Томас Брей: Вучич повтаря идеологията на Милошевич и застрашава Балканите
Само преди няколко дни за сръбски дипломат в Русия бе избран Момчило Бабич. Този човек през 90-те години на предишния век бе в най-тясното приятелско обграждане на Слободан Милошевич, който преди 20 години бе изправен пред Международния арбитражен съд за военните закононарушения в Хага.
Дългогодишният сръбски президент, който властваше в родината си безкрайно, бе упрекнат в осъществяване на военни закононарушения, геноцид и закононарушения против човечеството.
Обвиненият, чиято политика докара до войни и разпад на многонационалната югославска страна, оспорваше легитимността на Международния арбитражен съд. За него той бе " противозаконен ". Много преди присъдата Милошевич умря в килията си от сърдечен удар откакто прекара там 4 година
От събарянето му от власт през 2000-на година по време на така наречен Октомврийска гражданска война в Сърбия проби нова вяра, след дълги години на властническо ръководство и войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Първият демократично определен министър председател Зоран Джинджич, който следва в Германия и имаше отлични връзки със Запада, бе основен детайл за промените и за разбиването на остарелия хайлайф, който бе обвързван с Милошевич. Но неговата стратегия бе брутално прекратена през 2003-та година, когато бе погубен от върхушката на паравоенните специфични полицейски елементи " Червени барети ". Убиецът бе наказан на 40 година затвор, само че наскоро още веднъж откри място по първите страници на вестниците: събра подписи в петиция, която желае неговото предварително освобождение.
Опитът да бъдат оправдани убийците на Джинджич и правилният почитател на Милошевич намират положително място в днешния политически пейзаж в Сърбия. Старата концепция на Милошевич всички сърби да живеят в една страна докара до войни и опустошения, тъй като нейната цел " Велика Сърбия " трябваше да бъде реализирана посредством войни. От предходната година тази националистическа стратегия получи нова гласност под девиза " Сръбски свят ". Под този лозунг Белград би трябвало да се грижи за всички собствен сънародници в прилежащите страни и те да не бъдат мачкани. Това е и " оправданието " за намесата на Белград в БиХ, Косово, Черна гора и Хърватия, тъй като на всички тези места има огромно сръбско национално малцинство.
И напълно разумно е да се възхвалява концепцията на Милошевич, тъй като и през днешния ден остарялата върхушка взима решенията в тази страна. Начело е всемогъщият президент Александър Вучич, който по времето на Милошевич работи като пропагандна станция за босненските сърби, а от 1998 до 2000-та година бе министър на информацията. Неговото име още оттогава се свързва със заглушаването, както на домашните по този начин и на непознатите медии. Днес още веднъж се ползват старите предписания. Медиите са в услуга на Вучич когато и да е когато той пожелае. За осъществяването на тази хватка отговоря медийният олигарх Желко Митрович, за който Милошевич е воин. Неговата телевизия " Пинк " се трансформира на процедура в персонална президентска телевизия.
Наследникът на Милошевич в Сръбската социалистическа партия Ивица Дачич бе министър на външните работи, министър председател, а през днешния ден е ръководител на Народното събрание. Милорад Вучелич, водещ кадър на Милошевич и общоприет шеф от 1992 до 1995 година на държавната пропагандна телевизия РТС, през днешния ден управлява авторитетния таблоид " Новости ". Всички тези медии, както преди време по този начин и през днешния ден с безчет изявления " потвърждават по какъв начин сърбите от епохи са потискани от прилежащите нации и страдат от непознатото зло ".
При тази обстановка, не остава нищо друго с изключение на страната да се подмазва на наказаните военни нарушители, каквито са ген. Владимир Лазаревич или пък Драган Василевич /Капитан Драган/!
А за изцяло унищожената съпротива и водещите критици не остава нищо друго с изключение на да спорят към въпроса дали " настоящето ръководство е като това от 90-те години или пък е още по-лошо от 1990-та ".
*Анализ на немския публицист Томас Брей е оповестен в БГНЕС. В продължение на дълги години той бе сътрудник от Балканите - Сърбия, Черна Гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Дългогодишният сръбски президент, който властваше в родината си безкрайно, бе упрекнат в осъществяване на военни закононарушения, геноцид и закононарушения против човечеството.
Обвиненият, чиято политика докара до войни и разпад на многонационалната югославска страна, оспорваше легитимността на Международния арбитражен съд. За него той бе " противозаконен ". Много преди присъдата Милошевич умря в килията си от сърдечен удар откакто прекара там 4 година
От събарянето му от власт през 2000-на година по време на така наречен Октомврийска гражданска война в Сърбия проби нова вяра, след дълги години на властническо ръководство и войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Първият демократично определен министър председател Зоран Джинджич, който следва в Германия и имаше отлични връзки със Запада, бе основен детайл за промените и за разбиването на остарелия хайлайф, който бе обвързван с Милошевич. Но неговата стратегия бе брутално прекратена през 2003-та година, когато бе погубен от върхушката на паравоенните специфични полицейски елементи " Червени барети ". Убиецът бе наказан на 40 година затвор, само че наскоро още веднъж откри място по първите страници на вестниците: събра подписи в петиция, която желае неговото предварително освобождение.
Опитът да бъдат оправдани убийците на Джинджич и правилният почитател на Милошевич намират положително място в днешния политически пейзаж в Сърбия. Старата концепция на Милошевич всички сърби да живеят в една страна докара до войни и опустошения, тъй като нейната цел " Велика Сърбия " трябваше да бъде реализирана посредством войни. От предходната година тази националистическа стратегия получи нова гласност под девиза " Сръбски свят ". Под този лозунг Белград би трябвало да се грижи за всички собствен сънародници в прилежащите страни и те да не бъдат мачкани. Това е и " оправданието " за намесата на Белград в БиХ, Косово, Черна гора и Хърватия, тъй като на всички тези места има огромно сръбско национално малцинство.
И напълно разумно е да се възхвалява концепцията на Милошевич, тъй като и през днешния ден остарялата върхушка взима решенията в тази страна. Начело е всемогъщият президент Александър Вучич, който по времето на Милошевич работи като пропагандна станция за босненските сърби, а от 1998 до 2000-та година бе министър на информацията. Неговото име още оттогава се свързва със заглушаването, както на домашните по този начин и на непознатите медии. Днес още веднъж се ползват старите предписания. Медиите са в услуга на Вучич когато и да е когато той пожелае. За осъществяването на тази хватка отговоря медийният олигарх Желко Митрович, за който Милошевич е воин. Неговата телевизия " Пинк " се трансформира на процедура в персонална президентска телевизия.
Наследникът на Милошевич в Сръбската социалистическа партия Ивица Дачич бе министър на външните работи, министър председател, а през днешния ден е ръководител на Народното събрание. Милорад Вучелич, водещ кадър на Милошевич и общоприет шеф от 1992 до 1995 година на държавната пропагандна телевизия РТС, през днешния ден управлява авторитетния таблоид " Новости ". Всички тези медии, както преди време по този начин и през днешния ден с безчет изявления " потвърждават по какъв начин сърбите от епохи са потискани от прилежащите нации и страдат от непознатото зло ".
При тази обстановка, не остава нищо друго с изключение на страната да се подмазва на наказаните военни нарушители, каквито са ген. Владимир Лазаревич или пък Драган Василевич /Капитан Драган/!
А за изцяло унищожената съпротива и водещите критици не остава нищо друго с изключение на да спорят към въпроса дали " настоящето ръководство е като това от 90-те години или пък е още по-лошо от 1990-та ".
*Анализ на немския публицист Томас Брей е оповестен в БГНЕС. В продължение на дълги години той бе сътрудник от Балканите - Сърбия, Черна Гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ