Новият роман на Мишел Уелбек излезе и на български език -
Само половин година след появяването му във Франция, а по-късно в Германия, Италия и Гърция, издателство „ Факел експрес “ пусна в превод на Александра Велева дълго чакания най-нов разказ на Мишел Уелбек – „ заличаване “. Заглавието е с дребни букви - съгласно волята на създателя.
Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, приготвят се избори, в които той не може да взе участие. Главният воин Пол Резон е върховен служител в министерството на стопанската система и доближен на извънредно сполучливия негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване потегля по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват софтуерно усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани известия. Така героят става несъзнателен очевидец и участник в следствието на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на хранилища за запазване на замразена сперма до потапянето на великански контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.
Повествованието е с голям брой сюжетни линии и без значение от тяхната динамичност тече гладко и на пръв взор умерено на фона на заплетени фамилни драми, политически интриги и терористични действия. Най-неочаквани в него, само че и присъщи за такива „ специалисти по международния крах “, както назовават Уелбек, са подиуми и описания на актуалната реалност, която не стопира да възпроизвежда ред маргинални метафизичен течения и човеконенавистни теории от близкото минало. От върховете на властта, където настоящите лица са изцяло разпознаваеми, през дъното на човешката беззащитност и страдалчество по лечебни заведения и старешки приюти, цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги публицистика, създателят ни води до разтърсващата персонална история на неговия воин.
„ Приказка, демонски присъща на Уелбек “, както написа френската рецензия.
Публикуваме фрагмент от „ заличаване “, възложен особено за OFFNews.bg от издателство „ Факел експрес “:
Във второто видео Брюно Жюж (1), министърът на стопанската система и финансите – който от началото на петгодишния президентски мандат беше също и министър на бюджета – стоеше изправен, с вързани откъм гърба на гърба ръце измежду една приблизително огромна градина, която се намираше евентуално зад къща. Пейзажът в близост, хълмист, подсещаше на Нормандска Швейцария и несъмнено се раззеленяваше напролет, само че през този сезон дърветата бяха голи, евентуално се намирахме в края на есента или началото на зимата. Министърът беше с мрачен панталон от костюм и с бяла риза с къси ръкави, която се носи без връзка и която беше прекомерно лека за сезона: кожата му беше настръхнала.
В идващия кадър беше облечен с дълга черна тога, която завършваше с капирот (2), също черен; с него приличаше на каещите се по време на Страстната седмица в Севиля; сходна шапка са носили като знак на обществен срам наказаните на гибел от Инквизицията. Двама души, облечени по същия метод, с единствената разлика, че капиротите им бяха с отвори на очите, го бяха хванали за ръцете, с цел да го дърпат напред.
Щом стигнаха до дъното на градината, те махнаха жестоко шапката на министъра, който примигна няколко пъти, до момента в който свикне със светлината. Намираше се в подножието на дребен тревист рид, върху който се издигаше гилотината. Съзирайки инструмента, лицето на Брюно Жюж не издаваше боязън, единствено известно удивление.
Докато единият от двамата мъже принуждава министъра да коленичи и намества главата му в кръглия отвор, след което задвижва механизма за затварянето му, другият инсталира ножа към трамбовката – устройство от тежка чугунена маса, чиято цел е да форсира рухването на ножа. С помощта на въже, навито на макара, те качват дружно устройството с ножа до капитела. Постепенно голяма горест обзема Брюно Жюж, само че горест по-скоро от общ темперамент.
В продължение на няколко мига, в които се вижда по какъв начин министърът затваря за малко очи, след това ги отваря, един от мъжете освобождава спирателния спусък. Ножът пада за секунди, главата е отсечена изведнъж, мощна бликам кръв бликва и потича в легена от цинк, а главата се търкулва надолу по тревистия скат и стопира тъкмо пред камерата, на няколко сантиметра от обектива. Очите на министъра, необятно отворени, показват в този момент голямо удивление.
Изскачащият прозорец и съответното видео бяха залели уеб страниците на администрацията, като да вземем за пример www.impots.gouv.fr или www.servicepublic.fr. Брюно Жюж бе приказвал за това първо със своя сътрудник от Министерството на вътрешните работи и точно той беше изпратил сигнала до ГДВС*. След това бяха уведомили и министър-председателя, казусът бе стигнал даже до президента. Никакво публично изказване не бе направено за пресата. До този миг всички опити да се отстрани видеото бяха напразни – прозорецът се появяваше, оповестен от различен IP адрес, единствено след няколко часа, от време на време след няколко минути.
ГДВС (Direction générale de la sécurité intérieure) – Генералната дирекция за вътрешната сигурност (ГДВС) е разследваща работа към френското Министерство на вътрешните работи, натоварена с битката с шпионажа, тероризма, киберпрестъпността и наблюдението на евентуално застрашаващи сигурността групи, организации и обществени феномени. – Б. прочие
„ Това видео – продължи Фред – сме го гледали часове наред, увеличихме го до най-много, изключително фрагмента на обезглавеното тяло, когато кръвта бликва от каротидната артерия. Обикновено, когато уголемиш задоволително, започваш да забелязваш геометрично идентичните изкуствени микрофигури – в множеството случаи можеш даже да се досетиш какво уравнение е употребявано. А тук безусловно нищо: колкото и да усилваш, всичко е безредно, неравно, тъкмо като в същински откъслек. Това ме озадачи до степен да се обадя на Бюстамант, шефа на Digital Commando.
– Въпреки че са ви съперници?
– Да, съперници са ни, само че се разбираме, случвало ни се е да работим дружно върху филми. Областите, в които сме най-хубави, не съответстват изцяло: по-добри сме от тях в имагинерната архитектура, основаването на виртуални тълпи и така нататък Но за всичко, обвързвано със специфичните резултати на ужаса, хора чудовища, осакатявания, обезглавявания – там те са по-добри. Бюстамант беше тъкмо толкоз заинтригуван, колкото и аз: изобщо не проумяваше по какъв начин се прави сходно нещо. Ако трябваше да свидетелстваме под клетва пред съд и естествено, в случай че не ставаше дума за министър, щяхме твърдо да заявим, че налице е фактически обезглавяване...
Последва недвусмислено безмълвие. Бастиен насочи взор към огромния френски прозорец и го плъзна по паралелепипедите от стъкло и стомана. Постройката беше безспорно впечатляваща, даже страховита при ясно време; може би това бе нужно за областен съд – да всява боязън измежду популацията.
– Третото видео – ти си го гледал – продължи Фред – съставлява дълъг кадър с движеща се камера в железопътни тунели. Доста страшничък, в преобладаващо жълто. Музиката е типичен промишлен метъл. Явно става дума за изкуствени изображения – няма железопътни линии, необятни три метра, нито пък има мотриси, високи петдесет метра. Добре е направено, дори доста добре, доста добър синтез на облика, само че е по-малко стряскащо от другите видеа, бихме могли да го създадем в Distorted; към две седмици работа.
Бастиен реалокира погледа си върху него. „ Обезпокояващото в третото обръщение не е наличието му, а разпространяването му. Този път не са атакували уебсайт на администрацията, а напряко Google и Фейсбук; хора, които могат по принцип да се защитят. И най-смайващото в офанзивата е нейната грубост и ненадейност. Според мен техният ботнет управлява, меко казано, минимум 100 милиона зомби компютри. “ Фред подскочи; това му се струваше невероятно, нямаше нищо общо с до момента известните им мащаби. „ Знам – продължи Бастиен, – само че нещата са се трансформирали и са станали в прочут смисъл по-лесни за пиратите. Хората не престават по табиет да купуват компютри, само че влизат в интернет от смарт телефоните си и оставят компютрите си включени. В момента в света има стотици милиони, може би милиарди приспани машини, които чакат да бъдат следени от бот.
– Съжалявам, че не мога да ти оказа помощ, Бастиен.
– Помогна ми. Имам среща в 19 часа с Пол Резон (3), индивида от Министерството на стопанската система. Той е в кабинета на министъра и е лицето за връзка по този въпрос; в този момент знам какво да му кажа. Първо, става дума за офанзива от незнайни причинители. Второ, могат да реализират специфични цифрови резултати, считани за невъзможни от най-хубавите експерти в региона. Трето, изчислителната мощ, която са в положение да активизират, е невероятна, тя надминава всичко познато до момента. Четвърто, подбудите им са незнайни.
Отново настъпи безмълвие.
– Що за човек е този Резон? – попита най-накрая Фред.
– Свестен. Сериозен, не изключително занимателен, даже бих споделил необщителен, само че е рационален. Хората в ГДВС го познават, по този начин де, помнят татко му, Едуар Резон. Той е направил цялата си кариера там, почнал е в остарялото Главно разузнаване преди съвсем четиресет години. Уважавали са го; занимавал се е с доста съществени каузи, каузи на най-високо ниво, засягащи непосредствено сигурността на страната. Тъй че и синът му е ненапълно от службите. Независимо че е приключил Националната школа за администрация, че има ценз на финансов контрольор, по този начин де, нормалната просветителна стратегия, той е въпреки всичко осведомен с особеното естество на работата ни, не е преднамерен и враждебно надъхан към нас.
Превод от френски Александра Велева
_______________________________________________________
(1) Juge (фр.) – арбитър. – Б.пр.
(2) Остра конусовидна шапка, нахлузена на главата до шията, присъща за участниците в шествията по време на Страстната седмица в Испания и станала по-късно част от костюмите на Ку Клукс Клан. – Б. прочие
(3) Raison (фр.) – 1. Разум, разсъдък; 2. Причина, съображение. – Б. пр
художник: Кирил Златков
Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, приготвят се избори, в които той не може да взе участие. Главният воин Пол Резон е върховен служител в министерството на стопанската система и доближен на извънредно сполучливия негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване потегля по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват софтуерно усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани известия. Така героят става несъзнателен очевидец и участник в следствието на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на хранилища за запазване на замразена сперма до потапянето на великански контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.
Повествованието е с голям брой сюжетни линии и без значение от тяхната динамичност тече гладко и на пръв взор умерено на фона на заплетени фамилни драми, политически интриги и терористични действия. Най-неочаквани в него, само че и присъщи за такива „ специалисти по международния крах “, както назовават Уелбек, са подиуми и описания на актуалната реалност, която не стопира да възпроизвежда ред маргинални метафизичен течения и човеконенавистни теории от близкото минало. От върховете на властта, където настоящите лица са изцяло разпознаваеми, през дъното на човешката беззащитност и страдалчество по лечебни заведения и старешки приюти, цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги публицистика, създателят ни води до разтърсващата персонална история на неговия воин.
„ Приказка, демонски присъща на Уелбек “, както написа френската рецензия.
Публикуваме фрагмент от „ заличаване “, възложен особено за OFFNews.bg от издателство „ Факел експрес “:
Във второто видео Брюно Жюж (1), министърът на стопанската система и финансите – който от началото на петгодишния президентски мандат беше също и министър на бюджета – стоеше изправен, с вързани откъм гърба на гърба ръце измежду една приблизително огромна градина, която се намираше евентуално зад къща. Пейзажът в близост, хълмист, подсещаше на Нормандска Швейцария и несъмнено се раззеленяваше напролет, само че през този сезон дърветата бяха голи, евентуално се намирахме в края на есента или началото на зимата. Министърът беше с мрачен панталон от костюм и с бяла риза с къси ръкави, която се носи без връзка и която беше прекомерно лека за сезона: кожата му беше настръхнала.
В идващия кадър беше облечен с дълга черна тога, която завършваше с капирот (2), също черен; с него приличаше на каещите се по време на Страстната седмица в Севиля; сходна шапка са носили като знак на обществен срам наказаните на гибел от Инквизицията. Двама души, облечени по същия метод, с единствената разлика, че капиротите им бяха с отвори на очите, го бяха хванали за ръцете, с цел да го дърпат напред.
Щом стигнаха до дъното на градината, те махнаха жестоко шапката на министъра, който примигна няколко пъти, до момента в който свикне със светлината. Намираше се в подножието на дребен тревист рид, върху който се издигаше гилотината. Съзирайки инструмента, лицето на Брюно Жюж не издаваше боязън, единствено известно удивление.
Докато единият от двамата мъже принуждава министъра да коленичи и намества главата му в кръглия отвор, след което задвижва механизма за затварянето му, другият инсталира ножа към трамбовката – устройство от тежка чугунена маса, чиято цел е да форсира рухването на ножа. С помощта на въже, навито на макара, те качват дружно устройството с ножа до капитела. Постепенно голяма горест обзема Брюно Жюж, само че горест по-скоро от общ темперамент.
В продължение на няколко мига, в които се вижда по какъв начин министърът затваря за малко очи, след това ги отваря, един от мъжете освобождава спирателния спусък. Ножът пада за секунди, главата е отсечена изведнъж, мощна бликам кръв бликва и потича в легена от цинк, а главата се търкулва надолу по тревистия скат и стопира тъкмо пред камерата, на няколко сантиметра от обектива. Очите на министъра, необятно отворени, показват в този момент голямо удивление.
Изскачащият прозорец и съответното видео бяха залели уеб страниците на администрацията, като да вземем за пример www.impots.gouv.fr или www.servicepublic.fr. Брюно Жюж бе приказвал за това първо със своя сътрудник от Министерството на вътрешните работи и точно той беше изпратил сигнала до ГДВС*. След това бяха уведомили и министър-председателя, казусът бе стигнал даже до президента. Никакво публично изказване не бе направено за пресата. До този миг всички опити да се отстрани видеото бяха напразни – прозорецът се появяваше, оповестен от различен IP адрес, единствено след няколко часа, от време на време след няколко минути.
ГДВС (Direction générale de la sécurité intérieure) – Генералната дирекция за вътрешната сигурност (ГДВС) е разследваща работа към френското Министерство на вътрешните работи, натоварена с битката с шпионажа, тероризма, киберпрестъпността и наблюдението на евентуално застрашаващи сигурността групи, организации и обществени феномени. – Б. прочие
„ Това видео – продължи Фред – сме го гледали часове наред, увеличихме го до най-много, изключително фрагмента на обезглавеното тяло, когато кръвта бликва от каротидната артерия. Обикновено, когато уголемиш задоволително, започваш да забелязваш геометрично идентичните изкуствени микрофигури – в множеството случаи можеш даже да се досетиш какво уравнение е употребявано. А тук безусловно нищо: колкото и да усилваш, всичко е безредно, неравно, тъкмо като в същински откъслек. Това ме озадачи до степен да се обадя на Бюстамант, шефа на Digital Commando.
– Въпреки че са ви съперници?
– Да, съперници са ни, само че се разбираме, случвало ни се е да работим дружно върху филми. Областите, в които сме най-хубави, не съответстват изцяло: по-добри сме от тях в имагинерната архитектура, основаването на виртуални тълпи и така нататък Но за всичко, обвързвано със специфичните резултати на ужаса, хора чудовища, осакатявания, обезглавявания – там те са по-добри. Бюстамант беше тъкмо толкоз заинтригуван, колкото и аз: изобщо не проумяваше по какъв начин се прави сходно нещо. Ако трябваше да свидетелстваме под клетва пред съд и естествено, в случай че не ставаше дума за министър, щяхме твърдо да заявим, че налице е фактически обезглавяване...
Последва недвусмислено безмълвие. Бастиен насочи взор към огромния френски прозорец и го плъзна по паралелепипедите от стъкло и стомана. Постройката беше безспорно впечатляваща, даже страховита при ясно време; може би това бе нужно за областен съд – да всява боязън измежду популацията.
– Третото видео – ти си го гледал – продължи Фред – съставлява дълъг кадър с движеща се камера в железопътни тунели. Доста страшничък, в преобладаващо жълто. Музиката е типичен промишлен метъл. Явно става дума за изкуствени изображения – няма железопътни линии, необятни три метра, нито пък има мотриси, високи петдесет метра. Добре е направено, дори доста добре, доста добър синтез на облика, само че е по-малко стряскащо от другите видеа, бихме могли да го създадем в Distorted; към две седмици работа.
Бастиен реалокира погледа си върху него. „ Обезпокояващото в третото обръщение не е наличието му, а разпространяването му. Този път не са атакували уебсайт на администрацията, а напряко Google и Фейсбук; хора, които могат по принцип да се защитят. И най-смайващото в офанзивата е нейната грубост и ненадейност. Според мен техният ботнет управлява, меко казано, минимум 100 милиона зомби компютри. “ Фред подскочи; това му се струваше невероятно, нямаше нищо общо с до момента известните им мащаби. „ Знам – продължи Бастиен, – само че нещата са се трансформирали и са станали в прочут смисъл по-лесни за пиратите. Хората не престават по табиет да купуват компютри, само че влизат в интернет от смарт телефоните си и оставят компютрите си включени. В момента в света има стотици милиони, може би милиарди приспани машини, които чакат да бъдат следени от бот.
– Съжалявам, че не мога да ти оказа помощ, Бастиен.
– Помогна ми. Имам среща в 19 часа с Пол Резон (3), индивида от Министерството на стопанската система. Той е в кабинета на министъра и е лицето за връзка по този въпрос; в този момент знам какво да му кажа. Първо, става дума за офанзива от незнайни причинители. Второ, могат да реализират специфични цифрови резултати, считани за невъзможни от най-хубавите експерти в региона. Трето, изчислителната мощ, която са в положение да активизират, е невероятна, тя надминава всичко познато до момента. Четвърто, подбудите им са незнайни.
Отново настъпи безмълвие.
– Що за човек е този Резон? – попита най-накрая Фред.
– Свестен. Сериозен, не изключително занимателен, даже бих споделил необщителен, само че е рационален. Хората в ГДВС го познават, по този начин де, помнят татко му, Едуар Резон. Той е направил цялата си кариера там, почнал е в остарялото Главно разузнаване преди съвсем четиресет години. Уважавали са го; занимавал се е с доста съществени каузи, каузи на най-високо ниво, засягащи непосредствено сигурността на страната. Тъй че и синът му е ненапълно от службите. Независимо че е приключил Националната школа за администрация, че има ценз на финансов контрольор, по този начин де, нормалната просветителна стратегия, той е въпреки всичко осведомен с особеното естество на работата ни, не е преднамерен и враждебно надъхан към нас.
Превод от френски Александра Велева
_______________________________________________________
(1) Juge (фр.) – арбитър. – Б.пр.
(2) Остра конусовидна шапка, нахлузена на главата до шията, присъща за участниците в шествията по време на Страстната седмица в Испания и станала по-късно част от костюмите на Ку Клукс Клан. – Б. прочие
(3) Raison (фр.) – 1. Разум, разсъдък; 2. Причина, съображение. – Б. пр
художник: Кирил Златков
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ