Юбилейна изложба на Деница Янева в Градската художествена галерия - Варна
Самостоятелна галерия на Деница Янева открива афиша на Градската художествена изложба “Борис Георгиев " - Варна, за 2025 година Експозицията отбелязва юбилея на авторката, представяйки 55 произведения рисунка, графика и живопис от последните 25 години. Тя е предпочела да покаже не толкоз хронологията, колкото трендовете, посоките, в които се е развивала през годините. Най-широко е показано нейното изкуство от 2012 година насам.
Селектираните творби наблюдават присъщите проблеми и тематики, които са вълнували авторката и които тя е изследвала и интерпретирала. Сред тях са два знакови цикъла акрил върху картон от 2012 година - “Корида " и “Торсове " - от първата й независима галерия - във великотърновската изложба “Спектър ". Ще забележим и напълно нереални работи, също акрил върху картон. Включен е и един фигуроид, с който авторката не се разделя през годините. В експозицията участват графики, които са печелили награди през годините - “Метаморфоза " I и II, “Посока " I и II, “Ферментация " I и II както и последното присъединяване на Деница Янева в Биеналето на графиката Варна 2023 - “Х-12 " и “Х-13 ".
Сред живописните творби са седем опита, основани върху известни артефакти, както и две огромни произведения върху платно, смесена техника, от 2018 година, част от взаимна галерия с Венцeслав Антонов и Ненко Чернев. Емблематични за авторката са изпълнените с туш и перо рисунки като “Любовни квартири " I и II, “Спомен " I и II, " Минотаврия “ II, V и VI, " Кентавромахия “ I и II, както и " Структура и придвижване “ III и V.
В дните преди откриването на изложбата Деница Янева споделя мисли за своя път в изкуството пред Нина Локмаджиева:
Кои са учителите, които Ви насърчиха да се изградите като актьор през годините?
Аз съм имала за учители изключителни персони и създатели, които са оставили отпечатък върху моя креативен път. Завършила съм при проф. Никола Хаджитанев, компетентност “Графика ", само че съм имала достойнството три години да ми преподава проф. Христо Нейков, който е ученик на проф. Илия Бешков и е един от създателите на Варненското биенале на графиката. Той беше един извънреден човек. Без да подценявам никого, бих желала да загатна и Явор Цанев, който беше мой преподавател в гимназията и с помощта на който аз бях безапелационна, че когато стана студентка във Велико Търново, ще изучавам графика. Той към този момент е ангел, само че беше извънредно внимателен човек. А и съм родена в Меката на графиката - знаете - “Вулкан ", за който постоянно съм писала на драго сърце и с малко горест, че нещо толкоз хубаво към този момент го няма.
Остана една празнина, и в този момент го описваме като легенда.
Добре е да се споделя, тъй като е било нещо неповторимо - средище на хората на изкуството във Варна, освен това от София. И не би трябвало да разрешаваме истината да се изопачава. Има някаква ревнивост от страна на столицата и вътрешността на страната към нашия популярен “Вулкан ", който можем единствено да страдаме, че към този момент не съществува. Познавам вулканистите, които към момента са измежду нас, общували сме, слушала съм историите им, участвала съм на разногласията им и съм жив очевидец на това, което е бил “Вулкан " - ходила съм на курсове по изобразяване там.
“Вулкан " също е бил Ваш преподавател. Какво успявате да предадете нататък към Вашите възпитаници и за какво рисунката е най-важна?
Наистина като учител аз се пробвам да науча моите студенти, че рисунката е в основата на всичко. Преподавам на разнообразни специалности - “Графика ", “Графичен дизайн " и новата компетентност “Рисуване и интермедия ", която съчетава класиката със съвременността. Всеки учител се радва, когато неговите възпитаници го надминат и аз съм доста щастлива, че са извоювали свое занятие. Това, което се пробвам да обработвам - и съм уверена, че те съумяват да го възприемат като мой мироглед, е това, че без рисунката не може. Имам три първи курса тази година и е толкоз прелестно да работя с тях, когато видя пламъчето в очите им и желанието да се научат - това доста ме радва. Но в същото време се пробвам да запазя зрънцето гений, което те имат - да не замязят на мен, по този начин както мен са ме пазили моите преподаватели
Всъщност, нали задачата на учителя е това да открие и опази гения?
Да, това е моята задача, тъй като знаете ли, след 4 години те приключват и в случай че аз им наложа моя метод към изрече и изразните средства, по какъв начин те ще продължат нататък. И те го осъзнават, идват с голямо предпочитание, рисуват, мъчат се, минават през своите младежките премеждия.
Има ли нещо характерно, обвързвано с с новия вид медии, което е по едно и също време уязвимост и мощ навръх новото потомство?
Харизмата на класиката си е безконечна и аз виждам у моите студенти желанието да се учат по класическия метод - по този, който е пътят на съзряването на един създател. Защото и аз съм тръгвала напълно фигурално да работя - такава беше школата на образование във Великотърновския университет и тя продължава да държи на класиката. Постепенно всеки търси себе си, аз също и съм от тези създатели, които доста обичат да опитват.
Каква е посоката на Вашите опити?
Опитвах се да показва чисто фигурална класика - туш и перо, след това - абстрактно-фигурална. И не бих желала моите студенти да подхванат един талвег и цялостен живот да бъдат едни същи, като омръзнат на публиката от проявление на едно и също. Винаги съм ги насочвала да търсят опита, да открият себе си в него и да разпознаят своята психика, тъй като всеки един създател има интервали на нови търсения и на връщане към базиса, традицията, класиката. Класиката е в основата на всичко.
Вие обичате опита, каква е персоналната Ви ранглиста на смелостта във Вашите опити?
Всичко се случва на интервали, доста почитам интуицията във всеки креативен акт, без да й давам приоритет, тъй като човек би трябвало да има и знания. Може би “Светлини и убежища " са някаква провокация - тя е друга от всички останали. “Градината на мълчанието ", а по този начин също и " Преодолими пространства “ I и II - произведения акрил върху картон – още веднъж са по-нестандартни за мен произведения.
Любимите Ви изразни средства, които ще открием и в тази юбилейна галерия?
Наблегнах на туш и перо в подбора на творбите, тъй като за мен перото си оставя обичаното изразно средство. Селектирах мъчно, само че акцентът падна върху перата - представям 11 произведения, които са напълно туш и перо и са чисто фигурални. Освен това като въведения през времето са шест работи, които съчетават фигуралното и туша с акрил. Като акцент съм избрала структурата и придвижването на човешката или животинската фигура. Те са ми забавни, тъй като остават някак скрити, енигматични, тайнствени. Давам си сметка, че публиката би се стреснала от типа на кости, само че те са облечени във форма.
Скритата конструкция на живота като придвижване - това ли е Вашата съществена посока?
Това е някакъв лайтмотив и разтварям една скоба - всеки, най-малко аз като преподавате, който е водил хармония и доктрина на изкуството, си давам сметка, изследвайки великите - всеки създател си има някаква безконечна тематика, към която непроменяемо се връща. Моята безконечна тематика е разпятието. Аз разпятия няма да покажа на тази галерия, само че в действителност моите разпятия са тъкмо тези структури и придвижвания - било във формата на хтонични и митологични същества - на минотаври, на кентаври, или на торсове, кориди. Това е новата ми визия за разпятието, с което постоянно стартирам, като желанията ми са към тушът и перото, а форматът 100 х 70.
Новата посока, към която ще поемете след юбилея?
Вече съм подготвена за нова галерия. Когато човек тръгне към една ретроспекция, каквато аз за първи път в живота са върша, се събират произведения, които в известна степен са притежание на публиката. И който събереш 55 произведения на едно място, няма метод да не се отключи нещо у теб. Аз просто очаквам да приключи тази галерия, с цел да стартира с нови сили. Вече има хрумвания за нови произведения, които съгласно моите чувства, ще бъдат по-скоро в граничния диапазон сред фигуралното и нереалното.
Вашата мисъл за Варна?
Варна е моят роден град, от който в никакъв случай няма да се откажа, просто комбинирам потребното с приятното, тъй като работата със студентите във ВТУ е нещо извънредно прелестно. Там съм и като админ - към този момент втори мандат съм заместник-декан по образователна активност и качество и акредитация. Така съм провела образователния си развой, че да мога да се прибирам в родния си град и да мога да работя. Изморително е, само че душата ми е цялостна с концепцията, че като пътувам нататък, отивам при моите млади сътрудници, а назад - че оставям уединено със себе си в родния си град. Това също предизвика, основава една особена магия, която дава ентусиазъм, когато съм в моето ателие във Варна да работя. Графиките за моята юбилейна галерия са главно литография, въпреки че работя и в региона на сухата игла, офорта, акватинтата, само че във Велико Търново има отлична графична база и са отпечатани там. За страдание във Варна, която беше Меката на графиката в България, има някакъв отлив и е малко необичайно, че варненските кандидат-студенти записват графичен дизайн, а не графика. А за мен е чест и достолепие, че съм варненка и че познавам такива графици като Стоимен Стоилов, Венцеслав Антонов, Петьо Маринов, Милко Божков, Георги Лечев и други - имена, потвърдили се, огромна част от тях към момента измежду нас. Повечето тях ме назовават Детето - аз съм от едно гранично потомство - нито измежду младите, нито измежду доайените. Благодаря им, че са ме позволили да бъда техен другар. Дано компютърът не унищожи ръкотворната активност на индивида - всичко въпреки всичко е в съзнанието.
Доц. Деница Янева е обвързвана с Варна, родена е през 1974 година в морския град. Завършва Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий ", Факултет по изобразително изкуство, компетентност “Педагогика на изобразителното изкуство ", специализация – Графика. През 2008 година ВАК й присъжда просветителната и научна степен " лекар “ по научна компетентност изкуствознание и изобразителни изкуства. Научните й ползи са в региона на естетиката, теорията и историята на изкуството, а креативните й търсения са в региона на рисунката и графиката. Деница Янева има осъществени голям брой независими изложения, участия в групови изложения, притежател е на награди от национални и интернационалните състезания.
Изложбата на Деница Янева се открива на 9 януари, четвъртък, от 18:00 и ще остане експонирана до 28 януари 2025 г.
Селектираните творби наблюдават присъщите проблеми и тематики, които са вълнували авторката и които тя е изследвала и интерпретирала. Сред тях са два знакови цикъла акрил върху картон от 2012 година - “Корида " и “Торсове " - от първата й независима галерия - във великотърновската изложба “Спектър ". Ще забележим и напълно нереални работи, също акрил върху картон. Включен е и един фигуроид, с който авторката не се разделя през годините. В експозицията участват графики, които са печелили награди през годините - “Метаморфоза " I и II, “Посока " I и II, “Ферментация " I и II както и последното присъединяване на Деница Янева в Биеналето на графиката Варна 2023 - “Х-12 " и “Х-13 ".
Сред живописните творби са седем опита, основани върху известни артефакти, както и две огромни произведения върху платно, смесена техника, от 2018 година, част от взаимна галерия с Венцeслав Антонов и Ненко Чернев. Емблематични за авторката са изпълнените с туш и перо рисунки като “Любовни квартири " I и II, “Спомен " I и II, " Минотаврия “ II, V и VI, " Кентавромахия “ I и II, както и " Структура и придвижване “ III и V.
В дните преди откриването на изложбата Деница Янева споделя мисли за своя път в изкуството пред Нина Локмаджиева:
Кои са учителите, които Ви насърчиха да се изградите като актьор през годините?
Аз съм имала за учители изключителни персони и създатели, които са оставили отпечатък върху моя креативен път. Завършила съм при проф. Никола Хаджитанев, компетентност “Графика ", само че съм имала достойнството три години да ми преподава проф. Христо Нейков, който е ученик на проф. Илия Бешков и е един от създателите на Варненското биенале на графиката. Той беше един извънреден човек. Без да подценявам никого, бих желала да загатна и Явор Цанев, който беше мой преподавател в гимназията и с помощта на който аз бях безапелационна, че когато стана студентка във Велико Търново, ще изучавам графика. Той към този момент е ангел, само че беше извънредно внимателен човек. А и съм родена в Меката на графиката - знаете - “Вулкан ", за който постоянно съм писала на драго сърце и с малко горест, че нещо толкоз хубаво към този момент го няма.
Остана една празнина, и в този момент го описваме като легенда.
Добре е да се споделя, тъй като е било нещо неповторимо - средище на хората на изкуството във Варна, освен това от София. И не би трябвало да разрешаваме истината да се изопачава. Има някаква ревнивост от страна на столицата и вътрешността на страната към нашия популярен “Вулкан ", който можем единствено да страдаме, че към този момент не съществува. Познавам вулканистите, които към момента са измежду нас, общували сме, слушала съм историите им, участвала съм на разногласията им и съм жив очевидец на това, което е бил “Вулкан " - ходила съм на курсове по изобразяване там.
“Вулкан " също е бил Ваш преподавател. Какво успявате да предадете нататък към Вашите възпитаници и за какво рисунката е най-важна?
Наистина като учител аз се пробвам да науча моите студенти, че рисунката е в основата на всичко. Преподавам на разнообразни специалности - “Графика ", “Графичен дизайн " и новата компетентност “Рисуване и интермедия ", която съчетава класиката със съвременността. Всеки учител се радва, когато неговите възпитаници го надминат и аз съм доста щастлива, че са извоювали свое занятие. Това, което се пробвам да обработвам - и съм уверена, че те съумяват да го възприемат като мой мироглед, е това, че без рисунката не може. Имам три първи курса тази година и е толкоз прелестно да работя с тях, когато видя пламъчето в очите им и желанието да се научат - това доста ме радва. Но в същото време се пробвам да запазя зрънцето гений, което те имат - да не замязят на мен, по този начин както мен са ме пазили моите преподаватели
Всъщност, нали задачата на учителя е това да открие и опази гения?
Да, това е моята задача, тъй като знаете ли, след 4 години те приключват и в случай че аз им наложа моя метод към изрече и изразните средства, по какъв начин те ще продължат нататък. И те го осъзнават, идват с голямо предпочитание, рисуват, мъчат се, минават през своите младежките премеждия.
Има ли нещо характерно, обвързвано с с новия вид медии, което е по едно и също време уязвимост и мощ навръх новото потомство?
Харизмата на класиката си е безконечна и аз виждам у моите студенти желанието да се учат по класическия метод - по този, който е пътят на съзряването на един създател. Защото и аз съм тръгвала напълно фигурално да работя - такава беше школата на образование във Великотърновския университет и тя продължава да държи на класиката. Постепенно всеки търси себе си, аз също и съм от тези създатели, които доста обичат да опитват.
Каква е посоката на Вашите опити?
Опитвах се да показва чисто фигурална класика - туш и перо, след това - абстрактно-фигурална. И не бих желала моите студенти да подхванат един талвег и цялостен живот да бъдат едни същи, като омръзнат на публиката от проявление на едно и също. Винаги съм ги насочвала да търсят опита, да открият себе си в него и да разпознаят своята психика, тъй като всеки един създател има интервали на нови търсения и на връщане към базиса, традицията, класиката. Класиката е в основата на всичко.
Вие обичате опита, каква е персоналната Ви ранглиста на смелостта във Вашите опити?
Всичко се случва на интервали, доста почитам интуицията във всеки креативен акт, без да й давам приоритет, тъй като човек би трябвало да има и знания. Може би “Светлини и убежища " са някаква провокация - тя е друга от всички останали. “Градината на мълчанието ", а по този начин също и " Преодолими пространства “ I и II - произведения акрил върху картон – още веднъж са по-нестандартни за мен произведения.
Любимите Ви изразни средства, които ще открием и в тази юбилейна галерия?
Наблегнах на туш и перо в подбора на творбите, тъй като за мен перото си оставя обичаното изразно средство. Селектирах мъчно, само че акцентът падна върху перата - представям 11 произведения, които са напълно туш и перо и са чисто фигурални. Освен това като въведения през времето са шест работи, които съчетават фигуралното и туша с акрил. Като акцент съм избрала структурата и придвижването на човешката или животинската фигура. Те са ми забавни, тъй като остават някак скрити, енигматични, тайнствени. Давам си сметка, че публиката би се стреснала от типа на кости, само че те са облечени във форма.
Скритата конструкция на живота като придвижване - това ли е Вашата съществена посока?
Това е някакъв лайтмотив и разтварям една скоба - всеки, най-малко аз като преподавате, който е водил хармония и доктрина на изкуството, си давам сметка, изследвайки великите - всеки създател си има някаква безконечна тематика, към която непроменяемо се връща. Моята безконечна тематика е разпятието. Аз разпятия няма да покажа на тази галерия, само че в действителност моите разпятия са тъкмо тези структури и придвижвания - било във формата на хтонични и митологични същества - на минотаври, на кентаври, или на торсове, кориди. Това е новата ми визия за разпятието, с което постоянно стартирам, като желанията ми са към тушът и перото, а форматът 100 х 70.
Новата посока, към която ще поемете след юбилея?
Вече съм подготвена за нова галерия. Когато човек тръгне към една ретроспекция, каквато аз за първи път в живота са върша, се събират произведения, които в известна степен са притежание на публиката. И който събереш 55 произведения на едно място, няма метод да не се отключи нещо у теб. Аз просто очаквам да приключи тази галерия, с цел да стартира с нови сили. Вече има хрумвания за нови произведения, които съгласно моите чувства, ще бъдат по-скоро в граничния диапазон сред фигуралното и нереалното.
Вашата мисъл за Варна?
Варна е моят роден град, от който в никакъв случай няма да се откажа, просто комбинирам потребното с приятното, тъй като работата със студентите във ВТУ е нещо извънредно прелестно. Там съм и като админ - към този момент втори мандат съм заместник-декан по образователна активност и качество и акредитация. Така съм провела образователния си развой, че да мога да се прибирам в родния си град и да мога да работя. Изморително е, само че душата ми е цялостна с концепцията, че като пътувам нататък, отивам при моите млади сътрудници, а назад - че оставям уединено със себе си в родния си град. Това също предизвика, основава една особена магия, която дава ентусиазъм, когато съм в моето ателие във Варна да работя. Графиките за моята юбилейна галерия са главно литография, въпреки че работя и в региона на сухата игла, офорта, акватинтата, само че във Велико Търново има отлична графична база и са отпечатани там. За страдание във Варна, която беше Меката на графиката в България, има някакъв отлив и е малко необичайно, че варненските кандидат-студенти записват графичен дизайн, а не графика. А за мен е чест и достолепие, че съм варненка и че познавам такива графици като Стоимен Стоилов, Венцеслав Антонов, Петьо Маринов, Милко Божков, Георги Лечев и други - имена, потвърдили се, огромна част от тях към момента измежду нас. Повечето тях ме назовават Детето - аз съм от едно гранично потомство - нито измежду младите, нито измежду доайените. Благодаря им, че са ме позволили да бъда техен другар. Дано компютърът не унищожи ръкотворната активност на индивида - всичко въпреки всичко е в съзнанието.
Доц. Деница Янева е обвързвана с Варна, родена е през 1974 година в морския град. Завършва Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий ", Факултет по изобразително изкуство, компетентност “Педагогика на изобразителното изкуство ", специализация – Графика. През 2008 година ВАК й присъжда просветителната и научна степен " лекар “ по научна компетентност изкуствознание и изобразителни изкуства. Научните й ползи са в региона на естетиката, теорията и историята на изкуството, а креативните й търсения са в региона на рисунката и графиката. Деница Янева има осъществени голям брой независими изложения, участия в групови изложения, притежател е на награди от национални и интернационалните състезания.
Изложбата на Деница Янева се открива на 9 януари, четвъртък, от 18:00 и ще остане експонирана до 28 януари 2025 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ