Д-р Мирослав Стоянов: Сърцето страда след грип
Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за смъртност в международен мащаб, а България води черната ранглиста в Европейския съюз по преждевременна гибел, породена от тях. У нас двама на всеки трима индивида умират от сърдечно-съдови болести, заяви " Труд бг ".
Най-често от тях страдат мъжете, само че има наклонност към увеличение на каузи на дамите. Възрастта е основен фактор, като рискът при мъжете става по-голям след 45 години, а при дамите - след 55. Наблюдава се трайно намаление на възрастовата граница, като все по-млади хора развиват атеросклероза, артериална хипертония, миокарден инфаркт, инсулт и бъбречно увреждане.
На фона на тази притеснителна статистика е значимо да се обърне особено внимание на профилактиката в по-ранна възраст и ограничение на факторите, които подлежат на надзор. Това са високото кръвно налягане, обездвижването, затлъстяването, високият холестерол, тютюнопушенето, нерационалното хранене, несъразмерната приложимост на алкохол и стресът. През последните няколко години от ден на ден се приказва и за вредата, която нанасят на сърцето вирусните инфекции като COVID-19 и грип.
„ След насъбрания към този момент опит и наблюдения върху COVID-19 изрично можем да кажем, че след прекараната зараза се усилва рискът от пораждане или утежняване на към този момент съществуващи сърдечно-съдови болести - споделя кардиологът доктор Мирослав Стоянов, завеждал дълги години поделение „ Кардиология и инвазивна кардиология " към МБАЛ „ Д-р Тота Венкова " в Габрово. - COVID-19 се свързва с нараснало формиране на тромби в кръвоносните съдове. Това може да докара до инфаркт на миокарда, инсулт, както и до задръстване на други артерии в организма. Възпалението може да засегне белия дроб и сърцето, което да докара до развиване на сърдечна и дихателна непълнота. "
Не би трябвало да се подценява и увреждането на сърцето от сезонните грипове. „ Те постоянно провокират миокардит (възпаление на мускула на сърцето) и перикардит (възпаление на най-външния пласт, обвивката на сърцето), които протичат с недоволства от болежка в сърдечната област, зной и стеснен физически потенциал. В тези случаи би трябвало да се потърси профилирана лекарска помощ ", предизвестява кардиологът.
„ Важно е регулярно да се наблюдават стойностите на кръвното налягане и да се вършат съвещания със експерт за назначение на подобаваща терапия. Здравословният метод на живот и постоянната физическа интензивност, от своя страна, имат позитивен резултат върху напрежението и депресията - добавя доктор Стоянов. - Отново в тази посока за предварителна защита от сърдечно-съдови болести се работи и в областта на клиничните изпитвания. Търсят се новаторски способи за профилактика и лекуване, които се ползват при високорискови пациенти. Последните трендове са ориентирани към ново потомство липидопонижаващи лечения, с които се цели осъществяване на първична и вторична профилактика ".
Най-често от тях страдат мъжете, само че има наклонност към увеличение на каузи на дамите. Възрастта е основен фактор, като рискът при мъжете става по-голям след 45 години, а при дамите - след 55. Наблюдава се трайно намаление на възрастовата граница, като все по-млади хора развиват атеросклероза, артериална хипертония, миокарден инфаркт, инсулт и бъбречно увреждане.
На фона на тази притеснителна статистика е значимо да се обърне особено внимание на профилактиката в по-ранна възраст и ограничение на факторите, които подлежат на надзор. Това са високото кръвно налягане, обездвижването, затлъстяването, високият холестерол, тютюнопушенето, нерационалното хранене, несъразмерната приложимост на алкохол и стресът. През последните няколко години от ден на ден се приказва и за вредата, която нанасят на сърцето вирусните инфекции като COVID-19 и грип.
„ След насъбрания към този момент опит и наблюдения върху COVID-19 изрично можем да кажем, че след прекараната зараза се усилва рискът от пораждане или утежняване на към този момент съществуващи сърдечно-съдови болести - споделя кардиологът доктор Мирослав Стоянов, завеждал дълги години поделение „ Кардиология и инвазивна кардиология " към МБАЛ „ Д-р Тота Венкова " в Габрово. - COVID-19 се свързва с нараснало формиране на тромби в кръвоносните съдове. Това може да докара до инфаркт на миокарда, инсулт, както и до задръстване на други артерии в организма. Възпалението може да засегне белия дроб и сърцето, което да докара до развиване на сърдечна и дихателна непълнота. "
Не би трябвало да се подценява и увреждането на сърцето от сезонните грипове. „ Те постоянно провокират миокардит (възпаление на мускула на сърцето) и перикардит (възпаление на най-външния пласт, обвивката на сърцето), които протичат с недоволства от болежка в сърдечната област, зной и стеснен физически потенциал. В тези случаи би трябвало да се потърси профилирана лекарска помощ ", предизвестява кардиологът.
„ Важно е регулярно да се наблюдават стойностите на кръвното налягане и да се вършат съвещания със експерт за назначение на подобаваща терапия. Здравословният метод на живот и постоянната физическа интензивност, от своя страна, имат позитивен резултат върху напрежението и депресията - добавя доктор Стоянов. - Отново в тази посока за предварителна защита от сърдечно-съдови болести се работи и в областта на клиничните изпитвания. Търсят се новаторски способи за профилактика и лекуване, които се ползват при високорискови пациенти. Последните трендове са ориентирани към ново потомство липидопонижаващи лечения, с които се цели осъществяване на първична и вторична профилактика ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ