Тайният орден, който оцеля над 300 години: Масоните от Лондон до Русе
На 24 юни 1717 година четири ложи в Лондон се събират в кръчмата „ Гъсока и решетката “ край катедралата „ Свети Павел “ и основават първата Велика ложа в света. Тази дата през днешния ден се приема за формалното начало на проведеното масонство и слага началото на едно от най-известните братства в историята.
Българската диря се появява повече от век и половина по-късно.
След Освобождението един невероятен българин на име Иван Ведър стартира работа по основаването на първата българска масонска ложа. Роден като Данаил Николов, той води живот, който умерено би могъл да бъде сюжет за авантюристичен разказ - владее голям брой езици, пътува из Европа и Близкия изток, работи като преводач, публицист и търговски представител, а по-късно се включва и в българското революционно придвижване.
През 1880 година в Русе е учредена ложата „ Балканска звезда “, считана за първата постоянна българска масонска ложа. Според историческите сведения измежду свързваните с нея имена са Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев. Съществуват данни, че бъдещият княз Александър Батенберг също е посещавал ложата.
Тук стартират и легендите.
През годините към масонството в България се появяват десетки изказвания. На братството са приписвани въздействие върху политиката, присъединяване в основни решения на младата българска страна и връзки с известни публични фигури. Част от тези истории стъпват на действителни обстоятелства, други остават недоказани и до през днешния ден.
Повече от три века по-късно масоните не престават да бъдат обект на любознание, разногласия и тайни теории. За едни те са авторитетна общественост, обединена от морални правила и взаимопомощ, а за други - загадъчна организация, към която витаят голям брой митове.
Историците обаче са безапелационни, че действителността е надалеч по-прозаична от известните легенди. Според Encyclopaedia Britannica актуалното масонство произлиза от средновековните гилдии на каменоделци и строители на катедрали. С течение на времето част от тези ложи стартират да одобряват и хора, които не упражняват занаята, а по-късно се трансформират в основата на така наречен спекулативно масонство.
През XVIII век масонството се развива паралелно с концепциите на Просвещението - ера, в която разсъдъкът, науката и персоналната независимост стартират да изместват старите канони. Сред известните персони, свързвани с братството, са Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон.
Въпреки това масонството съвсем през цялото време среща сериозна опозиция. През 1738 година папа Климент XII издава булата In Eminenti, с която осъжда организацията и заплашва с отделяне католиците, които членуват в нея. Сред аргументите са тайнствеността на ложите, клетвите за дискретност и опасенията на Църквата по отношение на въздействието на братството.
Днес по света съществуват стотици велики ложи, а броят на масоните съгласно разнообразни оценки варира сред към два и над шест милиона души. Въпреки че въздействието им постоянно е преувеличавано от тайните теории, масонството остава едно от най-разпознаваемите и обсъждани братства в актуалната история.
Снимка: Уикипедия
Българската диря се появява повече от век и половина по-късно.
След Освобождението един невероятен българин на име Иван Ведър стартира работа по основаването на първата българска масонска ложа. Роден като Данаил Николов, той води живот, който умерено би могъл да бъде сюжет за авантюристичен разказ - владее голям брой езици, пътува из Европа и Близкия изток, работи като преводач, публицист и търговски представител, а по-късно се включва и в българското революционно придвижване.
През 1880 година в Русе е учредена ложата „ Балканска звезда “, считана за първата постоянна българска масонска ложа. Според историческите сведения измежду свързваните с нея имена са Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев. Съществуват данни, че бъдещият княз Александър Батенберг също е посещавал ложата.
Тук стартират и легендите.
През годините към масонството в България се появяват десетки изказвания. На братството са приписвани въздействие върху политиката, присъединяване в основни решения на младата българска страна и връзки с известни публични фигури. Част от тези истории стъпват на действителни обстоятелства, други остават недоказани и до през днешния ден.
Повече от три века по-късно масоните не престават да бъдат обект на любознание, разногласия и тайни теории. За едни те са авторитетна общественост, обединена от морални правила и взаимопомощ, а за други - загадъчна организация, към която витаят голям брой митове.
Историците обаче са безапелационни, че действителността е надалеч по-прозаична от известните легенди. Според Encyclopaedia Britannica актуалното масонство произлиза от средновековните гилдии на каменоделци и строители на катедрали. С течение на времето част от тези ложи стартират да одобряват и хора, които не упражняват занаята, а по-късно се трансформират в основата на така наречен спекулативно масонство.
През XVIII век масонството се развива паралелно с концепциите на Просвещението - ера, в която разсъдъкът, науката и персоналната независимост стартират да изместват старите канони. Сред известните персони, свързвани с братството, са Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон.
Въпреки това масонството съвсем през цялото време среща сериозна опозиция. През 1738 година папа Климент XII издава булата In Eminenti, с която осъжда организацията и заплашва с отделяне католиците, които членуват в нея. Сред аргументите са тайнствеността на ложите, клетвите за дискретност и опасенията на Църквата по отношение на въздействието на братството.
Днес по света съществуват стотици велики ложи, а броят на масоните съгласно разнообразни оценки варира сред към два и над шест милиона души. Въпреки че въздействието им постоянно е преувеличавано от тайните теории, масонството остава едно от най-разпознаваемите и обсъждани братства в актуалната история.
Снимка: Уикипедия
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ