Сънищата все още са доста тъмна Индия за науката. Толкова,

Сънищата към момента са много " тъмна Индия " за науката. Толкова, че не се знае сигурно дали всеки човек в действителност ги има. Знаем, че всеки минава през фаза на бездънен сън. Но дали тези, които настояват, че в никакъв случай не сънуват, в действителност не го вършат, или сънуват, само че просто нищо не си спомнят, когато се разсънят... Дори и механизмът, посредством който сънищата се образуват в мозъка, към момента се изследва.

Въпреки това, доста невролози от дълго време имат вяра, че кошмарите ни разрешават да се подготвим за евентуално рискови обстановки, преди да са се появили в действителния живот.

Изследователи от Женевския университет, университетските лечебни заведения Женева и Университета на Уисконсин в Съединени американски щати вършат изследване, по време на което карат доброволците да носят слушалки, които усещат електрическата интензивност в мозъка на индивида, до момента в който спят. Учените будят доброволците неведнъж през нощта, с цел да им зададат поредност от въпроси, като дали са сънували и дали този сън ги е изплашил.

Те разкрили, че по време на " страшните " сънища, две области на мозъка на субектите са били изключително дейни: инсулата и цингуларната кора, написа lifestyle.bg През деня инсулата взе участие в идентифицирането и оценяването на прочувствените реакции, докато цингуларната кора е виновна за подготовката на физическата реакция на тялото при закани, казано с други думи - дали да се бори, или да избяга.

Учените откриват също, че пациентите, които имат повече кошмари, демонстрират повече интензивност в медиалния префронтален кортекс -  част на мозъка, за която е известно, че понижава възприятието на боязън.

На базата на тези изследвания, откривателите откриват, че кошмарите в действителност ни учат по какъв начин да реагираме в някои обстановки и ни приготвят да се надигнем пред рискове и в действителния живот.