Сър Артър Кларк бе един от писателите, надарени със способността

Сър Артър Кларк бе един от писателите, надарени със способността да виждат в бъдещето. Все още не всичко, което разказа се случи, само че доста огромна част от фантастичните му „ видения “ през днешния ден са действителност. Още през 1976 във фантастичните си романи разказва съвремието такова, какво го познаваме през днешния ден, само че каквото е било към момента немислимо по това време:

За връзките:

Ще имаме устройства, които ще ни разрешават да изпращаме доста повече информация на нашите другари. Те ще могат да ни виждат, ние ще можем да виждаме тях, ще разменяме изображения, графики данни, книги и така нататък

За идеалното информационно устройство:

То ще бъде широкоекранно с клавиатура и посредством него ще можем да обменяме всевъзможен вид информация, да изпращаме известия на другари. Те ще могат да ги прочетат, когато се разсънят, ще могат да видят какво са получавали през нощта. Ще можем да ревизираме всевъзможни неща – самолетни полети, цени на всевъзможни артикули в супермаркетите, ще можем да четем книги, вести.

Ще можем да кажем на тази машина от какви неща се интересуваме – спорт, политика и по този начин нататък, а устройството ще търси в голяма „ библиотека “ и ще ни доставя всичко, което открие. Само това, което желаеме, не всички нелепости, които получаваме, когато си купим вестник. Вестникът ще изчезне. Ще спрем да разнасяме цялата тази хартия, тъй като ще имаме потребност просто от информация.

Британският публицист и откривател се ражда на 16 декември 1917. Получава тапия по математика и физика от Кралския лицей в Лондон, където учи след края на войната. През 1945 година в своята публикация „ Извънземни ретранслатори “ предлага концепцията си за основаване на система за телекомуникация посредством спътници, ситуирани на геостационарна орбита, която би разрешила да се сътвори световна система за връзка. Тази концепция след това е осъществена посредством информационните спътници и през втората половина на 20-и век обезпечава предаване на на практика всички връзки, включително и Интернет. Тази орбита се назовава и орбита на Кларк. На въпроса за какво не е патентовал концепцията си, сър Артър Кларк дава отговор, че не е вярвал във опцията за реализацията ѝ до момента в който е жив, а също така смята, че сходна концепция би трябвало да носи изгода на цялото човечество.

През 1954 година в писмо до шефа на научния отдел на американската национална метеорологична работа Кларк предлага орбиталните спътници да се употребяват за прогнозиране на времето. Идеята му бива възприета и след това осъществена.

Литературната си активност стартира с научно-фантастичния роман „ Амбразура “, който излиза през 1946. Неговият роман " The Sentinel " е трансфорат във кино лентата 2001: Космическа Одисея от Стенли Кубрик. Романът „ 2001: Космическа Одисея “, който носи най-голяма известност на английския публицист, излиза до момента в който Кларк и Кубрик работят по сюжета на кино лентата.

Сър Артър е създател на над 100 книги, повести и над 500 разкази, множеството от които са произведения предсказания.

Изглежда, че всяка революционна концепция провокира три етапи на реакция. Те могат да бъдат систематизирани с фразите: „ Това е изцяло невероятно – не ми губете времето ”, „ Възможно е, само че не си коства да го вършим ” и „ През цялото време ви споделях, че това е добра концепция. ”

Всяка задоволително развита технология е неразличима от магия.

Информационната епоха предлага доста на човечеството и ми се желае да мисля, че ще се оправим с провокациите, пред които ще ни изправи. Но е витално значимо да помним, че информацията – в смисъла на сурови данни – не е познание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е далновидност. Все отново информацията е първата основна стъпка към всяка от тях.

Когато изтъкнат, само че възрастен академик съобщи, че нещо е допустимо, той най-вероятно е прав. Когато разгласи нещо за невероятно, той най-вероятно бърка.

Все още следва да бъде потвърдено дали интелектът въобще има значение в битката за оцеляване на най-приспособимите.

Аз съм оптимист. Всеки, който е заинтригуван от бъдещето, би трябвало да бъде. В противоположен случай просто би трябвало да се простреля.

Единственият метод да открием границите на вероятното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното.

Съществуват две благоприятни условия – или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднообразно ужасяващи.

Сигурен съм, че Вселената е цялостна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е задоволително умна, с цел да не пристигна тук.

Колко неуместно сме нарекли нашата планета – Земя. Много по-правилно би било Океан.

Да четеш управление за компютър без да имаш хардуера е толкоз разочароващо, едвам четеш управление за секс без обекта.

Политиците би трябвало да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории.

Съдиите на хората могат да покажат благосклонност. Срещу законите на природата обаче никой не може да апелира.

Зад всеки жив в настоящия миг човек стоят трийсет призрака, тъй като такова е съотношението сред броя на живите и броя на мъртвите.

Една от най-големите нещастия на човечеството е, че моралът е бил похитен от религиите.

Възможно е, нашата роля на тази планета, да не е в това да почитаме Бог, а в това да го създадем.

Снимки: Biography.com