Само когато сме свързани с нашите братя от една обща

Само когато сме свързани с нашите братя от една обща цел и която е отвън нас, единствено тогава ние дишаме и опитът ни демонстрира, че да обичаме – съвсем не значи да се гледаме един различен, само че да гледаме дружно в една и съща посока. Не са приятели ония, които не се свързват с едно и също въже, когато се изкачват към еднакъв връх, на който още веднъж се срещат. Ако не е по този начин, за какво изпитваме, даже в тоя век на удобството, такава цялостна наслада да споделяме последните си ресурси от храна в пустинята? Колко костват против това предвижданията на социолозите? Всички всред нас, които познават огромната наслада на спасяванията при злощастие със аероплан в Сахара, знаят, че всяко друго наслаждение е незначително.

Затова може би през днешния ден светът стартира да пука към нас. Всеки се унася в някоя религия, която му дава обещание цялост на неговото проявление. Всички ние под най-противоречивите думи показваме едни и същи устреми. Различаваме се в методите, които са плодовете на нашите разсъждения, само че не и в задачите: те са идентични.

За да разбираш индивида и неговите потребности, с цел да проумееш това, което е значително в него, не би трябвало да се опълчват една на друга очевидностите на вашите истини. Да, вие имате право. Всички вие имате право. Логиката потвърждава образно всичко. Прав е даже оня, който стоварва международните беди върху гърбавите. Ако обявим война на гърбавите, бързо ще свикнем да се въодушевяваме. Ще отмъщаваме за закононарушенията на гърбавите. Защото и гърбавите в действителност правят закононарушения.

За да се опитаме да отделим това значително нещо, би трябвало да забравим за момент разликите, които, щом човек ги одобри, влекат след себе си цялостен коран от непоклатими истини и един фанатизъм, който произтича от тях. Могат да се разпределят хората – на хора отдясно и на хора отляво, на гърбави и чернокож бави, на фашисти и демократи, и тези разлики са неоспорими. Ала истината, вие знаете това, истината е нещо, което опростява света, а не което основава безпорядък. Истината е езикът, посредством който всемирното се отделя от всичко останало. Нютон напълно не е „ разкрил “, също както се позволява някой ребус, закона, който дълго време е бил незнаен, Нютон извърши едно креативно дело. Той сътвори човешки език, който може да изрази по едно и също време рухването на ябълката в една градина и възлизането на слънцето. Истината напълно не е това, което се потвърждава, а това, което опростява нещата.

Каква изгода да се спори към идеологиите? Ако от една страна всички се потвърждават, всички по този начин си и опонират и сходни разногласия са гибелни за спасението на индивида. Защото индивидът вредом към нас има едни и същи потребности.

Ние желаеме да бъдем освободени. Онзи, който забива мотиката, желае да даде смисъл на тоя удар с мотика. И ударът с мотика на каторжника, който унижава каторжника, напълно не е същият удар с мотика на оня, който изследва земята, ударът, който възвисява тоя откривател. Каторгата напълно не е там, където се копае.

Тя не е смут от материално естество. Каторгата е там, дето ударите с мотика нямат смисъл, дето те не свързват оня, който копае, с общността на хората.

А ние желаеме да се изтръгнем от каторгата.

В Европа има двеста милиона хора, които нямат никакво схващане и биха желали да се родят като хора. Индустрията ги е изтръгнала от езика на селските генерации и ги е затворила в големи гета, които наподобяват на станции за бракуване, задръстени от черни вагони. От дъното на тия работен селища те желаят да бъдат събудени.

Има също по този начин други, вкопчени от машинизма на всички занаяти, хора, на които са неразрешени насладите на пионера, религиозните наслади, насладите на учения. Смятаха, че с цел да могат да израснат, задоволително е да ги облекат, да ги хранят, да задоволяват всичките им потребности. И последователно сътвориха от тях дребния буржоа на Куртелин, селския политик, затворения за вътрешен живот механик. Учат ги добре, само че не ги издигат духовно. Има едно тъпо разбиране за културата – това, че тя се основава върху помненето на формулите. Един неприятен възпитаник от курс по висша математика знае повече формули върху природата и законите, в сравнение с Декарт и Паскал. Способен ли е той на същите духовни благоприятни условия?

Всички повече или по-малко неразбираемо изпитват потребността да се родят. Но има позволения, които мамят. Несъмнено хората могат да се оживят, като се облекат в униформа. Тогава те ще пеят своите военни песни и ще разчупват приятелски хляба си. Те ще намерят това, което търсят – вкуса на всемирното. Но от тоя самун, който им се дава, те ще умрат.

Можем да изкопаем дървените идоли и да възкресим старите легенди, които, по този начин или другояче, оставиха своите доказателства. Можем да възкресим пангерманизма и римската империя. Можем да зашеметим германците с опиянението, че са германци и съотечественици на Бетховен. Можеш да опиваш с това всичките – до последния черноработник. То безспорно е по-лесно, в сравнение с да създадеш от последния черноработник един Бетховен.

Но сходни идоли са месоядни идоли. Оня, който умира за напредъка на познанията или за изцеленията на заболяванията, служи на живота, въпреки и в същото време да умира. Може би е хубаво да умреш за разширението на една територия, само че днешната война унищожава това, което мисли, че закриля. Днес към този момент не е въпрос да се пожертвува малко кръв, с цел да се съживи цялата раса. Откак войната се води със аероплан и иприт, тя не е нищо повече от една кървава хирургия. Всеки се настанява в подслон зад циментова стена, всеки заради липса на по-добро хвърля нощ след нощ ескадрили, които торпилират другия в неговите черва, хвърлят във въздуха виталните му центрове, сковават неговото произвеждане и замяна. Победата е на оня, който ще изгние финален. Ала двамата съперници изгниват по едно и също време.

В един свят, станал пустиня, ние жадуваме да намерим приятели: усетът на приятелски разчупения самун ни кара да приемем положителните страни на войната. Ала с цел да намерим топлотата на прилежащите рамена в един поход към една и съща цел, напълно не е потребна войната. Войната ни излъгва. Омразата не прибавя нищо към възторга на стремежа.

Защо да се ненавиждаме? Ние сме сдружени, понесени от една и съща планета, екипаж на еднакъв транспортен съд. И в случай че е добре, че цивилизациите се опълчват една на друга, с цел да поддържат новите синтези, чудовищно е да се раздират между тях.

Щом с цел да се освободим, е задоволително да си помогнем за осъзнаване на една цел, която ни свързва едни с други, дано търсим задачата, която свързва всинца ни. Когато преглежда, хирургът не чува стенанията на оня, който преслушва: посредством него той търси да излекува индивида. Хирургът приказва на международен език. Също по този начин физикът, когато следи тия съвсем божествени уравнения, посредством които долавя по едно и също време и атома, и мъглявините. И по този начин е за всички – дори до най-обикновения пастир. Защото оня, който непретенциозно бди под звездите над няколко овце, в случай че осъзнае своята роля, ще види, че е освен това от чиновник. Той е караул. А всеки караул е виновен за цялото притежание.

Когато осъзнаем ролята си, въпреки и да е най-незначителна, единствено тогава ще бъдем щастливи. Само тогава ще можем да живеем в мир, тъй като това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на гибелта.

От: „ Земя на хората ”, Антоан дьо Сент-Екзюпери, ДИ „ Народна просвета “, 1980 година
Снимки: actualitte.com, imdb.com