Кондукторка: Няма да обикалям рейса, за да ви таксувам!
Сърдита кондукторка на напреднала възраст навиква пасажерите в рейс номер 20 в Пловдив. За това ни алармира пловдивчанката Кети Танчева, която твърди, че е била отвратена след злощастното пътешестване в автобуса във вторник вечерта. Та ни е изпратила и фотоси на лютата билетопродавачка.
Средващите редове са сигналът от читателката ни до Марица.бг. Публикуваме ги без редакторска интервенция:
Здравейте! Казвам се Кети Танчева и не се сдържах да не ви пиша във връзка на нелепа сценка, на която присъствах нощес в рейс по линия №20.
Бързайки за родителска среща на щерка си в езиковата гимназия, се качих на рейса от спирката на Централна гара. Още от стълбите на транспортното средство ми направи усещане бабичка, която беше седнала на трите седалки зад водача. Зачудих се за миг дали не е инспектор, само че предивд напредналата й възраст и превития от годините тил взех решение, че надали. Голяма беше изненадата ми, когато единствено минута по късно дамата протегна кокалестата си ръка към мен и с нескрита скука ме таксува.
На идната спирка се качи дама, която очевидно също бързаше за родителска среща в гимназията. Попита контрольорката: „ При вас ли да се облагам? “, а тя изсумтя нещо, само че не отговори. Добре облечената дама седна зад мен. Малко по-късно обаче, старицата се надигна от седалката и, ръмжейки, избълва една дрънканица, че няма да обикаля автобуса, с цел да я гони, какво се скатавали и прочие
За да излезе от конфузната обстановка пътничката сподели: „ Но аз ви питах “, контрольорката въобще не я чу и седна още веднъж ядосано начело. Тази сцена на раздразнена от живота жена се разигра на още няколко пъти, до края на моето пътешестване. Епитети от рода на „ Лайнар, ще те пъдя из автобуса “, яростно съскане и взор, който те кара да се чувстваш отговорен, бяха сюжета на трагичния спектакъл против 1 лев, който изгледах.
Питам се кой е отговорен в тази ситуация?! Ние, пасажерите, които в края на работния ден почтително си плащаме билетчето и стоим прави, тъй като „ не виждаш ли, че седалките са служебни “ или законът, който се подигра с нашите родители и ги принуди макар превития от тежестта на годините тил да работят за жълти стотинки. Или пък пенсионната система, която ни обрича да работим до 65-годишна възраст.
А може би всичко е просто въпрос на миг и образование?! Бях отвратена!
Средващите редове са сигналът от читателката ни до Марица.бг. Публикуваме ги без редакторска интервенция:
Здравейте! Казвам се Кети Танчева и не се сдържах да не ви пиша във връзка на нелепа сценка, на която присъствах нощес в рейс по линия №20.
Бързайки за родителска среща на щерка си в езиковата гимназия, се качих на рейса от спирката на Централна гара. Още от стълбите на транспортното средство ми направи усещане бабичка, която беше седнала на трите седалки зад водача. Зачудих се за миг дали не е инспектор, само че предивд напредналата й възраст и превития от годините тил взех решение, че надали. Голяма беше изненадата ми, когато единствено минута по късно дамата протегна кокалестата си ръка към мен и с нескрита скука ме таксува.
На идната спирка се качи дама, която очевидно също бързаше за родителска среща в гимназията. Попита контрольорката: „ При вас ли да се облагам? “, а тя изсумтя нещо, само че не отговори. Добре облечената дама седна зад мен. Малко по-късно обаче, старицата се надигна от седалката и, ръмжейки, избълва една дрънканица, че няма да обикаля автобуса, с цел да я гони, какво се скатавали и прочие
За да излезе от конфузната обстановка пътничката сподели: „ Но аз ви питах “, контрольорката въобще не я чу и седна още веднъж ядосано начело. Тази сцена на раздразнена от живота жена се разигра на още няколко пъти, до края на моето пътешестване. Епитети от рода на „ Лайнар, ще те пъдя из автобуса “, яростно съскане и взор, който те кара да се чувстваш отговорен, бяха сюжета на трагичния спектакъл против 1 лев, който изгледах.
Питам се кой е отговорен в тази ситуация?! Ние, пасажерите, които в края на работния ден почтително си плащаме билетчето и стоим прави, тъй като „ не виждаш ли, че седалките са служебни “ или законът, който се подигра с нашите родители и ги принуди макар превития от тежестта на годините тил да работят за жълти стотинки. Или пък пенсионната система, която ни обрича да работим до 65-годишна възраст.
А може би всичко е просто въпрос на миг и образование?! Бях отвратена!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ