ИТН, БСП и Възраждане сезираха Конституционния съд за съставянето на служебните кабинети
Със събрани 53 подписа депутатите от " Възраждане " и " ИТН " ( Има Такъв Народ ) внесоха в Конситуционния съд (КС) тъжба, с която нападат измененията в конституцията, свързани с образуването на служебните кабинети.
Това оповестиха пред публицисти от двете партии. Те желаят и анулация на наредбата, която дава опция народните представители да имат двойно поданство.
По-рано в петък " Възраждане " и Българска социалистическа партия оповестиха, че внасят идентична тъжба - с 55 подписа. По думите на Петър Петров от " Възраждане " разликата сред двете е в претекстовете.
Новината идва, откакто в края на 2023 година конституционната корекция, съгласно която президентът има право да избира длъжностен министър председател сред шефовете на 10 институции. Дотогава президентът можеше самичък да избира кого да назначи за длъжностен министър председател.
Целта на смяната, призната с гласовете на " Продължаваме промяната - Демократична България " ( ПП-ДБ ), ГЕРБ и Движение за права и свободи , беше да да бъде лимитирано въздействието на президента върху служебната власт.
Новият модел се ползва към този момент два пъти - през април и през август и провокира рецензии и обвинявания. Появиха се и предизвестия за " конституционна рецесия ", тъй като хората, сред които президентът Румен Радев можеше да избира длъжностен министър председател, отказваха да бъдат назначени на този пост. В последна сметка министър председател и в двете поредни служебни държавни управления е ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев .
" Това [промяната на конституционната поправка] ще ни освободи значително от този презрян сюжет, който гледате в залата, която не може да си избере даже ръководител на Народното събрание, тъй като всеки се вижда като евентуален участник в изпълнителната власт ", сподели Тошко Йорданов в петък.
Президентът би трябвало да показва за длъжностен министър председател един всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или зам.-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.
През януари Има Такъв Народ и " Възраждане " към този момент сезираха Конституционен съд за служебните държавни управления, както и за признатата в края на 2023 година правосъдната промяна. През юли в главния закон, свързани с Висшия правосъден съвет, намаляването на пълномощията на основния прокурор, както и съкращаването на неговия и мандатите на ръководителите на висши съдилища, само че остави орязаните пълномощия на Радев за служебния кабинет.
Самият Румен Радев неведнъж нападна измененията, които ограничиха пълномощията му.
Това оповестиха пред публицисти от двете партии. Те желаят и анулация на наредбата, която дава опция народните представители да имат двойно поданство.
По-рано в петък " Възраждане " и Българска социалистическа партия оповестиха, че внасят идентична тъжба - с 55 подписа. По думите на Петър Петров от " Възраждане " разликата сред двете е в претекстовете.
Новината идва, откакто в края на 2023 година конституционната корекция, съгласно която президентът има право да избира длъжностен министър председател сред шефовете на 10 институции. Дотогава президентът можеше самичък да избира кого да назначи за длъжностен министър председател.
Целта на смяната, призната с гласовете на " Продължаваме промяната - Демократична България " ( ПП-ДБ ), ГЕРБ и Движение за права и свободи , беше да да бъде лимитирано въздействието на президента върху служебната власт.
Новият модел се ползва към този момент два пъти - през април и през август и провокира рецензии и обвинявания. Появиха се и предизвестия за " конституционна рецесия ", тъй като хората, сред които президентът Румен Радев можеше да избира длъжностен министър председател, отказваха да бъдат назначени на този пост. В последна сметка министър председател и в двете поредни служебни държавни управления е ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев .
" Това [промяната на конституционната поправка] ще ни освободи значително от този презрян сюжет, който гледате в залата, която не може да си избере даже ръководител на Народното събрание, тъй като всеки се вижда като евентуален участник в изпълнителната власт ", сподели Тошко Йорданов в петък.
Президентът би трябвало да показва за длъжностен министър председател един всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или зам.-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.
През януари Има Такъв Народ и " Възраждане " към този момент сезираха Конституционен съд за служебните държавни управления, както и за признатата в края на 2023 година правосъдната промяна. През юли в главния закон, свързани с Висшия правосъден съвет, намаляването на пълномощията на основния прокурор, както и съкращаването на неговия и мандатите на ръководителите на висши съдилища, само че остави орязаните пълномощия на Радев за служебния кабинет.
Самият Румен Радев неведнъж нападна измененията, които ограничиха пълномощията му.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ