Сърдечносъдовите заболявания причиняват 67% от смъртните случаи у нас. Всеки

Сърдечносъдовите болести предизвикват 67% от смъртните случаи у нас. Всеки 15-и българин не подозира, че страда от сърдечно заболяване. Всеки втори пациент не управлява кръвното си налягане, сочат данните на националната статистика. Всяка година сърдечните болести предизвикват близо 1/3 от всички смъртни случаи в света. Ако растежът в стойностите продължи със същия ритъм, към 2030 година над 23 млн. души годишно ще умират от сърдечни болести. В Европа те предизвикват 47% от смъртността.
“Пациентите в кардиологията не зависят от празничното преяждане и препиване. Има наклонност за повишаване на случаите всяка година, а повода е стресът във всекидневието. Той е в основата на сърдечносъдовите болести. По Коледа и Нова година напрежението нараства към подготовката за празника. Вместо да бъде заредена с позитивни страсти, тя се трансформира в съревнование за покупки. Грешна е постановката и с празничната софра, която постоянно се трансформира в конкуренция в ястие и пиянство, а концепцията на Рождество е да бъде “тиха и свята нощ ”.
Друга причина са некачествените храни, които всеки от нас употребява. На процедура ние не знаем какво ядем. Растителните трансмазнини, които се употребяват вместо животинските, са най-опасни за сърдечносъдовата система. В студеното време би трябвало да бъдем доста по-внимателни, с цел да пазим сърцето си. Студът може да предизвика хипертонични рецесии, много коронарни произшествия ”, изясни особено за в. “Доктор ” доцент доктор Добрин Василев, шеф на Клиниката по кардиология в софийската Александровска болница.

– Доц. Василев, кой или кое играе ролята на термостат в организма ни?
– Ролята на термостат в организма ни играе хипоталамусът. Тази жлеза в мозъка е изключително сензитивна на измененията на телесната температура. Дори при дребен спад задейства механизми, благодарение на които да се реализира коригирането на телесната температура в рамките на естественото за нас – 36,9 градуса.
Хипоталамусът е “безсърдечна ” жлеза – задейства се единствено дотолкоз, доколкото да защищити жизненоважните органи, в тази ситуация, от прекомерна загуба на топлота, без да го е грижа за измръзналите ни пръсти. Механизмите за терморегулация са устроени по този начин, че да поддържат топлината навътре в тялото – на сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, и, несъмнено, мозъка. Що се отнася за периферията му – кожа, мускули, крака – е напълно обикновено при по-ниски температури те да са студени, въпреки всичко са в директен контакт с околната среда и са пряк участник в процеса на топлообмен.

– Какво се случва, когато хипоталамусът засече разход на топлота?
– Изпраща сигнали, които водят до стесняване на кръвоносните съдове в кожата. Това лимитира до известна степен загубата на топлота и провокира трептене на мускулите, при което се получава загряване на тялото.
Когато ни е студено, не съумяваме да направляваме тялото умишлено, зъбите тракат, треперим. Обикновено кожата наподобява бледа, хладна е на досег, косъмчетата са настръхнали и от мастните жлези се отделя предпазен себум. Всъщност, с това се изчерпват опциите на тялото да реагира на загубата на топлота при ниска температура на околната среда. В реалност системата не е задоволително ефикасна, еволюцията е основала организма ни с повече благоприятни условия да се оправя с горещините и се охлажда, в сравнение с противоположното.

– Как да се пазят зиме хипертониците и сърдечноболните?
– Минусовите температури въздействат върху нашата кръвоносна система Когато времето става студено и атмосферното налягане спада, еритроцитите – алените кръвни кафези, се слепват по-интензивно и кръвта се сгъстява. В резултат в тъканите на организма настава кислороден апетит. Надбъбречните жлези отделят повече адреналин, а това е причина за повишение на раздразнителността и за по-лесна отмалялост. В кръвта се повишава нивото на холестерола, което е опасност за инфаркт и инсулт. При огромен спад на температурите, изключително когато човек излиза от топло помещение на открито на студа, се получава конвулсия на съдовете.
Всичко това води до аномалии в работата на сърдечносъдовата система. Хората, които страдат от нараснало кръвно налягане, може да създадат хипертонична рецесия, т.е. артериалното им налягане внезапно да се увеличи. При боледуващите от сърдечна аритмия, исхемия и при прекаралите инфаркт мразовитият въздух е допустимо рефлекторно да провокира болки в гръдната област и пристъпи на стенокардия.
Човешкото тяло обаче не е пригодено да се оправя с прекомерно рискови условия – когато температурата на околната среда се намали фрапантно, организмът не е в положение да поддържа топлината от жизненоважно значение за него. В такива случаи, в случай че лекарят е предписал нитропрепарати, е добре човек да ги има постоянно подръка. В рискови дни не вреди да се изпива и по четвърт таблетка аспирин или различен медикамент за разреждане на кръвта. Тези, които реагират на атмосферните промени с нервност и главоболие, ще си оказват помощ, като одобряват заран естествени успокоителни, да вземем за пример, композиция от настойка на валериан, мента и глог.

– Кои са най-изявените признаци, че кръвното ни се повишава?
– Симптомите за повишение на кръвното налягане са главоболие, особена тежест в региона на тила, световъртежи, сърцетуптене, пулсации в слепоочието, загуба на вкус, леко гадене, слабото чувство на тъпа или остра болежка в сърцето Всички тези признаци се съпътстват с бодърствуване, нараснала уморяемост и нервност.
Сред факторите, които се отразяват неподходящо върху артериалното налягане, е наднорменото тегло. Намаляването му даже единствено с 5 кг води до намаляване на налягането с 5-10 единици. Изключително неподходящо въздейства и тютюнопушенето – самото то е директна причина за конвулсии на кръвоносните съдове.

– На какви храни е уместно да наблегнат хипертониците, с цел да си спестят проблемите?
– От огромно значение за крепко сърце е и съставът на храната. Избягвайте мазни храни и не преяждайте. Най-добре яжте единствено бели меса и риба и правете последното си хранене преди 19 ч. Смята се, че удобно върху кръвоносните съдове се отразява всекидневната консумация на орехи. Отлично ги чистят и уголемяват медът – 1 с.л. дневно, сушените кайсии – 100 г на ден, лимоновият сок, фурмите, чесънът. Готварската сол задържа течностите в тъканите и може да аргументи конвулсия на съдовете. Избягвайте да ядете солени и люти артикули – пушени меса и риби, салами, туршии и други Задължително похапвайте несолена риба, изключително морска и океанска, солта дружно със напрежението подвигат кръвното най-вече.
Всеки ден яжте сурови плодове и зеленчуци – те съдържат влакнини, от които в организма се синтезират фиброзни нишки, нужни за укрепването на стените на кръвоносните съдове. Също по този начин грах, боб, леща, зелен лук, телешки черен дроб, царевица, зехтин. Тези артикули са източници на витамин Е, който придава на съдовете разтегливост. Витамин С пък ги прави по-здрави. Богати на него са кивито и цитрусовите плодове.
Забравете алкохола – той е зложелател на сърдечносъдовата система. Вярно е, че спиртните питиета уголемяват кръвоносните съдове, само че резултатът е краткотраен. След това те се стесняват и провокират високо кръвно налягане.