Лекарите алармират: Какво може да се окаже „на мушка“ в студа и вирусните инфекции
Сърцето е орган, който също може да се окаже „ на мушка “ в мразовитото време и да попадне в клопката на вирусните инфекции. Миокардитът е едно от затрудненията, до които може да се стигне след прекаран грип, като несъмнено най-застрашени са хората с заболели сърца или с други съпътстващи болести, показаха от Военномедицинска академия (ВМА).
„ Миокардитът е инфектиране на миокарда, като най-често се предизвиква от вирусни инфекции. По-редки са случаите, когато е породен от бактерии, паразити, гъбички, токсични субстанции, медикаменти, систематични имуномедиирани болести и доста рядко – като непряк резултат след имунизация “, разяснява полк. проф. доктор Ивайло Даскалов, д.м.н., шеф на Клиника по кардиология на ВМА.
Независимо, че миокардитът не е присъединен по формулировка към социалнозначимите сърдечни заболявания, има някои основателни аргументи болестта да притегли вниманието на медицинските експерти и на обществеността. Първата и най-сериозна от тях е, че през последните години на COVID-19 пандемия се долавя наклонност за повишаване броя на записаните случаи с тази диагноза. Същото важи и за неведнъж по-високата периодичност на болестта по време на грипна зараза, разясни още експертът.
„ Клиничното протичане на миокардита, обвързван с грип, е вариабилно. По-голямата част от пациентите имат остро начало на недоволствата, свързани с новопоявила се сърдечна непълнота, в това число лесна отмалялост и зной, хипотония, болежка в гърдите, синкоп и аритмия с начало 4 до 7 дни след началните признаци на вирусна зараза “, добави още лекарят.
Какъв е шансът да се разболее човек от вирус-асоцииран миокардит зависи от епидемиологичната конюнктура. В отвън епидемиологично време рискът е невисок (от 1 до 5%), само че при зараза нараства значимо и е почти сред 15 и 27%, акцентира проф. Даскалов и добави, че болестта визира релативно млади пациенти (30-45 години), по-често мъже.
Той цитира френски източници, съгласно които миокардитът е второто най-разпространено сърдечно заболяване след острия миокарден инфаркт, което е причина за хоспитализация по неотложност заради гръдна болежка. Около 33% от пациентите, които в началото са диагностицирани като инфаркт без обструктивна коронарна болест на по-късен стадий са преоценени като миокардит.
„ Тези данни изцяло съответстват и с нашите наблюдения: немалка част от пациентите, постъпили в незабавното поделение имат типично гранични недоволства, както за изострен миокарден инфаркт, по този начин и за изострен миокардит “, прецизираха от Военна болница.
Затова е от значително значение двете болести да бъдат разграничени посредством оценка на коронарните артерии за подлежаща прясна тромбоза, най-често посредством коронарография, и по-рядко посредством КТ-ангиография, разясни още проф. Даскалов.
Поставянето на диагнозата миокардит в никакъв случай не е несъмнено единствено на основата на едно проучване, даже и това да е ендомиокардна биопсия (ЕМБ). За да се стигне до дефинитивна диагноза, е належащо да е налице клинична възможност, която да бъде доказана или с образна диагностика, най-често сърдечен магнитен резонанс (СМР) или с ЕМБ.
„ Едновременно с всичко казано дотук е доста значим въпроса за спазването на съответен логаритъм при следене на преболедувалите миокардит. Една не дребна част от тях са младежи, даже спортисти, или практикуващи специалности с нараснали условия, каквито са военнослужещи, служители на реда, пожарникари, които би трябвало доста тъкмо да бъдат експертно оценени за размера на възобновяване и опцията да се върнат и да упражняват още веднъж специалността, респективно да практикуват спортен спорт “, допълниха от ВМА.
В умозаключение специалистът предизвести, че самолечението може да има тежки последствия и е безапелационен, че консултацията със експерт е наложителна при упоменатата нагоре симптоматика.
„ Миокардитът е инфектиране на миокарда, като най-често се предизвиква от вирусни инфекции. По-редки са случаите, когато е породен от бактерии, паразити, гъбички, токсични субстанции, медикаменти, систематични имуномедиирани болести и доста рядко – като непряк резултат след имунизация “, разяснява полк. проф. доктор Ивайло Даскалов, д.м.н., шеф на Клиника по кардиология на ВМА.
Независимо, че миокардитът не е присъединен по формулировка към социалнозначимите сърдечни заболявания, има някои основателни аргументи болестта да притегли вниманието на медицинските експерти и на обществеността. Първата и най-сериозна от тях е, че през последните години на COVID-19 пандемия се долавя наклонност за повишаване броя на записаните случаи с тази диагноза. Същото важи и за неведнъж по-високата периодичност на болестта по време на грипна зараза, разясни още експертът.
„ Клиничното протичане на миокардита, обвързван с грип, е вариабилно. По-голямата част от пациентите имат остро начало на недоволствата, свързани с новопоявила се сърдечна непълнота, в това число лесна отмалялост и зной, хипотония, болежка в гърдите, синкоп и аритмия с начало 4 до 7 дни след началните признаци на вирусна зараза “, добави още лекарят.
Какъв е шансът да се разболее човек от вирус-асоцииран миокардит зависи от епидемиологичната конюнктура. В отвън епидемиологично време рискът е невисок (от 1 до 5%), само че при зараза нараства значимо и е почти сред 15 и 27%, акцентира проф. Даскалов и добави, че болестта визира релативно млади пациенти (30-45 години), по-често мъже.
Той цитира френски източници, съгласно които миокардитът е второто най-разпространено сърдечно заболяване след острия миокарден инфаркт, което е причина за хоспитализация по неотложност заради гръдна болежка. Около 33% от пациентите, които в началото са диагностицирани като инфаркт без обструктивна коронарна болест на по-късен стадий са преоценени като миокардит.
„ Тези данни изцяло съответстват и с нашите наблюдения: немалка част от пациентите, постъпили в незабавното поделение имат типично гранични недоволства, както за изострен миокарден инфаркт, по този начин и за изострен миокардит “, прецизираха от Военна болница.
Затова е от значително значение двете болести да бъдат разграничени посредством оценка на коронарните артерии за подлежаща прясна тромбоза, най-често посредством коронарография, и по-рядко посредством КТ-ангиография, разясни още проф. Даскалов.
Поставянето на диагнозата миокардит в никакъв случай не е несъмнено единствено на основата на едно проучване, даже и това да е ендомиокардна биопсия (ЕМБ). За да се стигне до дефинитивна диагноза, е належащо да е налице клинична възможност, която да бъде доказана или с образна диагностика, най-често сърдечен магнитен резонанс (СМР) или с ЕМБ.
„ Едновременно с всичко казано дотук е доста значим въпроса за спазването на съответен логаритъм при следене на преболедувалите миокардит. Една не дребна част от тях са младежи, даже спортисти, или практикуващи специалности с нараснали условия, каквито са военнослужещи, служители на реда, пожарникари, които би трябвало доста тъкмо да бъдат експертно оценени за размера на възобновяване и опцията да се върнат и да упражняват още веднъж специалността, респективно да практикуват спортен спорт “, допълниха от ВМА.
В умозаключение специалистът предизвести, че самолечението може да има тежки последствия и е безапелационен, че консултацията със експерт е наложителна при упоменатата нагоре симптоматика.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ