Санбернар
Санбернарът е една от най-популярните породи едри кучета. Те са известни с това, че избавят хора, затрупани от лавини и постоянно се изобразяват на картини с бъчвичка на врата.
История на санбернар
Историята на санбернара стартира преди епохи, когато античните римляни са докарали специфична порода мастифи, употребявани за пердах, в Алпите. В тежките условия на мраз и рискови лавини големите кучета със ужасно подушване били доста потребни. Славата на санбернарите достигнала апогея си през XVII век, когато станало ясно какви невероятни качества имат тези кучета. Швейцарският манастир Сан Бернар до през днешния ден е прочут като мястото, където са показвали качествата си кучетата от тази служебна порода. Манастирът, който е бил издигнат през 926 година, е бил повдигнат на 2473 метра надморска височина.
Легендарният създател на манастира е свети Бернар, на който кучетата дължат името си. В непосредственост до манастира и до през днешния ден има кучкарник, където живеят санбернари с вековно потекло. Монасите от августинския медал, към който принадлежи манастирът, от епохи са оказвали помощ на пасажери, които са минавали през региона и са били застигнати от ледени ветрове. Векове наред монасите дружно с кучетата си са търсели изгубени в планината.
Помощта на санбернарите била незаменима, тъй като те можели да надушат човек под снега. По команда на монасите кучетата се прибирали в манастира с забрадка, която се връзвала на нашийника им, с цел да се извика помощ, в случай че е открит човек, покрит от лавина. След края на XIX век монасите и кучетата им все по-рядко слизали надолу, с цел да търсят затрупани. През 1966 година в региона бил прокопан тунел, което трансформирало местността в летен туристически център. Санбернарите, които живеели с монасите, са избавили над 2000 души в неволя.
Стандарт на санбернар
Санбернарът е висок от 65 до 70 сантиметра. Женските тежат до 80 кг, мъжките доближават до 90 кг тегло. Това куче е с мощна мускулатура и доста едри кости. Козината на санбернара може да е къса или дълга. Взависимост от това се дефинира дали санбернарът е късокосмест или дългокосмест. Дългокосместият санбернар има приблизително дълга четина, която е леко чуплива. Главата на санбернара е солидна. Кожата на челото образува гънки, които стават отчетливо забележими, когато кучето е с напрежение. Муцуната е къса и тъпа. Носът на санбернара е наедрял и необятен и постоянно е черен на цвят. Устните са обрамчени с черна линия. Челюстите на санбернара са доста мощни.
Очите на кучетата от породата санбернар са кафеникави, като варират от тъмнокафяво до лешниково. Ушите на санбернара не са доста огромни и са ситуирани надалеч едно от друго. Те са клепнали и имат триъгълна форма, като краят им е объл и има тип на прегънат. На шията има висяща кожа. Гръдният панер е доста добре развъртян, крайниците са едри и мускулести. Лапите са солидни. И при късокосместия, и при дългокосместия санбернар опашката е щедро покрита с четина. Цветът на козината на санбернара е бял, с огромни червеникаво-кафеникави петна. Някои сектори на главата на санбернара би трябвало да бъдат черни - това са ръбовете на ушите и местата към очите. Бялото е наложително на гърдите, края на опашката, в основата на носа и към врата. Между очите на санбернара минава тънка бяла линия.
Санбернарът е едро куче, което може да се мери по мярка с породи като бернезе, нюфаундленд, каракачанска овчарка, кувас, испански мастиф, неаполитански мастиф и др.
Грижи за санбернар
Козината на санбернара изисква малко грижи, защото въобще не се сплъстява. Дори дългокосместият санбернар би трябвало да бъде разресван не повече от един път в седмицата. Само в интервала, в който козината на санбернара се сменя, се предлага да се разресва всеки ден. Козината на санбернара е водоустойчива, по тази причина не се предлага къпането на кучето от тази порода да е повече от два пъти в годината. При замърсяване просто би трябвало да се изчака и козината да се среши добре, с цел да падне мръсотията.
Очите на санбернара доста сълзят, по тази причина би трябвало непрекъснато да се почистват. Тези красиви едри кучета създават доста слюнка, която би трябвало да бъде отстранявана с забрадка, изключително след хранене. Санбернарът ще се усеща съвършено в двор. Но в случай че се гледа в апартамент, той би трябвало да се извежда за няколко часа на ден. Препоръчва се обаче кучето да се извежда повече от два пъти дневно, тъй като се изморява от прекомерно дългото физическо натоварване. В горещите дни не се предлага да се извежда санбернарът. През лятото е добре да го извеждате рано заран и късно вечер.
Обучение на санбернар
Санбернарът е извънредно мъдро създание и с лекост схваща какво се желае от него. За разлика от други породи кучета той не се инати, а на драго сърце извършва командите, защото схваща, че по този метод ще зарадва стопанина си. Не се предлага да се санкционира санбернарът, в случай че не е извършил дадена команда, тъй като това кротко куче ще се обиди доста и може да се затвори в себе си най-малко за известно време.
Хранене на санбернар
Препоръчва се санбернарът да се храни два пъти на ден, с цел да се избегнат стомашни проблеми. Санбернарът може да се храни както със суха храна и с консерви за едри породи, по този начин и с натурални артикули. Санбернарът обича сурово месо. Възрастният санбернар се нуждае от половин кг сурово месо всеки ден, като то не би трябвало да е мазно. Допуска се даването на малко свинско, което е било сварено. Санбернарът може да се храни с дреболийки, които са били термично обработени.
Ако санбернарът се храни с дреболийки, той има потребност от един кг от тях. Веднъж седмично санбернарът ще се радва да получи сварена или печена обезкостена морска риба, целесъобразно скумрия. Киселото мляко и изварата са измежду обичаните артикули на санбернара. Той на драго сърце се храни с морски блага, със зеленчуци и с плодове. Пилешките шийки, хрущялите и кокалите са потребни за санбернара, като се изключи тръбните кокали. Не се предлага санбернарът да се храни със сладки, тестени, пикантни, солени, пържени, прекомерно горещи или прекомерно студени храни.
Заболявания на санбернар
Санбернарът е доста крепко куче. Но той е податлив към затлъстяване, което може да докара до редица разнообразни болести. Санбернарът е предразположен към тазобедрена дисплазия, извъртане на колянната капачка, епилепсия, вродена глухота, катаракта и сърдечно-съдови болести.
Любопитни обстоятелства за санбернар
Голяма известност породата е получила с помощта на холивудския филм " Бетовен ", в който основният воин е санбернар. Във кино лентата кучето се грижи за децата в фамилията като бавачка. Това е особено за отзивчивите санбернари, които не демонстрират експанзия към децата, колкото и да ги тормозят хлапетата с игрите си и да ги дърпат за ушите и опашката.
През XIX век са правени опити за кръстосване на санбернар с нюфаундленд, с цел да се подобрят качествата на породата. В резултат на тази селекция обаче се появили кучета с прекомерно дълга четина, по която снегът полепвал, тя натежавала доста и те не били в положение да се движат. Затова опитите за сходни кръстоски бързо били спрени.
Сред най-известните спасители е санбернарът Бари, който се изявил в продължение на 12 години като едно от умните кучета на манастира Сан Бернар. Той избавил 40 индивида от гибел. Днес Бари е трансфорат в музеен експонат. Санбернарите през днешния ден към този момент не се употребяват за избавяне на хора, затрупани от лавини.
Сега за това се грижат много по-леките немски овчарки, които са подпомагани от доста хора и профилирана техника. Смята се, че санбернарите доста оказват помощ при превъзмогването на меланхолия. Затова се предлагат на хора, които се пробват да се оправят с тежка обстановка в живота си. Въпреки че въобще не е нападателен, санбернарът се употребява за защита. Огромното животно постоянно работи респектиращо и даже не му се постанова да лае, с цел да извършва добре функционалностите си.
Недостатъци на санбернар
Санбернарът е доста завързан към хората. Затова той доста мъчно може да понесе моментите, в които е изцяло самичък. В такива случаи той е кадърен да направи доста бели. Санбернарите не обичат дребни кученца и котки в дома, в който живеят, защото ги считат за съперници. Единственият метод, по който можете да научите санбернара да живее с различен домакински любим, е да ги запознаете, до момента в който санбернарът е още бебе.
Ако ви харесват тези кученца и мислите да си вземете такова, разгледайте тези разгласи за санбернар.
