Със сигурност всички сме имали онзи момент, в който отваряме

Със сигурност всички сме имали оня миг, в който отваряме очи и се молим до алармата ни да има още време, с цел да си поспим. Понякога имаме шанс, само че различен път до иззвъняването на часовника остават броени минути, даже секунди. Но на какво се дължи непрекъснатото пробуждане тъкмо преди алармата, което към този момент се е трансформирало в табиет, като че ли някакъв скришен сигнал известява тялото ни, че е време за ставане? 
Прочетете още
Може да наподобява необичайно, само че в действителност не се будим инцидентно тъкмо преди алармата. Това е нашият вътрешен часовник, който дефинира по кое време ще заспим и по кое време ще се събудим, написа. Как в действителност работи това?

Дълбоко в човешкия мозък се намира дребна група неврони, наречена супрахиазматично ядро. То следи времето, като координира вътрешни ритми, в това число циркадния темп, който подхожда на естествения 24-часов цикъл. Така се контролират процеси като съня, телесната температура, възприятието за апетит и храносмилането.

Циркадният темп дефинира по кое време се усещаме сънливи и по кое време бодри. Затова другите хора имат разнообразни желания за това по кое време да лягат и да стават.

Редовните привички, като непрекъснати часове за сън и пробуждане, хранене и придвижване, настройват нашия вътрешен часовник. Така той стартира да планува по кое време ще правим тези дейности и авансово освобождава обвързваните с тях хормони.

Например заран изпитваме така наречен „ кортизолов отговор при пробуждане “. Това е внезапно повишение на хормона кортизол, който ни приготвя за интензивността денем и ни дава сила.

Хората, които стават едновременно и се излагат постоянно на утринна светлина, в допълнение укрепват този темп. Така още преди алармата да звънне, организмът стартира гладко да се разсънва. Случват се естествени процеси - телесната температура се повишава, равнищата на мелатонин (хормонът на съня) понижават, а кортизолът последователно се усилва.

Ако постоянно се будим преди алармата и се усещаме свежи и бодри, това е знак, че циркадният ни темп работи добре. Вътрешният ни часовник е усвоил рутината и ни оказва помощ да преминем гладко от сън към будно положение. 

Ако обаче се будим преди алармата и се усещаме замаяни или напрегнати, това по-скоро е знак, че сънят е нарушен.

Лягането и ставането едновременно упражняват биологичния часовник, изключително когато съответстват с измененията в светлината и температурата денем. Така заспиването и събуждането стават по-лесни и по-освежаващи, написа puls.

Когато графикът ни е неточен обаче, вътрешните ритми се разстройват. Това може да докара до унесеност, липса на централизация и затруднено мислене. В такива случаи тялото стартира да разчита на алармата.

Малки промени в навиците може да оказват помощ за пренастройка на вътрешния часовник, тъй че да се будим по-естествено и същински отпочинали. Стресът и тревогата са фактори, които покачват равнищата на кортизол – същият хормон, който заран естествено се усилва, с цел да ни разсъни. Затова те могат да затруднят заспиването или да провокират ранни събуждания.

Понякога пък мощни позитивни страсти могат да са причина да не можем да заспим. Високата прочувствена възбуденост държи мозъка нащрек, прави съня по-лек и постоянно води до прибързано пробуждане.