Рокфор - Кралят на сирената
сигурно е най-известното и желано синьо сирене в света. Тайната на неповторимия му усет, се крие в технологията на приготвянето му. А като споменем сирене, сигурно се сещаме за Франция. И фактически истинският Рокфор се заражда в Южна Франция край град Монпелие. Въпреки че и други страни създават сини сирена, френското сирене е предпазено от европейския закон като само, което може да носи това име.
Смята се, че е изработен за първи път още през 2700 пр.Хр. Легендата споделя за това по какъв начин млад пастир, до момента в който пасял стадото си в подножието на скалистото плато Комбалу в региона Рокфор-сюр-Сюзон, забелязал красива госпожица. Младежът бил толкоз запленен от хубостта й, че тръгнал след нея, оставил кучето си да пази стадото, а храната - парче самун и прясно сирене – на ветровито в една от варовиковите пещери. Няколко дни по-късно, откакто не съумял да стигне девойката, се върнал назад. Въпреки че сиренето към този момент било покрито със синьо-зелени линии и имало доста мощна миризма, той бил доста прегладнял, по тази причина го опитал. Вкусът му бил прелестен. Плесента върху сиренето се появила от странната алхимия сред влажността и естествената вентилация на пещерата, върху пай изсъхнал самун. Тази мухъл се дължи на бактерията Penicillium Roqueforti. Така се родил.
„ Кралят на сирената ” се отличава с неповторимото си комбиниране от характерни усети и аромати. Първоначалното му подготвяне става по общоприетия метод, само че формата му би трябвало да е цилиндрична, млякото овче, а основната специфичност е технологията на неговото узряване. То става в пещерите на Комбалу, при добра вентилация, върху посолени с едра сол дървени полици. Всяка пита сирене би трябвало да престои в пещерата сред 3 и 10 месеца.
Най-диви са пещерите Бараньод. Сиренето, което е узряло там, има лъскава повърхнина, цвят на слонова кост със ярко зелени пеницилинови линии и неповторими деликатесни вкусови качества.
има най-хубав усет, в случай че се извади два часа преди консумация и се остави да придобие стайна температура. Важно е и рязането на сиренето. Тъй като е мощно чуплив, се реже с „ рокфорезачка ” (la roquefortaise) или доста изострен нож, с цел да не бъде нарушена структурата му.
Синьото сирене е доста добър другар с десертните (Порто, Сотерн, Токайски ), както и с ароматните от сорта Мускат, които му разрешават да разгърне напълно характерния си усет.
Смята се, че е изработен за първи път още през 2700 пр.Хр. Легендата споделя за това по какъв начин млад пастир, до момента в който пасял стадото си в подножието на скалистото плато Комбалу в региона Рокфор-сюр-Сюзон, забелязал красива госпожица. Младежът бил толкоз запленен от хубостта й, че тръгнал след нея, оставил кучето си да пази стадото, а храната - парче самун и прясно сирене – на ветровито в една от варовиковите пещери. Няколко дни по-късно, откакто не съумял да стигне девойката, се върнал назад. Въпреки че сиренето към този момент било покрито със синьо-зелени линии и имало доста мощна миризма, той бил доста прегладнял, по тази причина го опитал. Вкусът му бил прелестен. Плесента върху сиренето се появила от странната алхимия сред влажността и естествената вентилация на пещерата, върху пай изсъхнал самун. Тази мухъл се дължи на бактерията Penicillium Roqueforti. Така се родил.
„ Кралят на сирената ” се отличава с неповторимото си комбиниране от характерни усети и аромати. Първоначалното му подготвяне става по общоприетия метод, само че формата му би трябвало да е цилиндрична, млякото овче, а основната специфичност е технологията на неговото узряване. То става в пещерите на Комбалу, при добра вентилация, върху посолени с едра сол дървени полици. Всяка пита сирене би трябвало да престои в пещерата сред 3 и 10 месеца. Най-диви са пещерите Бараньод. Сиренето, което е узряло там, има лъскава повърхнина, цвят на слонова кост със ярко зелени пеницилинови линии и неповторими деликатесни вкусови качества.
има най-хубав усет, в случай че се извади два часа преди консумация и се остави да придобие стайна температура. Важно е и рязането на сиренето. Тъй като е мощно чуплив, се реже с „ рокфорезачка ” (la roquefortaise) или доста изострен нож, с цел да не бъде нарушена структурата му.
Синьото сирене е доста добър другар с десертните (Порто, Сотерн, Токайски ), както и с ароматните от сорта Мускат, които му разрешават да разгърне напълно характерния си усет.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ