Сънят като индикатор за психичното ни здраве
Сънят не е просто интервал на „ изключване “ на организма, а комплициран биологичен развой, който отразява и въздейства върху психологичното здраве. Промени в неговото качество, дълготрайност или конструкция постоянно са едни от първите сигнали, че нещо в душeвността се случва – даже преди да се появят ясни прочувствени или поведенчески признаци. Именно по тази причина сънят все по-често се преглежда като самобитен „ биомаркер “ на психологичното положение, написа здравният сайт puls.bg.
Прочетете още
Сънят е тясно обвързван с работата на централната нервна система и невротрансмитерите, които контролират настроението – серотонин, допамин, норадреналин и GABA. Когато тези системи са в баланс, сънят е бездънен и възстановяващ. При дисбаланс се появяват нарушавания като мъчно заспиване, чести събуждания или ранно пробуждане без опция за наново заспиване.
Тези промени постоянно не са инцидентни. Те могат да бъдат ранни знаци за положения като меланхолия, тревожни разстройства или продължителен стрес. Например при депресивни положения постоянно се следи така наречен „ изтънен сън “ – понижена дълбока фаза и повишен REM сън, който може да бъде обвързван с по-интензивни сънища и кошмари.
Безсънието като най-честият сигнал
Едно от най-ясните проявления на психологично напрежение е безсънието, известно като инсомния. То може да бъде както кратковременно, по този начин и хронично. Когато продължава повече от три месеца, постоянно към този момент не е просто признак, а независимо разстройство, което в допълнение утежнява психологичното положение.
Интересното е, че безсънието и тревогата се поддържат взаимно. Липсата на сън ускорява реактивността на мозъка към стрес, а нарасналата тревога прави заспиването още по-трудно. Това основава циничен кръг, който може да се задълбочи без подобаваща интервенция.
При тревожните положения мозъкът остава в „ режим на подготвеност “, даже през нощта. Това води до нараснала интензивност на симпатиковата нервна система, интензивен пулс и затруднено разпределяне. Хората постоянно разказват чувство, че „ мозъкът не стопира да работи “.
Генерализираното обезпокоително разтройство често се свързва с мъчно заспиване и чести събуждания, само че и с нараснала сензитивност към шумове и външни тласъци по време на сън. Това демонстрира, че сънят е освен знак, само че и усилвател на психологичното положение.
Депресията и смяната в структурата на съня
При депресивни положения сънят може да се промени по разнообразни способи – някои хора страдат от бодърствуване, до момента в който други изпитват несъразмерна унесеност (хиперсомния). И в двата случая обаче се следи нарушена архитектура на съня.
Депресията постоянно е обвързвана с по-кратки цикли на бездънен сън и по-ранно нахлуване в REM етапа. Това води до по-интензивни сънища и по-малко възобновяване. Пациентите постоянно се разсънват изтощени, даже след задоволително часове сън, което е значим клиничен сигнал.
Кошмарите като прочувствен барометър
Честите кошмари също могат да бъдат знак за психологично напрежение. Те се следят при посттравматично стресово разстройство, само че и при продължителен стрес, тревога и меланхолия. Съдържанието на сънищата постоянно отразява подсъзнателната обработка на прочувствени спорове.
Кошмарите не би трябвало да се преглеждат единствено като „ инцидентни “ феномени. Когато се появяват постоянно, те могат да бъдат ранен сигнал за насъбран прочувствен товар, който не е съзнателен в будно положение.
Сънливостта денем – другата страна на казуса
Не единствено неналичието на сън е показателна. Прекомерната дневна унесеност може също да алармира за психологични или неврологични проблеми. Тя постоянно е резултат от неприятно качество на нощния сън, даже когато неговата дълготрайност наподобява нормална
При някои депресивни положения организмът употребява съня като форма на „ отбягване “, което води до продължен сън, само че без действително възобновяване. Това положение може да бъде подвеждащо, тъй като сънят на пръв взор наподобява задоволителен.
Съвременната психиатрия и неврология все по-често употребяват разбора на съня като диагностичен инструмент. Полисомнографията, дневниците на съня и даже носими устройства разрешават да се проследят модели, които не са забележими в къс клиничен обзор.
Промените в съня постоянно се появяват преди явните признаци на психологично разстройство. Това прави съня скъп ранeн знак, който може да помогне за навременна намеса.
Прочетете още
Сънят е тясно обвързван с работата на централната нервна система и невротрансмитерите, които контролират настроението – серотонин, допамин, норадреналин и GABA. Когато тези системи са в баланс, сънят е бездънен и възстановяващ. При дисбаланс се появяват нарушавания като мъчно заспиване, чести събуждания или ранно пробуждане без опция за наново заспиване.
Тези промени постоянно не са инцидентни. Те могат да бъдат ранни знаци за положения като меланхолия, тревожни разстройства или продължителен стрес. Например при депресивни положения постоянно се следи така наречен „ изтънен сън “ – понижена дълбока фаза и повишен REM сън, който може да бъде обвързван с по-интензивни сънища и кошмари.
Безсънието като най-честият сигнал
Едно от най-ясните проявления на психологично напрежение е безсънието, известно като инсомния. То може да бъде както кратковременно, по този начин и хронично. Когато продължава повече от три месеца, постоянно към този момент не е просто признак, а независимо разстройство, което в допълнение утежнява психологичното положение.
Интересното е, че безсънието и тревогата се поддържат взаимно. Липсата на сън ускорява реактивността на мозъка към стрес, а нарасналата тревога прави заспиването още по-трудно. Това основава циничен кръг, който може да се задълбочи без подобаваща интервенция.
При тревожните положения мозъкът остава в „ режим на подготвеност “, даже през нощта. Това води до нараснала интензивност на симпатиковата нервна система, интензивен пулс и затруднено разпределяне. Хората постоянно разказват чувство, че „ мозъкът не стопира да работи “.
Генерализираното обезпокоително разтройство често се свързва с мъчно заспиване и чести събуждания, само че и с нараснала сензитивност към шумове и външни тласъци по време на сън. Това демонстрира, че сънят е освен знак, само че и усилвател на психологичното положение.
Депресията и смяната в структурата на съня
При депресивни положения сънят може да се промени по разнообразни способи – някои хора страдат от бодърствуване, до момента в който други изпитват несъразмерна унесеност (хиперсомния). И в двата случая обаче се следи нарушена архитектура на съня.
Депресията постоянно е обвързвана с по-кратки цикли на бездънен сън и по-ранно нахлуване в REM етапа. Това води до по-интензивни сънища и по-малко възобновяване. Пациентите постоянно се разсънват изтощени, даже след задоволително часове сън, което е значим клиничен сигнал.
Кошмарите като прочувствен барометър
Честите кошмари също могат да бъдат знак за психологично напрежение. Те се следят при посттравматично стресово разстройство, само че и при продължителен стрес, тревога и меланхолия. Съдържанието на сънищата постоянно отразява подсъзнателната обработка на прочувствени спорове.
Кошмарите не би трябвало да се преглеждат единствено като „ инцидентни “ феномени. Когато се появяват постоянно, те могат да бъдат ранен сигнал за насъбран прочувствен товар, който не е съзнателен в будно положение.
Сънливостта денем – другата страна на казуса
Не единствено неналичието на сън е показателна. Прекомерната дневна унесеност може също да алармира за психологични или неврологични проблеми. Тя постоянно е резултат от неприятно качество на нощния сън, даже когато неговата дълготрайност наподобява нормална
При някои депресивни положения организмът употребява съня като форма на „ отбягване “, което води до продължен сън, само че без действително възобновяване. Това положение може да бъде подвеждащо, тъй като сънят на пръв взор наподобява задоволителен.
Съвременната психиатрия и неврология все по-често употребяват разбора на съня като диагностичен инструмент. Полисомнографията, дневниците на съня и даже носими устройства разрешават да се проследят модели, които не са забележими в къс клиничен обзор.
Промените в съня постоянно се появяват преди явните признаци на психологично разстройство. Това прави съня скъп ранeн знак, който може да помогне за навременна намеса.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ