Накъде след краха на пазарната икономика?
Санкциите са способ за силово елиминиране на конкуренцията
Пазарната стопанска система агонизира. Беше изумена дефинитивно от оръдието на глобите. Краят й е явен и неминуем. Либералният пазар като върховен и евентуално финален етап на капитализма, си отива, само че отива ли си и бруталното владичество на капитала над труда или единствено мимикрира, търсейки нова форма за своето оцеляване в новите условия?
Санкциите по своята същина са способ за силово елиминиране на конкуренцията в основни за санкциониращия области.Те са господарски способ за изборна наказателна принуда по отношение на неподчиняващите се страни и персони и автоматизирано изключват метода на равнопоставеността и равноправието, присъщи за свободната търговия и демокрацията. Световната търговия в този момент се намира в неофициализирана фаза на отдалечено командван пазар, в която главните порочни правила на капитализма – конкуренцията, водеща до перманентна икономическа и военна борба, както и култа към парите и благосъстоянието, водещ до неравенство и неправда, са към момента налице и не е ясно в какво ще се трансформират.
Автобусът, на който е натоварено човечеството, е стигнал до завоя на еволюционната серпантина и тази част от историята остава зад нас. Какво обаче следва от другата страна, която към момента не виждаме? Това в този момент е въпросът, чийто жизненоважен отговор би трябвало да открием съвсем неотложно. Само по този начин, пресичайки напреко през трънака, ще успеем да изпреварим тежко движещите се пред нас огромни страни и да наваксаме изгубеното време.
Скоро международните глашатаи ще извикат: „ Старият крал е мъртъв, да живее новият крал! “, а ние, жителите на планетата, към момента не знаем кой ще е новият крал на икономическия ни свят. Не знаят обаче и самите придворни – великите политически мошеници от края на ХХ век, оповестили Пазара за само вероятен саморегулатор на икономическите връзки и стопанин на публичния живот. За задълбочените учени-изследователи изначално бе ясно, че доктрината за Пазарната стопанска система и Либералната народна власт, като мотори на напредъка, бе измислена за удължение на времето на капитализма и плутокрацията и закъснение на естествените еволюционни процеси. Това изкуствено закъснение обаче аргументи непредвидена дисторция на пружината и докара до настоящето избухливо ускорение на процесите, които към този момент са съвсем неуправляеми.
Защо точно от Съединени американски щати стартира офанзивата против международния демократичен пазар, изначало посредством политиката на причинни и безпричинни наказания, а в последно време и посредством официално оповестена митническа война?
Стопанската логичност и пазарната логичност имат разнообразни траектории, които от време на време съответстват, само че по-често се разминават. Повишаването на пазарната облага може да докара до спад на индустриалния капацитет и намаляване на общата стопанска интензивност. Това е една от аргументите за индустриалната рецесия и постепенната загуба на стопански суверенитет на Съединени американски щати, която няма по какъв начин да не е осъзната от по-далновидната част на техния хайлайф. Твърде наивно е да се мисли, че странната политиката на настоящия американският президент е плод на неговия темперамент и персонални прищявки, а не на мощен изчерпателен потенциал, упълномощил му задачата по спасяването на остарялата Америка. Привидната превзетост на дейностите му първоначално, бе нужна, с цел да се завоюва време за подготовка преди маските да паднат и съперниците да се изправят очи в очи.
Що се отнася до Китай, държавност с доста антична управническа култура– там научният и политическият хайлайф наподобява от дълго време е наясно, както със същността на в този момент протичащите процеси, по този начин и с вероятните траектории за развиването им в бъдеще. На този стадий обаче, статуквото им е преференциално и е съвсем несъмнено, че освен ще се опитат, само че и ще съумеят да извлекат оптималната изгода за себе си от грешките на досегашния световен водач. Ако не повторят грешките му и не се главозамаят от триумфа си, имат действителни шансове да бъдат новият лидер-учител на мястото на досегашния лидер-господар по отношение на народите в младежка възраст.
Какви са вероятните организационни модели в новия постепенен стадий? В настоящия миг на хоризонта се обрисуват като вероятни три съществени концептуални модела с по няколко модификации.
І. Хегемонистичен – с еднополюсен или двуполюсен вид, който ще върне човечеството с епохи обратно в развиването му и заради това е неблагоразумен за него като цяло, само че пък е витално нужен за настоящия хайлайф. Очевидно е, че невидимия с просто око управнически хайлайф на Съединени американски щати се стреми точно към него, само че в друга по-успешна форма, посредством която да резервира господството си в променените външни условия.
ІІ. Многополюсен полицентричен модел като първи стадий на балансираща система за релативно равнопоставено развиване на забележителен брой междудържавни съдружия, стремящи се към всеобщо спокойно развиване в изискванията на коопериране и съдействие. Това е рационалният модел, нужен на човечеството, само че и в него са заложени доста рискови фактори за борба, както вътре в междудържавните съдружия, по този начин и посред им.
ІІІ. Многостепенен модел за интелигентно ръководство, създаващ условия за рационална стопанска система посредством значително намаляване равнището на конкуренцията и борбата сред персони, държавности и цивилизационни модели и последователно одобряване на съдействието и синергията като същностни характерестики на обществото. За този модел обаче се изисква напълно друг от настоящия пример на личностно и групово образование, и то в нескончаем интервал от време.
В най-общо очертание, главните характерности на една социално-икономическа система с работно заглавие – Разумна стопанска система, би следвало да бъдат насочени към нуждата от цялостна смяна на публичния живот – морална, политическа и икономическа, ориентирана към привеждане на индустриалните връзки в сходство със актуалното положение на производителните сили. Това на процедура значи последователно унищожаване на зародилите рискови несъответствия сред държателя на капитала и властта от една страна, и работната мощ, от друга като производител на богатствата, предоставяне на приоритет на публичното богатство пред частните ползи, водачество на държавните институции и общностните форми в стопанското ръководство, приоритет на създателите на богатства пред притежателите на благосъстояние, въвеждане на механизми за заслужено систематизиране на тежестите и богатствата и т. н. Разумната стопанска система предпоставя контролиран пазар – отворен и в същото време предпазен. Пазарът не изчезва, само че престава да бъде главен регулатор на икономическите връзки.
Възприемането като базов принцип на съдействието, който е стопански по-резултатен от досегашния водещ принцип на конкуренция, ще отговори съответно на настояванията на жителите и ще модернизира политическите системи, премахвайки разделянето на ръководещи и опозиционни народни представители. Всъщност и в този момент всички са избирани с равни по мощ пълномощия и надлежно би трябвало да споделят по равно отговорността за резултатите. Ролята на партиите като управническа мощ изчезва, силата минава в съобщността на креативните персони, работещи за общото богатство. Звучи илюзорно и утопично, само че не е невероятно.
Може да има доста възражения против този модел, може и да не е той този, който ще се появи след края на Пазарна стопанска система, само че няма по какъв начин да се задържи публичното развиване в застинало състояние. Съществени промени няма по какъв начин да няма, пък било то и към декаданс. Добре е да създадем всичко допустимо да бъдат към напредък.
А когато искаш промяна на системата и модела за ръководство, би трябвало да си наясно какво е система, какво е модел, и какъв модел на ръководство искаш. Ако не знаеш – остави тази задача на моделиера.
Пазарната стопанска система агонизира. Беше изумена дефинитивно от оръдието на глобите. Краят й е явен и неминуем. Либералният пазар като върховен и евентуално финален етап на капитализма, си отива, само че отива ли си и бруталното владичество на капитала над труда или единствено мимикрира, търсейки нова форма за своето оцеляване в новите условия?
Санкциите по своята същина са способ за силово елиминиране на конкуренцията в основни за санкциониращия области.Те са господарски способ за изборна наказателна принуда по отношение на неподчиняващите се страни и персони и автоматизирано изключват метода на равнопоставеността и равноправието, присъщи за свободната търговия и демокрацията. Световната търговия в този момент се намира в неофициализирана фаза на отдалечено командван пазар, в която главните порочни правила на капитализма – конкуренцията, водеща до перманентна икономическа и военна борба, както и култа към парите и благосъстоянието, водещ до неравенство и неправда, са към момента налице и не е ясно в какво ще се трансформират.
Автобусът, на който е натоварено човечеството, е стигнал до завоя на еволюционната серпантина и тази част от историята остава зад нас. Какво обаче следва от другата страна, която към момента не виждаме? Това в този момент е въпросът, чийто жизненоважен отговор би трябвало да открием съвсем неотложно. Само по този начин, пресичайки напреко през трънака, ще успеем да изпреварим тежко движещите се пред нас огромни страни и да наваксаме изгубеното време.
Скоро международните глашатаи ще извикат: „ Старият крал е мъртъв, да живее новият крал! “, а ние, жителите на планетата, към момента не знаем кой ще е новият крал на икономическия ни свят. Не знаят обаче и самите придворни – великите политически мошеници от края на ХХ век, оповестили Пазара за само вероятен саморегулатор на икономическите връзки и стопанин на публичния живот. За задълбочените учени-изследователи изначално бе ясно, че доктрината за Пазарната стопанска система и Либералната народна власт, като мотори на напредъка, бе измислена за удължение на времето на капитализма и плутокрацията и закъснение на естествените еволюционни процеси. Това изкуствено закъснение обаче аргументи непредвидена дисторция на пружината и докара до настоящето избухливо ускорение на процесите, които към този момент са съвсем неуправляеми.
Защо точно от Съединени американски щати стартира офанзивата против международния демократичен пазар, изначало посредством политиката на причинни и безпричинни наказания, а в последно време и посредством официално оповестена митническа война?
Стопанската логичност и пазарната логичност имат разнообразни траектории, които от време на време съответстват, само че по-често се разминават. Повишаването на пазарната облага може да докара до спад на индустриалния капацитет и намаляване на общата стопанска интензивност. Това е една от аргументите за индустриалната рецесия и постепенната загуба на стопански суверенитет на Съединени американски щати, която няма по какъв начин да не е осъзната от по-далновидната част на техния хайлайф. Твърде наивно е да се мисли, че странната политиката на настоящия американският президент е плод на неговия темперамент и персонални прищявки, а не на мощен изчерпателен потенциал, упълномощил му задачата по спасяването на остарялата Америка. Привидната превзетост на дейностите му първоначално, бе нужна, с цел да се завоюва време за подготовка преди маските да паднат и съперниците да се изправят очи в очи.
Що се отнася до Китай, държавност с доста антична управническа култура– там научният и политическият хайлайф наподобява от дълго време е наясно, както със същността на в този момент протичащите процеси, по този начин и с вероятните траектории за развиването им в бъдеще. На този стадий обаче, статуквото им е преференциално и е съвсем несъмнено, че освен ще се опитат, само че и ще съумеят да извлекат оптималната изгода за себе си от грешките на досегашния световен водач. Ако не повторят грешките му и не се главозамаят от триумфа си, имат действителни шансове да бъдат новият лидер-учител на мястото на досегашния лидер-господар по отношение на народите в младежка възраст.
Какви са вероятните организационни модели в новия постепенен стадий? В настоящия миг на хоризонта се обрисуват като вероятни три съществени концептуални модела с по няколко модификации.
І. Хегемонистичен – с еднополюсен или двуполюсен вид, който ще върне човечеството с епохи обратно в развиването му и заради това е неблагоразумен за него като цяло, само че пък е витално нужен за настоящия хайлайф. Очевидно е, че невидимия с просто око управнически хайлайф на Съединени американски щати се стреми точно към него, само че в друга по-успешна форма, посредством която да резервира господството си в променените външни условия.
ІІ. Многополюсен полицентричен модел като първи стадий на балансираща система за релативно равнопоставено развиване на забележителен брой междудържавни съдружия, стремящи се към всеобщо спокойно развиване в изискванията на коопериране и съдействие. Това е рационалният модел, нужен на човечеството, само че и в него са заложени доста рискови фактори за борба, както вътре в междудържавните съдружия, по този начин и посред им.
ІІІ. Многостепенен модел за интелигентно ръководство, създаващ условия за рационална стопанска система посредством значително намаляване равнището на конкуренцията и борбата сред персони, държавности и цивилизационни модели и последователно одобряване на съдействието и синергията като същностни характерестики на обществото. За този модел обаче се изисква напълно друг от настоящия пример на личностно и групово образование, и то в нескончаем интервал от време.
В най-общо очертание, главните характерности на една социално-икономическа система с работно заглавие – Разумна стопанска система, би следвало да бъдат насочени към нуждата от цялостна смяна на публичния живот – морална, политическа и икономическа, ориентирана към привеждане на индустриалните връзки в сходство със актуалното положение на производителните сили. Това на процедура значи последователно унищожаване на зародилите рискови несъответствия сред държателя на капитала и властта от една страна, и работната мощ, от друга като производител на богатствата, предоставяне на приоритет на публичното богатство пред частните ползи, водачество на държавните институции и общностните форми в стопанското ръководство, приоритет на създателите на богатства пред притежателите на благосъстояние, въвеждане на механизми за заслужено систематизиране на тежестите и богатствата и т. н. Разумната стопанска система предпоставя контролиран пазар – отворен и в същото време предпазен. Пазарът не изчезва, само че престава да бъде главен регулатор на икономическите връзки.
Възприемането като базов принцип на съдействието, който е стопански по-резултатен от досегашния водещ принцип на конкуренция, ще отговори съответно на настояванията на жителите и ще модернизира политическите системи, премахвайки разделянето на ръководещи и опозиционни народни представители. Всъщност и в този момент всички са избирани с равни по мощ пълномощия и надлежно би трябвало да споделят по равно отговорността за резултатите. Ролята на партиите като управническа мощ изчезва, силата минава в съобщността на креативните персони, работещи за общото богатство. Звучи илюзорно и утопично, само че не е невероятно.
Може да има доста възражения против този модел, може и да не е той този, който ще се появи след края на Пазарна стопанска система, само че няма по какъв начин да се задържи публичното развиване в застинало състояние. Съществени промени няма по какъв начин да няма, пък било то и към декаданс. Добре е да създадем всичко допустимо да бъдат към напредък.
А когато искаш промяна на системата и модела за ръководство, би трябвало да си наясно какво е система, какво е модел, и какъв модел на ръководство искаш. Ако не знаеш – остави тази задача на моделиера.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ