The Guardian: Учените разработиха революционна „лепенка“, която може да поправи увредено сърце
Увреденото сърце може безусловно да бъде „ закърпено “, с цел да му помогне да действа, настояват откриватели, създали революционно изобретение, което съгласно научната общественост ще помогне на хора с напреднала сърдечна непълнота, написа The Guardian.
Според скорошно изследване сърдечната непълнота визира повече от 64 милиона души по света и аргументите включват инфаркт, високо кръвно налягане и коронарна артериална болест.
Сърдечната трансплантация зависи от съществуването на органи, а изкуствените сърдечни помпи са скъпи и имат висок % на затруднения.
Сега учените считат, че са създали забележителна крачка напред, като са основали имплантируеми пластири, направени от биещ сърдечен мускул, който може да помогне на органа да се свие.
„ Сега за първи път имаме биологична трансплантация, отгледана в лаборатория, която има капацитета да стабилизира и укрепи сърдечния мускул “, сподели професор Инго Кучка, съавтор на проучването от Университетския медицински център Гьотинген в Германия.
Пластирите са направени от кафези, взети от кръвта и " препрограмирани ", с цел да работят като стволови кафези, които могат да се развият във всеки вид клетка в тялото.
В случая с пластирите тези кафези се трансформират в кафези на сърдечния мускул и съединителна тъкан. Те се вграждат в колагенов гел и се отглеждат в направена по поръчка форма, преди да бъдат прикрепени в един ред към мембрана. В човешкото сърце тази мембрана е с размер към 5 х 10 сантиметра.
Професор Волфрам-Хубертус Цимерман, също създател на това изобретение от Университетския медицински център в Гьотинген, споделя, че мускулът в петната има характерностите на сърце, което е единствено на четири до осем години.
„ Ние вграждаме млади мускули на пациенти със сърдечна непълнота “, прибавя Цимерман.
Екипът от учени споделя, че тези лепенки са забележителен прогрес, защото директното инжектиране на сърдечни мускулни кафези в сърцето може да аргументи напредък на тумори или развиване на погрешен сърдечен темп - което може да бъде съдбовно.
Пластирите обаче разрешават използването на доста по-голям брой кафези на сърдечния мускул с по-голямо задържане и съгласно досегашните данни нямат риск от сходни странични резултати.
В публикация, оповестена в списание Nature, Цимерман и сътрудниците му изясняват по какъв начин са тествали пластирите при здрави маймуни резус макак, като не са разкрили доказателства за погрешен сърдечен темп, формиране на израстък или заболяване, обвързвано с пластирите.
Когато екипът изследва сърцата на животните шест месеца след имплантирането на лепенките, те откриват удебеляване на стената на сърцето – според от броя на употребяваните лепенки.
Екипът също по този начин тества пластирите върху маймуни със заболяване, сходно на хронична сърдечна непълнота. В този случай откривателите следят усъвършенствания в сърдечната функционалност, като да вземем за пример по-голяма дарба на сърдечната стена да се свива.
След това откривателите приложиха този способ към 46-годишен пациент с напреднала сърдечна непълнота. В този случай пластирите са направени от човешки кафези, взети от донор, и са зашити дружно благодарение на минимално инвазивна интервенция върху биещо сърце.
Три месеца по-късно пациентът, чието положение остава устойчиво, получава сърдечна трансплантация, което разрешава на екипа да проучва отстранения орган. Изследователите открили, че лепенките са оживели и че местата, където са били зашити, кървят.
Тъй като потреблението на донорски кафези значи, че е нужна имуносупресия, учените споделят, че би било прекомерно скъпо и лишава доста време да се вършат пластири от личните кафези на пациента, изключително за тези, които незабавно се нуждаят от помощ. Донорските кафези, въпреки това, оферират опция за по-добри проби за сигурност.
Екипът акцентира, че лечебният резултат на пластирите се следи след три до шест месеца, което значи, че те не са подобаващи за всички пациенти. Досега обаче 15 пациенти към този момент са получили тези пластири.
Цимерман показва, че задачата не е безусловно да се размени сърдечната трансплантация.
„ Това предлага ново лекуване за пациенти, които сега са в палиативни грижи и имат 50 % смъртност в границите на 12 месеца. “
Професор Шан Хардинг от Imperial College London разказа проучването като новаторско, само че акцентира, че е нужна спомагателна работа, защото клетките на сърдечния мускул в пластира към момента не са изцяло зрели и установяването на кръвния поток е постепенно.
Професор Ипсита Рой от университета в Шефилд също приветства работата, отбелязвайки, че интервенцията ще бъде по-малко инвазивна от сърдечна трансплантация.
— Това е страхотна работа. Наистина съм впечатлен. „ Концепцията е напълно ясна – можете да закърпите сърцето там, където е развалено. “
Превод
