Със сигурност може да се каже, че съвременният български книжовен

Със сигурност може да се каже, че актуалният български литературен език има някои много-много съществени проблеми, които, несъмнено, ние в последно време дискутираме като неприемливи феномени. Това сподели в аудиокаста на “Фокус " “Това е България "   ръководителят на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при Българска академия на науките проф. Ана Кочева. " Що се отнася до езиковата терминология, съгласно някои от лингвистите, в последно време се е настанил един нов лингвистичен ред на всяко едно езиково ниво - лексикално, фонетично, акцентологично, морфологично и той не е безусловно добър. И лексиката, която ние упрекваме нормално, че най-вече се поддава на външни въздействия, в действителност е най-малкият ни проблем в това отношение. Да, сигурно навлизат лавинообразно в езика ни чуждици, нещо, което прочее се е случвало в разнообразни стадии от развоя на българския език, в това число и по времето на Иван Вазов, с който вие започнахте. Факт е, че чуждиците са такава лавина, само че тяхната орис нормално, в езика-приемник е такава, че огромна част от тях се приспособяват, стават домашни думи. Някои даже стопират да се одобряват като чуждици, а пък други като поседят, вземат, че отпаднат от системата на езика ", сподели проф. Кочева.

Но най-изразителният знак на измененията се оказа разпространяването на разговорността, счита тя. 

" Тоест, разговорният език доста уверено излезе отвън своята първична, отвън естествената си сфера на импровизирано другарство. И стана неизменима съставка на езика на средствата за всеобща връзка, по-късно на политическия дискурс. Всеки, допускам, че с не изключително наслаждение се е заслушвал от време на време в това, което звучи от трибуната на Народното събрание. Стана, несъмнено, съставка на езика на киното, на литературата. Така че в действителност закупи напълно друга от естествената си природа функционалност. И в последно време положението на  българското обществено слово, несъмнено на българското обучение, изобщо на хуманитаристиката провокират основателно безпокойствие ", добави проф. Ана Кочева.

Според нея, положението на българското обществено слово не е нищо по-различно от това, което четем в средствата за всеобщо осведомление, гледаме от екраните на малките екрани си и надлежно слушаме, в това число и в Народното събрание. Много са тревожни трендовете във връзка с обществената тирада и съществува, с изключение на всичко останало, риск да престанем да се вълнуваме от тия похищения върху езика и върху речта.

" Ние сякаш губим сензитивност и това ми се коства доста съдбовно за националната еднаквост. И несъмнено,  още една не по-малко тревожна наклонност е тази, че работещите в полето на езика и културата не се радват на уважението, което трудът им заслужава, което е безусловно сигурен знак, че има рецесия на полезностите. А като приказваме за рецесия на полезностите, то това води до загуба на културна памет. И тъй като ние следим тези трендове не от през вчерашния ден, не от през днешния ден, в Българската академия на науките от дълго време вършим констатация, само че взехме решение, че не можем да останем безучастни към всичко това. Все отново ние сме наследници на една институция, каквато е Българското книжовно сдружение, тя предхожда  българката страна даже. И ние изрично изразихме още напролет мнение, че не сме съгласни ориста на българския език да бъде такава, каквато е ориста на застрашените езици в Европа. Защото в Европа и по света, несъмнено, пораства броят на застрашените езици и много са аргументите, несъмнено,  за тази застрашеност, като демографският фактор е една от тях. Но никога не е единствената причина ", показа още проф. Яна Кочева.

Цоня СЪБЧЕВА