Сармите са едно от любимите ястия на българина. Едва ли

Сармите са едно от обичаните ястия на българина. Едва ли има семейство, в което да не се подготвят и слагат на трапезата, наближи ли Коледа. Малцина обаче знаят, че това обичано на българина ядене е добре известно и се подготвя и в доста други страни, само че в разнообразни вариации от артикули.

За авторството на сармите спорят няколко страни. Апетитните зелеви, а от време на време лозови листа с заряд от кайма и ориз, са обичайно ядене, с изключение на у нас, и в Сърбия, Румъния, Турция, Гърция. Също по този начин в Азербайджан, Армения, Иран, Ирак.

Думата сарма произлиза от турския глагол sarmak, който значи загъвам. Сармите са известни и под наименованието долма или толма, идващо от глагола dolmak - пълня. Разликата сред двата типа се състои в това, че при сармите плънката се увива в някакъв тип листо, до момента в който във втория случай става въпрос за пълнене на зеленчуци и други артикули, като чушки, тиквички.

Сармите участват в забавни истории - от митове до политически конфликти. В Сърбия да вземем за пример те се трансфораха в част от предизборната акция на един от претендентите за президент през 2017 година - Любиша Прелетачевич. Неговата партия се споделяше SPN, редуциране от Sarmu Probo nisi, което в превод означаваше “Не сте ли пробвали сарми”. С нея Прелетачевич се класира на трето място в конкуренцията.

В България сармите се подготвят в разнообразни разновидности в другите елементи на страната. Те можа да са постни или с месо. Обикновено се сервират топли, като лозовите се заливат със сос от кисело мляко, а зелевите - със соса, в който са врели, или с бял сос с брашно. Плънката е от мляно месо с ориз и лук, а в постните се увива ориз с лук и моркови или ориз и фасул. Месото може да е свинско или телешко, а на някои места употребяват и агнешко.

При съседите ни в Турция постните сарми се сервират студени, като мезе, а месните - топли, със сос от кисело мляко и чесън. Пълнежът с изключение на ориз, булгур и месо може да включва кедрови ядки, канела. В румънската кухня сармите се назовават „ сармале “ и се подготвят като българските зелеви сарми. Листата са от кисело зеле, а плънката е от ориз, лук, свинска кайма или раздробен свински врат, чушки, доматен сок, копър, бахар, мащерка и дафинов лист. Основната разлика е, че се заливат със сметанов сос или с мамалига.

Гръцките ни съседи пък ги сервират с лимонен сок и зехтин.

За авторството на сармите спорят и Армения и Азербайджан. Азерите описват легендата за арменката Тангик, която не умеела да прави сарми и по тази причина откраднала рецептата от азерската си съседка Телло. В Армения плънката се подправя с кориандър, копър, мента, канела и топено масло, а от време на време към сместа се прибавят кестени или грах. Характерни пък за азербайджанската кухня са сладките сарми, в които месото се добавя със сини сливи, кестени и съсредоточен гроздов сок.

Станимашките сармички - запазена марка

Един от най-известните деликатеси в Асеновград са станимашките сармички. Историята споделя, че още през 18. век, когато Станимака (Асеновград) е бил с гръцки етнически образ, в околните женски метоси и манастири към и в града се приготвяли фамозните и до през днешния ден станимашки сармички, известни още като " кириос сарми ", което значи властнически сарми. Когато тези метоси и манастири са били посещавани от скитащи православни проповедници, както и от заможни турски служители и военни, гостоприемните калугерки са ги гощавали с вкусните дребни сармички с размерите на хапка. Славата на този локален кулинарен деликатес се носи и до през днешния ден в региона. Те са същинско тестване за търпението на майсторите кулинари при завиването им. В листото се слага не повече от чаена лъжичка от сместа. Удоволствието при консумирането им е цялостно, в случай че завършите и с чаша локален мавруд.

Всяка година в Асеновград се организира конкурс, с който се търси най-хубавият занаятчия на станимашките сармички.