Въпрос за 300 млрд. долара стои пред централните банки
Санкциите, които западните страни постановиха на " Банк России ", може да принудят доста страни да премислят методите и местата за предпазване на активите си. Такова е мнението на Узмени Манденг - гостуващ преподавател в Лондонското учебно заведение по стопанска система. Той показва евентуалния непряк резултат от решението да се отреже достъпа на Руската централна банка до забележителна част от валутните й запаси.
Валутните ресурси на централните банки
са фонд от последна инстанция за черни дни,
предопределен за обезпечаване против пазарни земетресения.
Паричните управляващи по света са акумулирали запаси в размер на към 13 трлн. щ. $ или 14% от международния Брутният вътрешен продукт. Най-големи количества имат Китай, Япония, Швейцария, Индия, Тайван, Хонконг, Русия, Южна Корея, Саудитска Арабия и Сингапур. Смята се, че тази група има на разположение към 9 трлн. $ за отбрана на националните валути и за обслужване на задграничните си отговорности.
Централните банки държат запасите си най-вече под формата на скъпи бумаги с висок рейтинг. Традиционно това е държавен дълг, деноминиран в паричните единици, които се употребяват най-масово в интернационалните финансови транзакции. Според последните данни на Международния валутен фонд, приблизително 59% от тях са скъпи бумаги в щатски долари, 20% - в евро, 6% - в йени, 5% - в лири стерлинги и останалите - в други валути.
Американските ДЦК са най-предпочитаният авариен валутен актив.
По информация на щатското министерство на финансите, към края на 2021-а чужденците са имали американски облигации за към 7.7 трлн. щ. $ или една трета от общия размер на обществения дълг. Най-големите собственици на американския дълг са Япония и Китай.
Бидейки огромни клиенти, мнението и отношението на централните банки към деноминираните в американски долари държавни облигации има съществено значение. При това, дотам, че през 2009-а тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Хилъри Клинтън се почувства задължена да подсети на Пекин, че щатският дълг продължава да е безвреден за покупка. Санкциите против " Банк России " обаче могат да наложат преосмисляне на тази теза.
В момента скъпите бумаги, които имат централните банки,
по предписание се съхраняват в централни депозитари за този тип активи (CSDs), най-често в страната емитент или в огромни интернационалните CSDs.
Правителствените облигации нормално се търгуват на извънборсовия пазар, само че се придвижват за клиринг посредством централни контрагенти (CCPs). Достъпът до скъпите бумаги зависи от изискванията на юрисдикцията, под чието ръководство са те, и в доста случаи - на CCPs, с други думи - от локалните условия.
Американските скъпи бумаги се държат и се трансферират в Националната система за вписвания (NBES), поддържана и ръководена от Федералния запас, който служи по едно и също време като централен депозитар и като фискален сътрудник на американското министерство на финансите. Преобладаващата част от комерсиалните интервенции на финансовото ведомство се завършват на база доставка против заплащане. При нея скъпите бумаги се подават по електронен път в сметката на институцията адресат в NBES, а кореспондиращото заплащане се вкарва в сметката на изпращача във Федералния запас.
Напоследък се следи сериозен напън от страна на американската финансова компания за клиринг и сетълмънт Depositary Trust and Clearing Corporation и от поделението й за принадлежности с закрепен приход Fixed Income Clearing Corporation за реализиране на централизиран клиринг. Целта е да се понижи партньорския и кредитен риск като се реализира прихващане на наличностите по транзакциите на членовете на централните контрагенти.
Малкият брой институции, ръководещи пазара на активи,
които съставляват главния запас на валутните запаси, допуска обилни зависимости.
От една страна, той основава съществено преимущество за организирането на ефикасна пазарна инфраструктура за търговия. От друга страна обаче, високата централизация на пазарни артисти допуска, че едвам няколко юридически субекти управляват значими транзакции, определящи достъпа и прехвърлянето на скъпи бумаги.
Русия има лимитирано количество американски държавни облигации ,
само че пък валутните й запаси в други типове скъпи бумаги са за към 300 милиарда щ. $. И глобите, наложени от Съединени американски щати и Европейския съюз, попречват страната да употребява огромна част от тях. Ако сходен достъп бъде отхвърлен на централните банки по света, те могат да премислят използването на валутните запаси и изискванията, при които се съхраняват.
По оценка на банкери, Руската централна банка и държавният фонд на страната имат китайски облигации за общо 140 милиарда щ. $ - активи, които могат да употребяват свободно в изискванията на наложените световни наказания. Разпределението, съгласно анализаторите е, както следва:
деноминиран в китайски юани дълг за 80 милиарда $ за " Банк России " и
други 60 милиарда $ - на Националния капиталов фонд.
Общото количество на книжата е съвсем една четвърт от задграничната благосъстоятелност на китайския народен пазар на облигации.
Недоволството на централните банки
от невъзможността да разполагат с нужните си персонални парични източници зад граница не е от през днешния ден.
От 2013-а до 2017-а немската Бундесбанк, която в никакъв случай не е била действителна цел на наказания, тя репатрира към 300 тона злато от Ню Йорк и 374 тона жълт метал от Париж до Франкфурт. Целта на мероприятието бе да държи над 50% от златните си ресурси в лично вместилище, " с цел да построи доверие и сигурност вкъщи ".
Ако и други централни банки последват умря на германците по репатриране на запаси, това може да провокира отлив от съществуващата сега централизирана инфраструктура на финансовия пазар. Което внася риск от пазарна фрагментация и може да подкопае ефикасното ръководство на обезпеченията. Но сходен акт ще внесе утешение, че скъпите бумаги ще бъдат налични когато и да е. И сигурно ще обезсмисли въвеждането на наказания от този тип.
С други думи, в случай че 300 милиарда щ. $ се изпарят внезапно, някои централни банки и евентуално други едри вложители могат да одобряват сходно събитие като обективна и почтена замяна.
Валутните ресурси на централните банки
са фонд от последна инстанция за черни дни,
предопределен за обезпечаване против пазарни земетресения.
Паричните управляващи по света са акумулирали запаси в размер на към 13 трлн. щ. $ или 14% от международния Брутният вътрешен продукт. Най-големи количества имат Китай, Япония, Швейцария, Индия, Тайван, Хонконг, Русия, Южна Корея, Саудитска Арабия и Сингапур. Смята се, че тази група има на разположение към 9 трлн. $ за отбрана на националните валути и за обслужване на задграничните си отговорности.
Централните банки държат запасите си най-вече под формата на скъпи бумаги с висок рейтинг. Традиционно това е държавен дълг, деноминиран в паричните единици, които се употребяват най-масово в интернационалните финансови транзакции. Според последните данни на Международния валутен фонд, приблизително 59% от тях са скъпи бумаги в щатски долари, 20% - в евро, 6% - в йени, 5% - в лири стерлинги и останалите - в други валути.
Американските ДЦК са най-предпочитаният авариен валутен актив.
По информация на щатското министерство на финансите, към края на 2021-а чужденците са имали американски облигации за към 7.7 трлн. щ. $ или една трета от общия размер на обществения дълг. Най-големите собственици на американския дълг са Япония и Китай.
Бидейки огромни клиенти, мнението и отношението на централните банки към деноминираните в американски долари държавни облигации има съществено значение. При това, дотам, че през 2009-а тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Хилъри Клинтън се почувства задължена да подсети на Пекин, че щатският дълг продължава да е безвреден за покупка. Санкциите против " Банк России " обаче могат да наложат преосмисляне на тази теза.
В момента скъпите бумаги, които имат централните банки,
по предписание се съхраняват в централни депозитари за този тип активи (CSDs), най-често в страната емитент или в огромни интернационалните CSDs.
Правителствените облигации нормално се търгуват на извънборсовия пазар, само че се придвижват за клиринг посредством централни контрагенти (CCPs). Достъпът до скъпите бумаги зависи от изискванията на юрисдикцията, под чието ръководство са те, и в доста случаи - на CCPs, с други думи - от локалните условия.
Американските скъпи бумаги се държат и се трансферират в Националната система за вписвания (NBES), поддържана и ръководена от Федералния запас, който служи по едно и също време като централен депозитар и като фискален сътрудник на американското министерство на финансите. Преобладаващата част от комерсиалните интервенции на финансовото ведомство се завършват на база доставка против заплащане. При нея скъпите бумаги се подават по електронен път в сметката на институцията адресат в NBES, а кореспондиращото заплащане се вкарва в сметката на изпращача във Федералния запас.
Напоследък се следи сериозен напън от страна на американската финансова компания за клиринг и сетълмънт Depositary Trust and Clearing Corporation и от поделението й за принадлежности с закрепен приход Fixed Income Clearing Corporation за реализиране на централизиран клиринг. Целта е да се понижи партньорския и кредитен риск като се реализира прихващане на наличностите по транзакциите на членовете на централните контрагенти.
Малкият брой институции, ръководещи пазара на активи,
които съставляват главния запас на валутните запаси, допуска обилни зависимости.
От една страна, той основава съществено преимущество за организирането на ефикасна пазарна инфраструктура за търговия. От друга страна обаче, високата централизация на пазарни артисти допуска, че едвам няколко юридически субекти управляват значими транзакции, определящи достъпа и прехвърлянето на скъпи бумаги.
Русия има лимитирано количество американски държавни облигации ,
само че пък валутните й запаси в други типове скъпи бумаги са за към 300 милиарда щ. $. И глобите, наложени от Съединени американски щати и Европейския съюз, попречват страната да употребява огромна част от тях. Ако сходен достъп бъде отхвърлен на централните банки по света, те могат да премислят използването на валутните запаси и изискванията, при които се съхраняват.
По оценка на банкери, Руската централна банка и държавният фонд на страната имат китайски облигации за общо 140 милиарда щ. $ - активи, които могат да употребяват свободно в изискванията на наложените световни наказания. Разпределението, съгласно анализаторите е, както следва:
деноминиран в китайски юани дълг за 80 милиарда $ за " Банк России " и
други 60 милиарда $ - на Националния капиталов фонд.
Общото количество на книжата е съвсем една четвърт от задграничната благосъстоятелност на китайския народен пазар на облигации.
Недоволството на централните банки
от невъзможността да разполагат с нужните си персонални парични източници зад граница не е от през днешния ден.
От 2013-а до 2017-а немската Бундесбанк, която в никакъв случай не е била действителна цел на наказания, тя репатрира към 300 тона злато от Ню Йорк и 374 тона жълт метал от Париж до Франкфурт. Целта на мероприятието бе да държи над 50% от златните си ресурси в лично вместилище, " с цел да построи доверие и сигурност вкъщи ".
Ако и други централни банки последват умря на германците по репатриране на запаси, това може да провокира отлив от съществуващата сега централизирана инфраструктура на финансовия пазар. Което внася риск от пазарна фрагментация и може да подкопае ефикасното ръководство на обезпеченията. Но сходен акт ще внесе утешение, че скъпите бумаги ще бъдат налични когато и да е. И сигурно ще обезсмисли въвеждането на наказания от този тип.
С други думи, в случай че 300 милиарда щ. $ се изпарят внезапно, някои централни банки и евентуално други едри вложители могат да одобряват сходно събитие като обективна и почтена замяна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ