Самоед
Самоедът е извънредно ефектно и красиво куче, което произлиза от северните породи кучета и е доста издръжливо. Самоедът е доста игриво куче, което постоянно е в положително въодушевление. Това радостно куче намира общ език с всички, с изключение на може би с котки и по-дребни животни, които третира като плячка. Самоедът е със мощно изразен ловен инстинкт, по тази причина би трябвало да се извежда на мотив, с цел да не се загуби, до момента в който гони някое малко животинче. Самоедът е обществено куче, което се схваща добре с деца, само че не е изключително подобаващ за напълно дребни деца. Ако желаете добродушно и умерено куче, самоедът не е най-хубавият избор, тъй като лае, доста е деятелен и обича да бъде постоянно със стопаните си.
История на породата самоед
Самоедът е съветска порода и съществува от три хиляди години. Това е една от най-древните северни породи. Тези кучета, известни и като самоедски лайки, са доста общителни. Те са били съществени помощници на племето самоеди, от което произлиза името им. Кучетата от тази порода са били бавачки на децата, до момента в който възрастните са на лов, дърпали са шейни в дълбокия сняг, помагали са при лов за мечки и моржове, както и при развъждането на стада елени. Освен това хората от племето на самоедите са употребявали кучетата, с цел да ги топлят в арктическия мраз. Често от кучетата от тази порода е зависел животът на хората от племето.
Самоедът е куче, което може да тегли шейна с огромен товар на дълги дистанции. Самоедът е арктически шпиц, който произлиза от античните кучета, които са живеели с племето на самоедите. Първите кучета от тази атрактивна порода са се появили в Англия през 1890 година. Полярният откривател Робърт Скот ги направил международно известни, като показал качествата им да теглят тежки товари на огромни дистанции. Но в действителност основната заслуга за известността на тази порода в европейските страни има английският кинолог Ернст Килбърн Скот, който през 1889 година е прекарал три месеца в племето на самоедите. Той докарал няколко кучета в Лондон и почнал да ги развъжда. През 1909 година бил избран стандартът на породата самоед.
Стандарт на породата самоед
Самоедът е красиво куче със междинен растеж. Мъжките доближават до 69 сантиметра височина, а женските - до 53 сантиметра. Мъжкарите тежат до 30 кг, а женските - до 21 кг. Характерна за самоеда е неговата усмивка, която се дължи на извитите нагоре ъгълчета на устните му. Допустим е единствено снежно белият цвят. Окантоването на очите и носът са черни. Устните са черни, леко извити нагоре. Очите са бадемовидни и тъмнокафяви или черни. Сините и жълтите очи са недостатък. Козината е пухкава, от два пласта, като горният е с дълги косми, а долният - с къси. Опашката е пухкава и е завита върху гърба. Ушите са триъгълни и стоят изправени. Гръдният панер е огромен, лапите са мощни, а крайниците са мускулести.
Грижи за самоед
Въпреки че самоедът е с голяма четина, грижите за нея не са чак толкоз комплицирани, колкото наподобява на пръв взор. За да срешите самоеда си, отделете част от козината и я придържайте против посоката на растежа, а с другата си ръка я разресвайте по посока на растежа. Ако не разресвате постоянно самоеда, козината му ще се сплъсти. За да наподобява козината пухкава, откакто разрешите козината, я разрешете с гребен против посоката на растежа, с цел да стане още по-красива и да се надигне. Самоедът не се подстригва. Козината му го пази от студа през зимата и от горещината през лятото. Козината на самоеда няма потребност от къпане, защото има свойството да се самопречиства благодарение на специфични мазнини, които тялото на самоеда отделя. Козината на самоеда няма миризма и се счита за хипоалергенна, което прави кучетата от тази порода подобаващи за хора с алергии.
Самоедът е като котката във връзка с хигиената и по през целия ден се грижи самичък за козината си. Все отново при нужда можете да изкъпете самоеда, само че не по-често то 1-2 пъти в годината. Самоедът ще се усеща добре, в случай че му отделите най-студеното място в жилището си, без освен това да го излагате на течение. Самоедът има потребност от най-малко два часа разходки всеки ден. Тази порода е по-подходяща за ветровит климат. Самоедът е работно куче, което е привикнало да прекарва доста време навън, по тази причина в случай че е допустимо, осигурете на самоеда си опция да демонстрира работните си качества. През лятото самоедът може да бъде извеждан единствено рано заран и вечер, когато жегата не е толкоз мощна.
Обучение на самоед
Самоедът е доста мъдро куче и елементарно се поддава на образование. Но някои кучета може да проявят дебелоглав, по тази причина имат потребност от собственик с убеденост в силите си. Самоедът е дисциплиниран, само че избира да е ваш сътрудник в игрите и образованието, а не да е зависещ, който би трябвало да извършва команди. Той ще извърши всичко, само че единствено с цел да ви зарадва. Самоедът би трябвало да се образова по този начин, че да не му е скучно, тъй като в противоположен случай ще се откаже да извършва команди. Самоедът има потребност от натоварване, по тази причина е добре в случай че в игрите се включи изтегляне на шейна или в случай че натоварите кучето си със задачата по време на разходката да носи в специфична чанта вода или храна.
Хранене на самоед
Основният артикул в менюто на самоеда би трябвало да е месо, само че също по този начин е добре в него да има зеленчуци и други артикули. Самоедът може да се храни с варено пилешко и телешко месо. Свинското не се предлага за тази порода, защото е прекомерно мазно за самоедите. Не се предлага самоедът да се храни с кайма. Заедно с месото може да се дават субпродукти, които авансово се сваряват. Самоедът на драго сърце яде извара, йогурт, сварени яйца. Може да давате на самоеда си сварен ориз и елда, бобовите храни не се предлагат, както и картофите.
Самоедът се храни на драго сърце и със суха храна. Ако сте избрали този метод на хранене, понякога е добре да глезите любимеца си с варено месо и зеленчуци. Не е добре самоедът да се храни със солени, пържени, тестени, пикантни и пушени храни, както и със сладки и захарни произведения. Ако самоедът яде подготвена кучешка храна, тя би трябвало да е от премиум клас, защото евтината храна няма да способства за вярното развиване на кучето. Самоедът обича варена риба, а също по този начин сварени сърца, черен дроб и шкембе.
Заболявания на самоед
Самоедът е крепко куче, само че въпреки всичко е благоразположен към някои болести. Това са отичане на стомаха, тазобедрена дисплазия, катаракта, диабет, глаукома, болести на сърцето, вродена глухота и депигментация на носа. Други болести, от които могат да страдат самоедите, са артрит и инфекции на пикочните пътища.
Любопитни обстоятелства за породата самоед
Ако прегърнете самоед, той незабавно не помни за игривия си темперамент и стои умерено. В някои страни самоедът е приет като врач, защото има дарба да успокоява нервни хора. Заради тази причина самоеди работят в някои рехабилитационни центрове и лечебни заведения, като лекуват с добрината си деца и възрастни. Интересен факт е, че самоедите не обичат да плуват. Това се изяснява с обстоятелството, че в района, от който произлизат тези северни кучета, водоемът значи дупка в леда и допуска заплаха и съдбовен край.
Ако имате самоед, можете да не изхвърляте козината, която сресвате. При повече старания от ваша страна можете да изплетете доста топли ръкавици и чорапи от нея. В някои страни се продават шалове от козината на самоед. Известен факт е, че самоеди са взели участие в първите полярни експедиции. Именно кучетата от тази порода са придружавали норвежкия откривател Амундсен по пътя му към Северния полюс. Самоедите са доста дисциплинирани, макар че по темперамент са игриви.
Недостатъци на породата самоед
Въпреки че може да лае, когато види непознати, самоедът има прекомерно мощно доверие в хората, по тази причина не е подобаващ за куче-пазач. Сред минусите на тази порода е че в случай че не се натоварва задоволително физически, самоедът може от досада да стане прекомерно раздразним. Друг минус на породата е, че по време на промяната на козината си, която е един или два пъти в годината, от самоеда падат големи количества косми.
Сред минусите е и фактът, че до две-годишна възраст самоедът изисква непрекъснато внимание и лае, в случай че не му се обръща внимание. Самоедът става разтревожен, в случай че е самичък, тъй като се опасява да не бъде зарязан. В някои случаи този боязън може да накара самоеда да лае без спиране и да гризе предмети в жилището.
Ако възнамерявате да си вземете кученце от породата, разгледайте тези разгласи за самоед.
