Гърция пред избор: Правителство или нови избори през юли
Само няколко дни остават до парламентарните избори в Гърция, които ще се проведат на 21 май и на които гласоподавателите ще изберат 300 депутати за идващите 4 години, с цел да гласоподават още веднъж на 2 юли, защото новата изборна система затруднява всяка партия да събере болшинство и не се планува основаване на обединения.
Новата изборна система в Гърция и нейното въздействие върху обединенията
Това ще бъдат първите избори от 1990 година насам, на които изборната система в Гърция няма да употребява системата на бонус места. Засилената пропорционална изборна система, единствена по рода си, беше норма за Гърция в продължение на доста години. При тази система множеството места се избираха посредством съразмерно посланичество, само че партията с най-вече гласове получаваше закрепен бонус от 50 места. Системата облагодетелстваше парламентарното болшинство на една партия още от първия тур на изборите, създавайки просвета, ненапълно враждебна на ненужните политически обединения.
След като претърпя икономическа рецесия, обилни политически разтърсвания, страната стана очевидец на разпадането на обичайна двупартийна система и на поредност от съдружни държавни управления, зараждащи в сериозни моменти. Този интервал докара и до забележителна институционална промяна през 2016 година, когато СИРИЗА (радикална левица), която служеше като главен сътрудник в държавното управление, предложи законопроект за унищожаване на засилената пропорционална система. Вместо това те вкараха пропорционална система за посланичество по партийни листи, която имаше за цел да направи съдружните държавни управления по-разпространени. При тази нова система парламентарното болшинство от една партия, което преди този момент беше всекидневно при другите изборни системи, към този момент можеше да се реализира единствено при най-малък дял от 45 % от гласовете. Тъй като, несъмнено, конституцията изисква болшинство от 2/3, с цел да може новата изборна система да бъде приложена неотложно на идващите избори (2019 г.), тази нова система би трябвало да бъде приложена едвам на изборите през 2023 година
Съдбата на законопроекта обаче се промени през 2020 година, когато държавното управление на Нова народна власт (дясноцентристко) анулира пропорционалната система за посланичество по партийни листи. Вместо това те вкараха още веднъж система, сходна на системата на засиленото болшинство. Основната разлика е, че размерът на мажоритарния бонус в този момент зависи от каузи на националния избор на най-голямата партия. Този бонус варира от най-малко 20 места при дял от 25 % от гласовете до най-много 50 места при дял от 40 % и повече. Важно е да се означи, че в случай че делът на гласовете на първата партия падне под 25%, на нея няма да бъде присъден мажоритарен бонус. Тази смяна значи също, че безспорното болшинство може да бъде реализирано от водещата партия, в случай че тя получи 38% от гласовете. Тази система ще се ползва и при провеждането на втори тур на изборите.
Предвид тези промени в политическата система и поредните изказвания на сегашния министър-председател Кириакос Мицотакис, в които се акцентира задачата на Нова народна власт да реализира парламентарно болшинство, без да разчита на съдружно държавно управление, е доста евентуално вторият тур на гласуването да се състои три седмици след първия. Въпреки това, въз основа на актуалните социологически изследвания, наподобява извънредно мъчно да се образува държавно управление на болшинството даже и след втория тур. Така че евентуално ще се наложи коалиция, защото водещата партия ще би трябвало да получи почти 38 % от гласовете на втория тур, с цел да сформира едва болшинство.
Политическият пейзаж на партиите
От 50-те политически партии, които подадоха заявки за присъединяване в националните избори през 2023 година до Върховния съд, за 36 беше решено, че дават отговор на изискванията и получиха позволение за присъединяване. Разбира се, съгласно националните изследвания, извършени през последните месеци, не доста от тях наподобяват избираеми.
Последните социологически изследвания демонстрират следните настройки за изборите в неделя: Нова народна власт под управлението на сегашния министър-председател Кириакос Мицотакис с 33,4 %, СИРИЗА-Прогресивен алианс (радикална левица) с водач Алексис Ципрас с 27,3 %, ПАСОК-Движение за смяна [КИНАЛ] (лявоцентристка партия) под управлението на Никос Андрулакис с 9 %, 2 %, Комунистическата партия на Гърция с общоприет секретар Димитрис Куцумпас с 6,6 %, Гръцкото решение (крайнодясно) с водач Кириакос Велопулос с 3,3 % и МЕРА25 (радикална левица/зелени) с общоприет секретар Янис Варуфакис с 3,6 % (Проучване на публичното мнение на GPO, май 2023 г.).
Заслужава да се означи също по този начин, че на актуалните избори се следи рекордно висок брой на нерешилите да гласоподават (8,5 %, съгласно същото изследване на публичното мнение), както и ниска изборна интензивност на първия тур, защото гласоподавателите наподобява подценяват смисъла му и възнамеряват да вземат участие във втория.
Какво стои зад решенията на гласоподавателите?
За да се схванат резултатите от допитването и по какъв начин се стигна до тях, е належащо да се подчертаят и няколко значими събития с електорално значение, които се случиха след началото на първичните изследвания на публичното мнение.
От 2016 година насам Нова народна власт, ръководена от Кириакос Мицотакис, в никакъв случай не е губила лидерската си позиция в изследванията на публичното мнение, макар предстоящата наклонност всяка ръководеща партия последователно да губи поддръжката на опозицията, което не се случи в Гърция. СИРИЗА в никакъв случай не е получавала намаляващата поддръжка на Нова народна власт. Това стана ясно след влаковата злополука в Темпе, довела гибелта на 57 души, когато Нова народна власт загуби забележителна част от поддръжката си, трансформирайки я в нерешителен избор.
Друг значим фактор е решението на Върховния съд да забрани на партията " Гърци " (крайнодясна) да взе участие в идните избори. Нейният водач, Илиас Касидиарис, беше наказан като водещ член на неонацистката партия " Златна зора ". Решението остави гласоподавателите на партията, които съгласно социологическите изследвания варират сред 2 и 4 %, да търсят политическо посланичество другаде.
Не на последно място, дебатът на политическите водачи, извършен 10 дни преди изборите, акцентира наклонността " Нова народна власт " последователно да възстановява изгубената си поддръжка, без да оказва значително въздействие върху плануваните гласове за други партии.
Заслужава да се означи също по този начин, че макар абсурда с подслушването в Гърция, който включваше дълготрайно и необятно публикувано следене на мобилните телефони на видни гръцки политически фигури като водача на ПАСОК Никос Андрулакис, публицисти и други членове на държавното управление, абсурдът не оказа съвсем никакво въздействие върху гласоподавателите. Въпреки това разногласието се отрази съществено върху вероятността двете партии - Нова народна власт и ПАСОК - да образуват коалиция.
Политическите анализатори предвиждат, че е малко евентуално да се сформира държавно управление след изборите в Гърция на 21 май и се чака страната да организира нови избори юли. /БГНЕС
