за вътрешна приложимост в страната и тези, които се изпращат до Европейската комисия. Докато вътрешните са малко по-общи и надлежно малко по-неясни, тези, които се изпращат до комисията са с много по-различно наличие, езикът е друг и надлежно има и малко повече конкретика, тъй че може би по-скоро е отвращение, в сравнение с неспособност. "

Икономистът посочи, че определянето на обективен механизъм за образуване на минималната заплата е в контраст с предварителното ангажиране с минималния ѝ размер. Той посочи също, че по-важна е покупателната дарба на заплатата, защото при висока инфлация с повече пари могат да се закупят по-малък брой артикули и услуги. Той акцентира за следващ път казуса с неефективното разходване на обществените у нас. Европейските фондове се изразходват по-добре, от националните средства, посочи той, само че добави: " При тях съществува различен детайл на неефективност, а точно това, че се дават пари за планове, от които няма потребности. Всички са чели за села, в които има стадион, обаче няма едно учебно заведение, за пътища, които свършват в нищото, мостове, които свързват два пътя, които не съществуват. При европейските планове има доста показност, само че успеваемостта от тези планове е ниска, тъй че на всички места при обществените разноски съществува този проблем и той е неналичието сред вложени средства и реализиран резултат от тези вложения. Именно това би трябвало да бъде един от главните цели. "