Глобалната олигархия в Давос е все по-уплашена
Само за 18 години международната история измина цикъл от едната прекаленост към нейната диаметралност
Световният стопански конгрес в Давос е учреден през 1971 година от проф. Клаус Шваб. Това е времето, когато стартират спешните процеси в обществената страна на Запад и ще се върви към неолиберална глобализация. На него годишно се събират представителите на 1 % най-богати, световната олигархия, която през десетилетията по-късно ще усили внезапно благосъстоянието си спрямо останалото население. Само през 2017 година са основани повече милиардери от всяка друга година в човешката история. Но и световното неравноправие е стигнало невиждани висоти. Това обаче трансформира света от ден на ден в буре с барут.
Темите и преобладаващите фигури на форума през тези десетилетия отразяваха измененията на световните съотношения на силите – от ентусиазма от неолибералната глобализация под американски надзор, до възходящи боязън и неустановеност от това, че се появяват нови огромни сили, световната система се разпада. През предходната година на срещата преобладаваха китайският водач Си Дзинпин и Джак Ма, популярният притежател на световната платформа „ Алибаба “, а в това време Тръмп се отхвърли от Транстихоокеанското партньорство и НАФТА се пука по шевовете си. Си Дзинпин се опита да успокои световната олигархия, че ще застане зад глобализацията, против опитите за самозатваряне на Тръмп, само че процесите продължиха и в този момент намерено се приказва че светът не просто се деглобализира, а фрагментизира.
Първият американски президент, посетил Давос, е Бил Клинтън през 2000 година и тогава той бе знак на въодушевения американизиран глобализиран свят, в който националните страни ще бъдат заместени от световните корпорации. Вторият американски президент, посетил Давос, е Тръмп през 2018 година и той стана знак на противоположната наклонност. Само за 18 години международната история измина цикъл от едната прекаленост към нейната диаметралност. От глобализация към фрагментизация на света в другите й измерения – възходящи неравенства, мултиполярност, протекционизъм, трендове на деглобализация.
Тръмп отиде в Давос, само че към този момент не като знак на глобализацията, а като знак на тръмпизацията или фрагментизацията на един свят, в който те към този момент не са световната доминантна мощ. Още на откриването доминираше не британският език, защото на него приказва индийският министър председател Моди, който въпреки че знаеше британски, избра хинду и това бе израз на възходящото самочувствие на възхождаща наред с Китай нова световна мощ. Милиони хора в света към този момент учат китайски, не британски, а на следващия ден евентуално други милиони ще учат и хинду. Светът все по-малко наподобява американски, а от ден на ден се поляризира сред разнообразни страни и райони.
На мястото на глобалистки и универсалистки идеали и полезности от страната международен хегемон зададоха звук за завръщане на икономическия и политически шовинизъм. След като през миналите десетилетия Съединени американски щати можеха под разнообразни форми да смъкват и качват държавни управления и да се намесват в решенията, вземани в огромна част от страните в света, в този момент при тях имаме нервност, че някой се меси извън в техните проблеми.
Президентът на Съединени американски щати бе определен като антисистемен състезател и това е признак за разпад на систематичните сили и за напредък на всички места на антисистемни играчи, които извеждат на напред във времето националните ползи, за сметка на разрушаването и ерозирането на националните страни, каквото следим до момента. Тръмп желае да строи стени и лимитира емиграцията, само че това на всички места е във напредък. Във Англия изследванията откриват усилването на хейтърството към живеещите там жители на Европейски Съюз. Не единствено Вишеградската четворка, само че и Австрия към този момент не желае нови емигранти.
У нас Движение за права и свободи се възмущава непрестанно от това, че патриотите са във властта, само че показателно е, че от ден на ден Тръмп приказва като Каракачанов. Дори в Германия, където няколко месеца не могат да сформират държавно управление, антисистемната „ Алтернатива за Германия “ е във напредък и може скоро да надмине по рейтинг социалдемократите, изключително в случай че те влезат още веднъж в държавното управление. Това би означавало напълно нова обстановка в Европа, в която, както на всички места в света, досегашната неолиберализирала народна власт е в рецесия и се търсят мощни водачи или увеличение на централизацията при взимане на решения.
Със загубата на световната хегемонна роля на Съединени американски щати и на илюзиите от 1990-те години, че те могат да бъдат „ световния шериф “, който ще поддържа реда в един глобализиран свят под техен надзор, светът се тресе от от ден на ден несъгласия, които занапред ще избуяват и хората ще търсят избавление от мощни водачи и мощни страни. Върви вълна на нерешителност от възхода на всевъзможни опасности – от климата, от новите технологии, от нова нуклеарна война, от терористични набези, от естествени бедствия, от хакерски атаки, от дефицита на вода и храна, от скоростното изгубване на разнообразни биологически типове, от демографското срутване на цели страни в Европа и заплахата от изгубване на цели народи, от дезинтеграцията вътре в страните, вследствие на възходящи на районни несъгласия сред по-бедни и по-богати райони, от безработицата, от подправените вести, от възходящите задължения от всевъзможен тип, от нова фискална рецесия и какво ли още не. Говори се, че се намираме на „ Шестия стадий от всеобщо заличаване на живи организми на планетата “ от времето на динозаврите насам. Живеем в един все по-уплашен свят с все по-уплашени и несигурни хора.
Преди време популярният социолог Зигмунт Бауман вкара термина „ настоящ боязън “, с цел да опише положението на човечеството през днешния ден. В Давос бе показан отчет за световните опасности, съгласно който голямата част от хората гледат на света като все по-рисков, рисков, заплашителен: 93 % чакат, че 2018 година ще донесе повече политическа и икономическа борба сред огромните сили; 79 %, че ще има повече военни спорове и набези сред държавите; 78 %, че ще има повече районни спорове, в които ще бъдат въвлечени и огромните сили; 73 %, че ще имаме спомагателна ерозия на многостранните търговски съглашения, 67 %, че ще има загуба на доверие сред съдружниците в групови военни съюзи от вида на НАТО. Светът наподобява все по-опасен, все по-страшен, от ден на ден триумф ще имат заради това политиците и партиите, които слагат на напред във времето затварянето на граници, отбраната на национални ползи, отвод от глобалисткия универсализъм.
Проучване на Международната конфедерация на профсъюзите измежду близо 16 000 души в света през 2017 година демонстрира, че 85 % от работещите в света желаят пренаписване на разпоредбите на световната стопанска система. Тръмп сложи начало на смяна, както посредством непосредствено извеждане на напред във времето на националните ползи, само че и по посока на един националистичен неолиберален свят, при който глобализираният неолиберален порядък може да се разпада, само че вътре в националната страна дерегулацията и намаляването налозите на богатите, а с това и възходящото неравноправие и несъгласия, ускорено ще се ускоряват. Проф. Джон Инебери от Принстънския университет назовава този нов порядък, налаган от Тръмп, „ плутократичен популизъм “, приближаващ на мястото на неолибералния глобализъм. Плутократичният демократизъм обаче няма да реши проблемите, той ще ги задълбочава. Затова и този свят ще става все по-уплашен.
Форумът в Давос бе основан да бъде среща на глобализираните елити, на милиардери и политици за това по какъв начин да се поддържа неолибералния световен порядък. Този порядък в този момент по този начин се тресе и разпада, че коментарът на Лаури Лейбоурн-Лангтън за станалото на форума на уеб страницата на „ Open democracy “ бе със знаменателното заглавие „ Времето на Давос изтича “. По сходен метод английският министър председател на държавното управление в сянка от Лейбъристката партия Джон МакДонел: „ Тези в Давос рискуват обществена лавина, която ще опустоши и тях, и тяхната разрушена система “. И още, че е пристигнал в Давос, с цел да каже на „ елита “ там, че „ неговото време е изтекло “. Тези оценки са знаменателни, тъй като става дума не защо да е, а за времето на представителите на 1 % най-богати.
Световният стопански конгрес в Давос е учреден през 1971 година от проф. Клаус Шваб. Това е времето, когато стартират спешните процеси в обществената страна на Запад и ще се върви към неолиберална глобализация. На него годишно се събират представителите на 1 % най-богати, световната олигархия, която през десетилетията по-късно ще усили внезапно благосъстоянието си спрямо останалото население. Само през 2017 година са основани повече милиардери от всяка друга година в човешката история. Но и световното неравноправие е стигнало невиждани висоти. Това обаче трансформира света от ден на ден в буре с барут.
Темите и преобладаващите фигури на форума през тези десетилетия отразяваха измененията на световните съотношения на силите – от ентусиазма от неолибералната глобализация под американски надзор, до възходящи боязън и неустановеност от това, че се появяват нови огромни сили, световната система се разпада. През предходната година на срещата преобладаваха китайският водач Си Дзинпин и Джак Ма, популярният притежател на световната платформа „ Алибаба “, а в това време Тръмп се отхвърли от Транстихоокеанското партньорство и НАФТА се пука по шевовете си. Си Дзинпин се опита да успокои световната олигархия, че ще застане зад глобализацията, против опитите за самозатваряне на Тръмп, само че процесите продължиха и в този момент намерено се приказва че светът не просто се деглобализира, а фрагментизира.
Първият американски президент, посетил Давос, е Бил Клинтън през 2000 година и тогава той бе знак на въодушевения американизиран глобализиран свят, в който националните страни ще бъдат заместени от световните корпорации. Вторият американски президент, посетил Давос, е Тръмп през 2018 година и той стана знак на противоположната наклонност. Само за 18 години международната история измина цикъл от едната прекаленост към нейната диаметралност. От глобализация към фрагментизация на света в другите й измерения – възходящи неравенства, мултиполярност, протекционизъм, трендове на деглобализация.
Тръмп отиде в Давос, само че към този момент не като знак на глобализацията, а като знак на тръмпизацията или фрагментизацията на един свят, в който те към този момент не са световната доминантна мощ. Още на откриването доминираше не британският език, защото на него приказва индийският министър председател Моди, който въпреки че знаеше британски, избра хинду и това бе израз на възходящото самочувствие на възхождаща наред с Китай нова световна мощ. Милиони хора в света към този момент учат китайски, не британски, а на следващия ден евентуално други милиони ще учат и хинду. Светът все по-малко наподобява американски, а от ден на ден се поляризира сред разнообразни страни и райони.
На мястото на глобалистки и универсалистки идеали и полезности от страната международен хегемон зададоха звук за завръщане на икономическия и политически шовинизъм. След като през миналите десетилетия Съединени американски щати можеха под разнообразни форми да смъкват и качват държавни управления и да се намесват в решенията, вземани в огромна част от страните в света, в този момент при тях имаме нервност, че някой се меси извън в техните проблеми.
Президентът на Съединени американски щати бе определен като антисистемен състезател и това е признак за разпад на систематичните сили и за напредък на всички места на антисистемни играчи, които извеждат на напред във времето националните ползи, за сметка на разрушаването и ерозирането на националните страни, каквото следим до момента. Тръмп желае да строи стени и лимитира емиграцията, само че това на всички места е във напредък. Във Англия изследванията откриват усилването на хейтърството към живеещите там жители на Европейски Съюз. Не единствено Вишеградската четворка, само че и Австрия към този момент не желае нови емигранти.
У нас Движение за права и свободи се възмущава непрестанно от това, че патриотите са във властта, само че показателно е, че от ден на ден Тръмп приказва като Каракачанов. Дори в Германия, където няколко месеца не могат да сформират държавно управление, антисистемната „ Алтернатива за Германия “ е във напредък и може скоро да надмине по рейтинг социалдемократите, изключително в случай че те влезат още веднъж в държавното управление. Това би означавало напълно нова обстановка в Европа, в която, както на всички места в света, досегашната неолиберализирала народна власт е в рецесия и се търсят мощни водачи или увеличение на централизацията при взимане на решения.
Със загубата на световната хегемонна роля на Съединени американски щати и на илюзиите от 1990-те години, че те могат да бъдат „ световния шериф “, който ще поддържа реда в един глобализиран свят под техен надзор, светът се тресе от от ден на ден несъгласия, които занапред ще избуяват и хората ще търсят избавление от мощни водачи и мощни страни. Върви вълна на нерешителност от възхода на всевъзможни опасности – от климата, от новите технологии, от нова нуклеарна война, от терористични набези, от естествени бедствия, от хакерски атаки, от дефицита на вода и храна, от скоростното изгубване на разнообразни биологически типове, от демографското срутване на цели страни в Европа и заплахата от изгубване на цели народи, от дезинтеграцията вътре в страните, вследствие на възходящи на районни несъгласия сред по-бедни и по-богати райони, от безработицата, от подправените вести, от възходящите задължения от всевъзможен тип, от нова фискална рецесия и какво ли още не. Говори се, че се намираме на „ Шестия стадий от всеобщо заличаване на живи организми на планетата “ от времето на динозаврите насам. Живеем в един все по-уплашен свят с все по-уплашени и несигурни хора.
Преди време популярният социолог Зигмунт Бауман вкара термина „ настоящ боязън “, с цел да опише положението на човечеството през днешния ден. В Давос бе показан отчет за световните опасности, съгласно който голямата част от хората гледат на света като все по-рисков, рисков, заплашителен: 93 % чакат, че 2018 година ще донесе повече политическа и икономическа борба сред огромните сили; 79 %, че ще има повече военни спорове и набези сред държавите; 78 %, че ще има повече районни спорове, в които ще бъдат въвлечени и огромните сили; 73 %, че ще имаме спомагателна ерозия на многостранните търговски съглашения, 67 %, че ще има загуба на доверие сред съдружниците в групови военни съюзи от вида на НАТО. Светът наподобява все по-опасен, все по-страшен, от ден на ден триумф ще имат заради това политиците и партиите, които слагат на напред във времето затварянето на граници, отбраната на национални ползи, отвод от глобалисткия универсализъм.
Проучване на Международната конфедерация на профсъюзите измежду близо 16 000 души в света през 2017 година демонстрира, че 85 % от работещите в света желаят пренаписване на разпоредбите на световната стопанска система. Тръмп сложи начало на смяна, както посредством непосредствено извеждане на напред във времето на националните ползи, само че и по посока на един националистичен неолиберален свят, при който глобализираният неолиберален порядък може да се разпада, само че вътре в националната страна дерегулацията и намаляването налозите на богатите, а с това и възходящото неравноправие и несъгласия, ускорено ще се ускоряват. Проф. Джон Инебери от Принстънския университет назовава този нов порядък, налаган от Тръмп, „ плутократичен популизъм “, приближаващ на мястото на неолибералния глобализъм. Плутократичният демократизъм обаче няма да реши проблемите, той ще ги задълбочава. Затова и този свят ще става все по-уплашен.
Форумът в Давос бе основан да бъде среща на глобализираните елити, на милиардери и политици за това по какъв начин да се поддържа неолибералния световен порядък. Този порядък в този момент по този начин се тресе и разпада, че коментарът на Лаури Лейбоурн-Лангтън за станалото на форума на уеб страницата на „ Open democracy “ бе със знаменателното заглавие „ Времето на Давос изтича “. По сходен метод английският министър председател на държавното управление в сянка от Лейбъристката партия Джон МакДонел: „ Тези в Давос рискуват обществена лавина, която ще опустоши и тях, и тяхната разрушена система “. И още, че е пристигнал в Давос, с цел да каже на „ елита “ там, че „ неговото време е изтекло “. Тези оценки са знаменателни, тъй като става дума не защо да е, а за времето на представителите на 1 % най-богати.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ