Съоръжението с лазерната инсталация, известно като Shenguang II(снимка: SCMP) Подобно на

Съоръжението с лазерната апаратура, известно като Shenguang II
(снимка: SCMP)

Подобно на други страни, Китай се надява да реализира следена реакция на нуклеарен синтез. Горивото за такива реакции са водородните изотопи, които са в обилие. Трудността се крие в това по какъв начин да се основат условия за обединение на водородни атоми, тъй като е нужна колосална сила в доста малко пространство. Един от разновидностите за решение на този проблем е потреблението на лазери. Всички в този момент се занимават с това , само че Китай изненада с нова разработка.

През август тази година американски учени от NIF съумяха да се приближат до прага, оттатък който се следят самоподдържащи се реакции на термоядрен синтез. NIF, с размерите на три футболни стадиони, употребява към 200 високомощни лазера, които се концентрират върху деутерий и тритиево гориво. Енергийният рандеман беше 70% от количеството, доставяно на лазерите. Това се смята за триумф.

Китайска изследователска група също поема по този път, само че употребява по-опростен и по-евтин метод, излиза наяве от обява на. Още през 1997 година методът бе препоръчан от водещия китайски физик Джан Чже. Той създаде скица на запалване с двоен конус, която изисква доста по-малко мощен лазер, в сравнение с при стандартното изпаряване на горивото и превръщането му в плазмен облак.
още по тематиката
Грубо казано, веригата работи по метод, сходен на работата на ускорителите. Лазерът нагрява горивните модули под формата на дребни конуси, всеки с размерите на върха на молив. Тъй като острите краища на конусите са ориентирани един към различен, облаци атомна плазма от всеки от тях се втурват един към различен и по този начин поражда реакция на.

Проектът получи финансиране относително неотдавна. За шест години откривателите привлякоха безплатна помощ от 1 милиард юана (156 милиона долара), което въобще не е несъразмерна сума за проучванията в тази област.

Съоръжението Shenguang II в Шанхай стартира да работи предишното лято и организира три окуражаващи опита през годината. Цената на горивните касети също е незначителна спрямо тези, употребявани в опитите на учените от Съединени американски щати. Всеки конус на горивната касета коства няколкостотин щатски $, спрямо няколко хиляди $ при създаването на NIF.

Създаденият в Китай горивен конус е съвсем като произведение на изкуството. Той е безусловно златен – деутерият и тритият са сложени вътре в златна обвивка. Златото е мек метал, който организира добре електричество и топлота. Неговата проводимост обезпечава най-хубавата доставка на лазерна импулсна сила към горивото, а мекотата му разрешава по-лесно сглобяване.

Конусите ще се подават в реакторната система като патрони в, изясняват разработчиците, което улеснява зареждането и поддръжката на реакторите.

Въпреки това, дизайнът на горивните касети е по-сложен от просто злато, осеяно с деутерий и тритий. Изотопите на водорода е трябвало да бъдат изолирани с полимерна обвивка, което също се оказва мъчно – изпарението вреди на термоядрените реакции.

Но компликациите последователно се позволяват. До 2026 година учените дават обещание да изградят или да са покрай завършването на ново потомство лазери. Подобна апаратура ще ги приближи до заветната им цел – реализиране на постоянна и ефикасна реакция на термоядрен синтез.