Самолетните инциденти в Русия се случват все по-често. Най-малко два

Самолетните произшествия в Русия се случват все по-често. Най-малко два самолета, които е трябвало да кацнат на летище Махачкала на 29 октомври, вършат няколко кръга над летището и отпътуват за различни летища на други места.

На 18 октомври пък пасажерите на полета Владивосток-Чита смениха три самолета, с цел да стигнат до дестинацията си. Два самолета Sukhoi Superjet се скапаха, единият от тях във въздуха, тъкмо над Владивосток, а вторият на земята, и пасажерите бяха трансферирани на Boeing. Извозването на пасажерите до крайната им дестинация лишило два дни.

На 12 октомври медии писаха, че пет самолета по едно и също време са подали сигнал за злополучие във въздуха. По-късно обаче Росавиация съобщи, че този път повредата е зародила в електронната система за следене на самолетите, а не в самите самолети.

На 12 септември самолетът на Уралските авиолинии, който изпълнявал полет Сочи – Омск, бил заставен да кацне на различно летище в Новосибирск заради щета в хидравличната система, само че не съумял да стигне до него и се приземил в поле с пшенично. По това време се преглеждат две предварителни версии за спешното кацане: отвод на хидравличната система и отвод на един от моторите. По същото време в интернет обаче бе оповестен запис на договарянията на екипажа с диспечерите на земята, където водачите приказват за неналичието на гориво.

Андрей Литвинов, някогашен водач на „ Аерофлот “, описа за протичащото се с съветската гражданска авиация пред телевизионния канал „ Настоящее Время “.

Току-що чухте записа, на който водачът и диспечерът беседват за самолета на Уралските авиолинии, който се приземи в полето. И от него не става доста ясно за какво тъкмо самолетът е бил заставен да кацне в полето. Но е поразително да се чуе, че даже и да беше стигнал до летището, нямаше да има задоволително гориво, с цел да влезе от едната или от другата страна. Как е допустимо водачите да не са могли да изчислят вярно количеството гориво?

Знаете ли, тогава Уралските авиолинии кацнаха в царевицата, тъй като водачите им не могат да летят и да считат по едно и също време очевидно. „ Урал Еърлайнс “ явно би трябвало да образува екипажи, тъй че единият да може да лети, а другият да може да счита. И тогава няма да имат такива проблеми.

Чел съм тези договаряния – те са оповестени от дълго време. Имаме лични канали, по които контактуваме със експерти, които разкодират всичко това. Самолетът лети изцяло кадърен за употреба, тъй че в случай че хидравликата ти е изтекла, няма нищо ужасно. На самолета има три хидравлики: още две аварийни, които могат да се оправят напълно елементарно. Така че тук не е имало никакви проблеми. Е, отиваме на втория кръг, обработваме повредата и умерено кацаме в Омск, изключително времето разрешава, всичко разрешава. Ако дистанцията не стига до такава степен – добре, можеш да летиш 20 минути и да кацнеш на летището на дестинацията, където летиш, където возиш пасажери, които са си купили билети.

Но и тук икономическата съставния елемент изигра своята роля. Такива са рекомендациите на самолетните компании към екипажа: при положение на нередовност да се лети до мястото, където има механически личен състав. А в Омск няма механически личен състав, тъй че екипажът, без да мисли задоволително дълго, взема решение, че е належащо да лети до Новосибирск, с цел да може там да бъдат ремонтирани допустимо най-скоро. Знаем по какъв начин е приключило всичко.

Значи тук има такова утайване на неточности: грешката на екипажа с изчисляването на горивото и икономическите съставни елементи, които водачите би трябвало да извършват?

Всичко това е дружно. Няма катастрофи и произшествия, които да се дължат на една-единствена причина – постоянно е едно, едно, две или три и се чупи там, където е фино.

Какво се случва тук? Отиват на втори кръг, откакто виждат, че хидравликата им тече, и прибират колесника. Те просто реалокират лоста за прибиране на колесника, с цел да се прибере, само че това не оказва помощ, тъй като в случай че зелената хидравлика тече, колесникът няма да се прибере. И по-нататък в договарянията на екипажа не ги чувате да стартират да считат горивото, като извадят таблицата за това. Те от самото начало са се ориентирали по компютъра, който демонстрира оставащото гориво. А компютърът не взема поради освободения колесник. Компютърът го брои по този начин, все едно самолетът лети в естествения си режим. Ако се отпусне колесника или има някаква друга машинизация, тогава би трябвало да се получи таблицата, в която написа, че преразходът на гориво се усилва със 180 %. Помислете за тази цифра. Естествено, те не вземат това под внимание, гледат компютъра, както им демонстрира полета в естествен режим, и свършват горивото. Те не осъзнават за какво разходът на гориво се усилва толкоз бързо. И когато осъзнават, че няма да съумеят, те вземат единственото вярно решение в тази обстановка: да не чакат моторите да угаснат и да паднат там, където Бог ги е изпратил, а да изберат място от въздуха.

Сега има чувството, че въздушни произшествия в Русия се случват съвсем всяка седмица. На 20 октомври аероплан, летящ от Москва за Томск, трябваше да се приземи в Новосибирск, тъй като моторът му отхвърли. Всичко, което се случва с съветската авиация сега, поради глобите ли е?

Не напълно. Малко е поради глобите, малко е поради безделието, малко е поради незадоволителната подготовка. Това също е верига от събития. И по тази причина, когато нашите публични лица споделят, че ще имаме задоволително вносни самолети за пет-седем години, постоянно ми е смешно, тъй като никой не знае какво може да се случи. Една преживелица – и самолетът го няма, той към този момент е в пшеничната равнища. Втора преживелица – и самолетът го няма, към този момент е в царевичното поле. Ето за какво е несвоевременно да се вършат каквито и да било прогнози, че ще имаме задоволително за толкоз и толкоз години. Самолетът излетява, камък се удря в мотора – би трябвало да се сменят перките. Това е инженерство. Дори когато шофирате кола, в никакъв случай не знаете дали няма да претърпите случай: в случай че не го извършите, може да ви ударят. Същото е и със самолетите.

Санкциите, несъмнено, оказват въздействие върху компликациите при доставката на аварийни елементи. По-рано това можеше да се провежда за пет-седем, най-вече за 10 дни и новата аварийна част пристигаше. Сега обаче логистиката се усилва, а това води до превишаване на разноските за самолетните компании. А тези аварийни елементи се доставят през някои трети страни, което оскъпява неведнъж дадения артикул. Това усилва и времето. Сега идването на дадена част може да отнеме до 120 дни. И през тези 120 дни самолетът може да стои и да не лети, само че той би трябвало да лети и да носи облага. Ето за какво глобите засягат тъкмо това.