Жена от Сърбия: „Аз родих дете, а по-късно съпругът ми Боян разбра, че е безплоден“
Санела реши да показа описа за живота си с всички, макар че мнозина ще я осъдят. Тя искаше дете от мъжа, който в действителност обичаше. Това се извърши, само че не по метода, по който беше възнамерявала. Това изповедта на една жена от Сърбия:
„ Преди да се омъжа, бях радостно момиче, постоянно готово да флиртува. Преди него бях с едно момче, което се реалокира в Сараево и по този начин страдах доста за него. Когато започнах връзка с моя сегашен брачен партньор Боян, той доста ме задушаваше и желаех да избягам, по този начин скъсахме с него. Живеем в малко село, беше срамно.
Аз избягах с човек от другото село, което беше прелестно. Отидохме в Белград, където живяхме известно време, само че Боян се появи и стартира да ми плаче, с цел да се върна, че ме обича… Върнах се. Върнах се, тъй като се усещах отговорна и осъзнах, че мога да го устоя, и в случай че не мирувам, никой няма да ме обича. Тогава бях на към 25 години.
Сега времето е друго, тогава беше. Не чаках да се случи нещо с мен. Винаги сме имали връзки без защитни средства, просто в никакъв случай не съм забременявала. Бях обезверена, той страдаше като мен, в последна сметка станахме съвсем като другари. Междувременно войната стартира и бежанците пристигнаха в нашето село.
Сред тях най-голямата ми обич се върна от Сараево. Тъкмо по това време аз и Боян се оженихме. Нощта преди сватбата спах с най-голямата си обич. Когато ми елементарни, че не съм го чакала, започнахме да се виждаме постоянно, макар че бях омъжена. И по този начин … някъде през 1995 година бях бременна.
Родих наследник. Никога не съм казвала на никого от кой е. Мислех, че никой няма да забележи, само че синът ми стартира да пораства и по-скоро да наподобява на първата ми обич. Разбра го сестра на брачна половинка ми и стартира да ме подценява, т.е. държеше се по този начин, като че ли не съществувах.
Тя ме нарани, само че аз се посветих оптимално на детето. Стана прелестно момче, само че след няколко години брачният партньор ми получи разнообразни болести, които го изяждаха от вътрешната страна и неотдавна научи, че е ялов. Този ден няма да го не помни!
Той седеше пред къщата и четеше проучванията си, а аз го попитах какво се е случило… той ми сподели, че ми е дал прошка.
И двамата плакахме дълго време, само че и той се помири с ситуацията, тъй че най-сетне бяхме щастливи, само че по-късно последва смут. Сестра му и фамилията ми започнаха да ме подценяват, да подценяват нашия наследник и да се държат, като че ли не сме родственици. Боли доста, много… “
Инфо: mood-time.com
