Александър Флеминг забелязва в лабораторията си мухъл и по-късно открива пеницилина
Сър Александър Флеминг, откривателят на пеницилина, е роден през 1881 година във фермата Лохфийлд, Шотландия. След като приключва здравната школа в лондонската болница “Света Мария”, Флеминг се залавя с проучвания в имунологията.
По-късно като боен доктор, през Първата международна война, насочва вниманието си към инфектираните рани и вижда, че огромна част от антисептичните средства повреждат телесните кафези даже повече, в сравнение с вредят на микробите. Дава си сметка, че му е належащо някакво лекарство, което да унищожава бактериите, без да вреди на човешките кафези.
След войната се връща в болничното заведение “Света Мария” и продължава да се занимава с проучванията си. През 1922 година открива субстанция, която назовава лизозим. Той се създава в човешкото тяло, състои се от слуз и сълзоподобна течност и не е нездравословен за телесните кафези. Лизозимът унищожава някои микроби, само че за жал не и тези, които са изключително рискови за индивида. Това изобретение въпреки и забавно, няма огромно значение.
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда " ореол ", в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен.
Субстанцията, наречена от него пеницилин (пеницилинум нотатум), която я създава, се оказва изцяло безвредна, както за хората, по този начин и за животните.
Получените от Флеминг резултати са оповестени през 1929 година, само че в началото не провокират интерес в академичната общественост. Флеминг е отбелязъл, че пеницилина би могъл да откри огромно приложение в медицината. Обаче не бил в положение да създаде способ за пречистването му и повече от 10 години това чудодейно лечебно средство остава неусетно.
Най-после в края на 30-те години двама британски лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн - попадат на Флеминговата обява. Те повтарят опита му и доближават до същите резултати. После пречистват пеницилина и го употребяват върху лабораторни животни. През 1941 година опитват и върху заболели хора. Опитите им демонстрират недвусмислено, че новото лекарство има удивителен резултат.
С поддръжката на британските и американските управляващи, на сцената излизат фармацефтичните компании и относително скоро създават технология за производството на пеницилина в огромни количества. Отначало той се употребява единствено за военни, потърпевши при сражения, само че през 1944 година с него се лекуват и цивилни, както в Британия по този начин и в Америка. Когато през 1945 година войната приключва, пеницилина намира необятно приложение в цивилния свят.
Откриването на пеницилина дава огромен подтик на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на доста “чудотворни лекарства”. Въпреки това пеницилинът остава най-широко използвания антибиотик.
Една от аргументите за продължаващото му владичество е, че работи ефикасно против най-различни нездравословни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, алена тресчица и дифтерия, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, костни инфекции и най-различни други болести.
Друго негово преимущество е огромната му сигурност. Дози от 50 000 единици пеницилин дават резултат при някои инфекции, само че има случаи, когато са инжектирани 100 милиарда единици на ден, без да има неприятен непряк резултат. Наистина, някои хора са алергични към пеницилина, само че за множеството хора това лекарство е идеалното комбиниране от ефeктивност и сигурност.
Пеницилинът към този момент е избавил живота на милиони и безспорно в бъдеще ще избави още толкоз, по тази причина надали някой ще оспори смисъла на Флеминговото изобретение. Александър Флеминг умира през 1955 година на 74-годишна възраст.
Източник: Уикипедия
По-късно като боен доктор, през Първата международна война, насочва вниманието си към инфектираните рани и вижда, че огромна част от антисептичните средства повреждат телесните кафези даже повече, в сравнение с вредят на микробите. Дава си сметка, че му е належащо някакво лекарство, което да унищожава бактериите, без да вреди на човешките кафези.
След войната се връща в болничното заведение “Света Мария” и продължава да се занимава с проучванията си. През 1922 година открива субстанция, която назовава лизозим. Той се създава в човешкото тяло, състои се от слуз и сълзоподобна течност и не е нездравословен за телесните кафези. Лизозимът унищожава някои микроби, само че за жал не и тези, които са изключително рискови за индивида. Това изобретение въпреки и забавно, няма огромно значение.
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда " ореол ", в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен.
Субстанцията, наречена от него пеницилин (пеницилинум нотатум), която я създава, се оказва изцяло безвредна, както за хората, по този начин и за животните.
Получените от Флеминг резултати са оповестени през 1929 година, само че в началото не провокират интерес в академичната общественост. Флеминг е отбелязъл, че пеницилина би могъл да откри огромно приложение в медицината. Обаче не бил в положение да създаде способ за пречистването му и повече от 10 години това чудодейно лечебно средство остава неусетно.
Най-после в края на 30-те години двама британски лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн - попадат на Флеминговата обява. Те повтарят опита му и доближават до същите резултати. После пречистват пеницилина и го употребяват върху лабораторни животни. През 1941 година опитват и върху заболели хора. Опитите им демонстрират недвусмислено, че новото лекарство има удивителен резултат.
С поддръжката на британските и американските управляващи, на сцената излизат фармацефтичните компании и относително скоро създават технология за производството на пеницилина в огромни количества. Отначало той се употребява единствено за военни, потърпевши при сражения, само че през 1944 година с него се лекуват и цивилни, както в Британия по този начин и в Америка. Когато през 1945 година войната приключва, пеницилина намира необятно приложение в цивилния свят.
Откриването на пеницилина дава огромен подтик на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на доста “чудотворни лекарства”. Въпреки това пеницилинът остава най-широко използвания антибиотик.
Една от аргументите за продължаващото му владичество е, че работи ефикасно против най-различни нездравословни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, алена тресчица и дифтерия, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, костни инфекции и най-различни други болести.
Друго негово преимущество е огромната му сигурност. Дози от 50 000 единици пеницилин дават резултат при някои инфекции, само че има случаи, когато са инжектирани 100 милиарда единици на ден, без да има неприятен непряк резултат. Наистина, някои хора са алергични към пеницилина, само че за множеството хора това лекарство е идеалното комбиниране от ефeктивност и сигурност.
Пеницилинът към този момент е избавил живота на милиони и безспорно в бъдеще ще избави още толкоз, по тази причина надали някой ще оспори смисъла на Флеминговото изобретение. Александър Флеминг умира през 1955 година на 74-годишна възраст.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ