Сър Алфред Хичкок е английски кинорежисьор, продуцент и сценарист, създател

Да обичаш означава да престанеш да сравняваш ~ Алфред ХИЧКОК

Сър Алфред Хичкок е британски кинорежисьор, продуцент и сценарист, основател на доста от похватите в жанра на психологическия трилър. Режисира повече от петдесет пълнометражни кино лентата в границите на кариера, траяла шест десетилетия. Често определян като най-великият английски режисьор, той е класиран пръв в анкета измежду английски кинокритици, извършена през 2007 година.

По време на своята кариера, обхващаща повече от половин век, Алфред Хичкок си построява необикновен и елементарно различим режисьорски жанр. Всеизвестно е, че страхът е страст, която хората обичат да изпитват, когато знаят, че са в сигурност и той ловко употребява това. Успява да накара феновете да се разпознават с камерата, която се движи по метод, имитиращ нечий взор. Конструира сцените, хитро манипулирайки възприятията на публиката, усилвайки паниката, страха или съчувствието, и употребява реформаторски за времето си метод към монтажа на сцените, с цел да показва гледната точка на героите. Но с изключение на с кино шедьоврите си е прочут с мъдростта и характерното си възприятие за комизъм.

Когато мъж и жена се срещнат и харесат, би трябвало да бъдат дружно. Не да се проучват все едно са експонати в епруветки. Нищо не е предизвикало повече проблеми на хората от разсъдъка. Навремето срещаш някого, влюбваш се и се жениш. Сега четете книги, ставате професори и стартирате да се анализирате.Вече няма разлика сред първа среща и изявление за работа.

Сега, сякаш стана доста съвременно да се затварят капсули с послания към бъдещите генерации, които да им дадат някаква визия за нас. Аз съм подготвил моя лична капсула – поставил съм в нея няколко много огромни части динамит, барут и нитроглицерин. Трябва да я отворят през 3000 година и тя ще покаже кои сме ние в реалност.

Телевизията е направила доста за психиатрията – като се изключи че популяризира информация за нея, тъкмо толкоз добре и способства за нуждата от нея.

Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всякога изскача едно и също.

Телевизията върна още веднъж убийството вкъщи – там, където му е мястото.

Някои от най-жестоките убийства се случват в спокойна домашна конюнктура, осъществени с деликатност на някое банално, уютно място, като масата в кухнята.

Гледката на убийства по малкия екран оказва помощ да се оправяме с враждебността си. Ако някой не изпитва никаква неприязън – дано гледа реклами.

Жената би трябвало да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече места остават за въображението, толкоз по-добре.

Жена, която се съблича обществено, ми припомня на режисьор, който при започване на кино лентата оповестява развръзката.

Щастлив брак – това е брак, в който мъжа схваща всяка дума, която не е споделила дамата.

Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, с цел да завоюват, а дамите, с цел да не изгубят.

Всички любовни подиуми, които стартират на снимачната площадка, приключват в гардеробната.

За мен единственият прийом да се избавиш от своите страхове е да снимаш филм за тях.

Драмата е живот, лишен от скучните моменти.

Дължината на един филм би трябвало да е непосредствено обвързвана с издръжливостта на пикочния мехур.

Филмът би трябвало да стартира със земетресение, а по-късно напрежението би трябвало да нараства.

Аз мога да филмирам и „ Пепеляшка “, единствено че феновете ще търсят натрупа в каляската.

Ако би трябвало да фотографирам кино сцена в Австралия, ще накарам един служител на реда да скочи в торбата на някое кенгуру и да му подреди: „ Следвай тази кола! “

Дори неуспехите ми носят пари и се трансформират в класики година след основаването им.

Когато някой артист пристигна при мен и изиска да обсъдим ролята му, аз му споделям: „ Всичко е в сюжета “. Ако той попита: „ Но каква ми е мотивацията? “, аз споделям: „ Заплатата ти “.

Никога не съм казвал, че всички артисти са идиоти. Аз споделям, че с актьорите следва да се обръщаме както с идиоти.

Най-добрите артисти, несъмнено, са на Дисни. Слабите артисти просто ги трият.

Има няколко разлики сред един футболен мач и някоя гражданска война. Първо футболният мач нормално трае по-дълго и участниците носят униформи. Освен това травмите там са по-чести.

Да те ударят не е толкоз извънредно. Ужасно е самото очакване.

Индивидуален жанр – това е да плагиатстваш от самия себе си.

Не съм срещу полицията, аз просто се багра от нея.

Във всяко общество има две групи, чието държание не се приема и се осъжда от болшинството – това са тинейджърите и призраците.

Човек не е безпаричен, в случай че към момента може да се смее.