The Telegraph: България може да срине еврото, страната е Гър...
Само преди няколко години инфлацията в България беше двуцифрена. През последните две години в страната се организираха седем кръга от избори. Корупцията е необятно публикувана, а огромните промишлености са малко. Никой не би определил България като страна със постоянна стопанска система. E, дано не обръщаме внимание на това. Европейската централна банка (ЕЦБ) има страхотна концепция. Да обединим валутата й с тази на Германия, Белгия и Франция. Какво може да се обърка? Това написа Матю Лин, английски финансов публицист, за The Telegraph.
Ами, много неща, както се оказва. Както сподели Гърция преди 15 години, принуждаването на една страна да влезе в еврозоната, преди да е подготвена, може да докара до срив на цялата валута.
Еврото оцеля след гръцката рецесия, само че това не значи, че безусловно ще оцелее и след България
Това сигурно е още една значима крачка напред за еврото. В сряда Брюксел и ЕЦБ потвърдиха, че България най-сетне е изпълнила всички критерии за присъединение към еврото. Официалното решение се чака през юли, а замяната на лв. ще се състои на 1 януари идната година.
Можем да чакаме тежка тирада от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, за разширението на европейското семейство. Ще има и грандиозни изказвания от Кристин Лагард, председателката на ЕЦБ (ако до тогава не е напуснала, с цел да оглави Давос), за това по какъв начин еврото най-сетне заема мястото си на международната сцена. И ще има и фойерверки, до момента в който остарялата валута безшумно бъде заровена и бъдат въведени новите банкноти и монети.
Разбира се, от една страна това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата страна, която ще одобри еврото, а фактът, че от ден на ден страни се причисляват към него, сигурно е знак за неговата мощ, даже и в действителност сполучливите стопански системи в Централна Европа, като бързо разрастващата се Полша, да не демонстрират безусловно никакъв интерес към него. И първоначално това в действителност няма да има огромно значение за стопанската система.
Българският лев към този момент е обвързана с еврото посредством валутен ръб, което значи, че той не може нито да се увеличи, нито да се обезцени
Проблемът е, че е доста мъчно да се разбере по какъв начин България може да бъде обсъждана като част от естествена валутна зона с Германия и Франция. Един от проблемите е, че огромна част от гласоподавателите наподобява не желаят изключително еврото. Миналата седмица в София се състоя протест в символ на митинг против решението, а самостоятелният президент на страната Румен Радев към този момент предложи референдум по въпроса, което държавното управление подлага на критика като " бойкот “.
Може да се надяваме на малко по-установено единодушие по толкоз значим въпрос като приемането на нова валута. Все отново, в случай че оставим настрани този въпрос, по-притеснителни са фундаменталните стопански фактори.
За начало, България е една от най-бедните страни в Европейски Съюз, с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 15 800 $ (11 700 лири) съгласно данни на Световната банка, спрямо 54 000 $ в Германия и 44 000 $ във Франция Това не е тъкмо дребна разлика, меко казано. Страната непрекъснато не реализира задачите си за инфлацията, като през 2022 година тя доближи 16%. Политиката в страната е мощно разграничена, с поредност от избори, като от 2020 година насам е имало осем министър-председатели, в случай че включим и краткотрайните държавни управления.
Още по-лошо е, че България не може да се похвали с положителни резултати в изплащането на задълженията си към кредиторите. През по-голямата част от следвоенния интервал тя, несъмнено, беше част от руския блок, само че преди този момент не е изплатила задълженията си през 1915 и 1932 година Трябва да признаем, че това е по-добър резултат от този на Гърция, която не е изплатила задълженията си шест пъти през последните двеста години, само че през по-голямата част от 19 век България е част от Османската империя, която също не се слави с финансова непоклатимост.
В рамките на всеки рационален интервал от време това не наподобява като доста добра инвестиция за облигационните вложители. По същия метод левът е претърпял четири преобразувания, откогато България стана самостоятелна страна, като последната реденоминация е през 1999 година, когато един нов лев размени 1000 остарели. Отново, това не е валута, която е била уместно място за предпазване на спестяванията ви.
Петнадесет години са минали от експлоадирането на гръцката финансова рецесия, която раздруса еврозоната, което евентуално е задоволително дълго време, с цел да бъдат забравени множеството от главните й поучения. Кризата имаше доста аргументи, само че същността й бе следната:
Гърция бе принудена да се причисли към зоната, преди да е готова и преди стопанската система ѝ да се сближи с по-развитите ѝ съседи, което насърчи политиците ѝ да теглят безразсъдни заеми във валута, която бе толкоз добра, колкото немската, и да натрупат задължения, които се оказаха неустойчиви.
В последна сметка цялата къща от карти се срути, заплашвайки стабилността на банковата система на целия континент. Това провокира поредност от рецесии, които засегнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, и на които им лиши години да се възстановят, и принуди ЕЦБ да започва избавителен проект, за който всички смятаха, че е изключен от договорите.
В реалност България е Гърция на ролкови кънки
Разбира се, зоната съумя да се възвърне от гръцката рецесия и още веднъж се сложи на по-стабилна финансова основа. Но това бе дълъг и сложен развой, изгубено бе едно десетилетие, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството от всички развити страни от времето на Голямата меланхолия през 1930-те години. Зоната може да има шанс и България да се интегрира безпроблемно в по-широката европейска финансова система.
И въпреки всичко суровата истина е следната: Приемането на България в зоната е доста огромен риск и решение, което е взето на чисто политически учредения. Това може да докара до следващия срив на системата – и водачите на зоната ще могат да винят единствено себе си за това.
Ами, много неща, както се оказва. Както сподели Гърция преди 15 години, принуждаването на една страна да влезе в еврозоната, преди да е подготвена, може да докара до срив на цялата валута.
Еврото оцеля след гръцката рецесия, само че това не значи, че безусловно ще оцелее и след България
Това сигурно е още една значима крачка напред за еврото. В сряда Брюксел и ЕЦБ потвърдиха, че България най-сетне е изпълнила всички критерии за присъединение към еврото. Официалното решение се чака през юли, а замяната на лв. ще се състои на 1 януари идната година.
Можем да чакаме тежка тирада от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, за разширението на европейското семейство. Ще има и грандиозни изказвания от Кристин Лагард, председателката на ЕЦБ (ако до тогава не е напуснала, с цел да оглави Давос), за това по какъв начин еврото най-сетне заема мястото си на международната сцена. И ще има и фойерверки, до момента в който остарялата валута безшумно бъде заровена и бъдат въведени новите банкноти и монети.
Разбира се, от една страна това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата страна, която ще одобри еврото, а фактът, че от ден на ден страни се причисляват към него, сигурно е знак за неговата мощ, даже и в действителност сполучливите стопански системи в Централна Европа, като бързо разрастващата се Полша, да не демонстрират безусловно никакъв интерес към него. И първоначално това в действителност няма да има огромно значение за стопанската система.
Българският лев към този момент е обвързана с еврото посредством валутен ръб, което значи, че той не може нито да се увеличи, нито да се обезцени
Проблемът е, че е доста мъчно да се разбере по какъв начин България може да бъде обсъждана като част от естествена валутна зона с Германия и Франция. Един от проблемите е, че огромна част от гласоподавателите наподобява не желаят изключително еврото. Миналата седмица в София се състоя протест в символ на митинг против решението, а самостоятелният президент на страната Румен Радев към този момент предложи референдум по въпроса, което държавното управление подлага на критика като " бойкот “.
Може да се надяваме на малко по-установено единодушие по толкоз значим въпрос като приемането на нова валута. Все отново, в случай че оставим настрани този въпрос, по-притеснителни са фундаменталните стопански фактори.
За начало, България е една от най-бедните страни в Европейски Съюз, с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 15 800 $ (11 700 лири) съгласно данни на Световната банка, спрямо 54 000 $ в Германия и 44 000 $ във Франция Това не е тъкмо дребна разлика, меко казано. Страната непрекъснато не реализира задачите си за инфлацията, като през 2022 година тя доближи 16%. Политиката в страната е мощно разграничена, с поредност от избори, като от 2020 година насам е имало осем министър-председатели, в случай че включим и краткотрайните държавни управления.
Още по-лошо е, че България не може да се похвали с положителни резултати в изплащането на задълженията си към кредиторите. През по-голямата част от следвоенния интервал тя, несъмнено, беше част от руския блок, само че преди този момент не е изплатила задълженията си през 1915 и 1932 година Трябва да признаем, че това е по-добър резултат от този на Гърция, която не е изплатила задълженията си шест пъти през последните двеста години, само че през по-голямата част от 19 век България е част от Османската империя, която също не се слави с финансова непоклатимост.
В рамките на всеки рационален интервал от време това не наподобява като доста добра инвестиция за облигационните вложители. По същия метод левът е претърпял четири преобразувания, откогато България стана самостоятелна страна, като последната реденоминация е през 1999 година, когато един нов лев размени 1000 остарели. Отново, това не е валута, която е била уместно място за предпазване на спестяванията ви.
Петнадесет години са минали от експлоадирането на гръцката финансова рецесия, която раздруса еврозоната, което евентуално е задоволително дълго време, с цел да бъдат забравени множеството от главните й поучения. Кризата имаше доста аргументи, само че същността й бе следната:
Гърция бе принудена да се причисли към зоната, преди да е готова и преди стопанската система ѝ да се сближи с по-развитите ѝ съседи, което насърчи политиците ѝ да теглят безразсъдни заеми във валута, която бе толкоз добра, колкото немската, и да натрупат задължения, които се оказаха неустойчиви.
В последна сметка цялата къща от карти се срути, заплашвайки стабилността на банковата система на целия континент. Това провокира поредност от рецесии, които засегнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, и на които им лиши години да се възстановят, и принуди ЕЦБ да започва избавителен проект, за който всички смятаха, че е изключен от договорите.
В реалност България е Гърция на ролкови кънки
Разбира се, зоната съумя да се възвърне от гръцката рецесия и още веднъж се сложи на по-стабилна финансова основа. Но това бе дълъг и сложен развой, изгубено бе едно десетилетие, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството от всички развити страни от времето на Голямата меланхолия през 1930-те години. Зоната може да има шанс и България да се интегрира безпроблемно в по-широката европейска финансова система.
И въпреки всичко суровата истина е следната: Приемането на България в зоната е доста огромен риск и решение, което е взето на чисто политически учредения. Това може да докара до следващия срив на системата – и водачите на зоната ще могат да винят единствено себе си за това.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ