Самотни мъже, които търсят любовта. Такива са героите в най-новата

Харуки МУРИКАМИ ~ Мъже без жени

Самотни мъже, които търсят любовта. Такива са героите в най-новата книга с разкази на обичания Муриками. „ Мъже без дами ” към този момент е на пазара, а публикуването й е празник освен за многочислените български читатели, а и почтено честване на 25-годишния празник на издателство „ Колибри ”. За пропилените шансове, изветрялата обич, напразните очаквания ~ от деликатния разбирач на човешките души Муриками.

Много пъти се беше возил на кола, карана от жена, и от негова позиция дамите водачи можеха да се разделят на две групи – такива, които карат малко рисково, и такива, които карат по-предпазливо от нужното. Вторите – за което би трябвало вероятно да сме признателни – са надалеч повече от първите. Обикновено дамите са по-прилежни и деликатни водачи от мъжете. Човек няма, несъмнено, съображение да не утвърждава прилежното и деликатно шофиране. И въпреки всичко от време на време то нервира останалите участници в придвижването.
От друга страна, множеството дами, принадлежащи към категорията „ шофиращи рисково “, очевидно си имат вяра, че са майстори на кормилото, много постоянно считат прекомерно прилежните и деликатни свои посестрими за глупачки и се гордеят, че не са като тях. Изглежда обаче, не им прави усещане, че когато отбиват в друга пътна лента, водачите към тях настъпват с все мощ педала на спирачката, като в това време въздишат и не изричат изключително ласкателни думи.
Има, несъмнено, и дами, които не принадлежат към нито една от двете категории. Не карат нито прекомерно рисково, нито прекомерно внимателно, а напълно обичайно. При това някои от тях са много способни водачи. Ала кой знае за какво у такива дами Кафуку долавяше някакво напрежение. Не можеше да каже съответно за какво, само че седнеше ли на предната седалка до шофираща жена, усещаше, че нещо не е напълно наред, и не можеше да се успокои. Гърлото му пресъхваше отвратително или започваше малоумен и неправилен диалог, единствено и единствено да наруши мълчанието.
И измежду мъжете несъмнено има положителни и неприятни водачи. Но в множеството случаи те не излъчват такова напрежение. Не че са безусловно спокойни, не. Всъщност несъмнено също нервничат вътрешно. Само че някак естествено – евентуално неумишлено – съумяват като че ли да слагат граница сред напрежението и себе си. Макар и напрегнати на кормилото, съумяват да водят най-обикновен диалог, да работят. Тоест шофирането си е шофиране, само че без да пречи на всичко останало. Кафуку не схващаше от кое място идва тази разлика.
Не беше разсъждавал всекидневно по какво се разграничават мъжете от дамите. Не бе откривал разминаване в качествата на едните и другите. Професионално беше обвързван с съвсем идентичен брой от двата пола и работата с дами му се струваше надали не по-спокойна. Жените бяха прецизни във връзка с детайлностите и слушаха деликатно. Но що се отнася до шофирането, качеше ли се на кола, ръководена от жена, не му даваше мира мисълта кой държи кормилото до него. Не бе споделял с никого мнението си, тъй като смяташе, че тематиката не е за пред хора.
Затова, когато сподели в сервиза, че търси персонален водач, и шефът Оба му предложи една млада жена, Кафуку не можа да изобрази на лицето си изключително радостна физиономия. Оба видя това и се усмихна многозначително – с една дума, разбирам възприятията ви.
– Само че, господин Кафуку, момичето кара чудесно. Давам цялостна гаранция. Какво ще кажете да се срещнете с нея, най-малко да я видите?
– Ами добре. Щом вие по този начин смятате – одобри Кафуку.
Нуждаеше се час по-скоро от водач, а и имаше доверие на Оба. Познаваха се към този момент от петнайсет години. Онзи беше с твърда като тел коса и физиономия на дребен демон, само че във връзка с колите мнението му беше безпогрешно.
– Искам за всеки случай да ревизира разпределителната кутия и в случай че няма проблеми, вдругиден в два часа колата ви ще е изцяло подготвена. Ще повикам и момичето да пристигна тук в два, така че бихте могли за проба да пообиколите квартала. Е, какво мислите? Ако не ви хареса като водач, просто ще кажете и толкова. Не е нужно да се преценявате с мен.
– Колко е годишна?
– Около двайсет и пет, мисля. Не съм я питал – отвърна Оба, а сетне се навъси леко и додаде: – Просто, както към този момент акцентирах, кара чудесно, единствено че…
– Само че какво?
– Само че, по какъв начин да кажа, има някои странности.
– Какви?
– Ами безцеремонна, неразговорчива, пуши прекомерно. Ще се убедите и самичък, в случай че се срещнете, само че не е от вида благо и привлекателно девойче. Почти не се усмихва. Абе, казано напряко, безинтересна.
– Няма значение. Ако е хубавица, и аз няма да съм спокоен, а и ще плъзнат какви ли не клюки, и отново на моята глава.
– Е, тогава, значи, е изцяло подобаваща.
– И кара чудесно, нали?
– Гарантирано. Не споделям като за жена или нещо от този жанр, не. Просто е извънредно добра.
– Сега какво работи?
– И аз не знам сигурно. Касиерка в денонощен магазин, шофьорка на куриерска кола, такива неща. Изглежда, изкарва що се касае за живот с сходна почасова работа. Ще се хване незабавно, в случай че изскочи по-добро предложение. Дойде в сервиза по рекомендация на един прочут, само че и ние не сме цъфнали финансово и нямаме опция да наемаме нови служащи. Само понякога я викаме при потребност. Но е съществено момиче. Във всеки случай не поставя и капка алкохол в уста. При споменаването за пиянство физиономията на Кафуку помръкна, а пръстите на дясната му ръка се насочиха инстинктивно към устата.
– Ще се срещна с нея вдругиден в два – съобщи той.
Заинтригува го това, че е безцеремонна, неразговорчива и не е от вида благо и привлекателно девойче.