Колко вода има в сиренето, което струва под 10 лева за килограм?
Само една марка сирене от общо 30 в по-ниския ценови клас у нас дава отговор на условията за наличие на вода, а във всички останали то надвишава избраното количество по Български държавен стандарт (БДС).
Това демонстрира ново. В него са включени проби от 30 разнообразни търговски марки бяло саламурено сирене, купени от разнообразни търговци в градовете София, Русе, Пловдив, Варна, Велико Търново и Перник. Основният аршин, по който са подбрани те, е цената им да е под 10 лв. за кг.
Според условията на БДС водното наличие в тези млечни артикули би трябвало да е до 54%, като само при създаденото под марката " Пазарджик " на компания " Илго " ЕООД това условие е спазено. При него водното наличие е 50,7%, демонстрират резултатите.
" Сиренето марка " Пазарджик " със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода. Най-вероятно този артикул е съединен с потребление на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга съществена техника за произвеждане на имитиращо сирене, неведнъж откривана и дискутирана в нашите предходни проучвания ", изясняват от " Активни консуматори ".
При 10 от проучените марки водата съставлява сред 62 и 70% от наличието, а при 16 от тях наличието е над 70%. А обяснението за това е просто - увеличеното наличие на вода компенсира потреблението на по-малко мляко и понижава разноските за произвеждане.
" При водно наличие над 70% (маркирани в червено) минаваме в напълно друга категория. Толкова доста вода може да се задържи единствено с фрапантно отклоняване от класическата технология. Или казано по-друг метод, продуктите с вода над 70% не можем да назовем сирене и не би трябвало да се етикират и продават като сирене ", предизвестяват от " Активни консуматори ".
От асоциацията показват, че от 2005 година до момента са провели общо 4 теста за качеството на сиренето, продавано у нас, по отношение на разнообразни индикатори. В тях до момента са били включени сред 15 и 36 марки. Тестовете обрисуват наклонността, че през годините производителите усилват доста водното наличие в продуктите.
" През 2005 година в нито една марка сирене не е открито съществуване на над 62% вода. През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8% през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В сегашното проучване в 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки е открито над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това е един доста скръбен връх за млекопреработващата промишленост, който надали има аналог в международната процедура ", се показва в проучването.
Що се отнася до това дали увеличеното количество вода е рисково за потребителите, които употребяват тези артикули, от асоциацията показват, че и дребното отклоняване в тази посока, може освен да утежни качеството, само че и да бъде рисково.
Те изясняват това с три обстоятелството:
Нарасналото водно наличие задейства нежелателни химични процеси в млечните артикули. При тях се образуват нездравословни, а от време на време и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкоз по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите. В сирената нормално се развиват млечно-кисели бактерии и се подтискат болестотворните такива. Промяната в наличието на водата измества равновесието сред бактериите и разрешава растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, рискови за здравето на потребителите. Както споменахме нагоре с цел да се задържи водата в сиренето се употребяват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните артикули. Дори когато са позволени за вложение в други храни, не е изцяло ясно дали са подобаващи за сирене. Научни проучвания по тези проблеми липсват, тъй като публично те не се употребяват по този метод. Затова всяко нарушение на класическите технологии би трябвало да се прави деликатно и след предхождащи изследвания. За страдание у нас единствените проучвания на тези " нововъведения " наподобява са на тематика какъв брой пари могат да се икономисват.
Ето и какво тъкмо демонстрират данните от изследването:
Това демонстрира ново. В него са включени проби от 30 разнообразни търговски марки бяло саламурено сирене, купени от разнообразни търговци в градовете София, Русе, Пловдив, Варна, Велико Търново и Перник. Основният аршин, по който са подбрани те, е цената им да е под 10 лв. за кг.
Според условията на БДС водното наличие в тези млечни артикули би трябвало да е до 54%, като само при създаденото под марката " Пазарджик " на компания " Илго " ЕООД това условие е спазено. При него водното наличие е 50,7%, демонстрират резултатите.
" Сиренето марка " Пазарджик " със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода. Най-вероятно този артикул е съединен с потребление на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга съществена техника за произвеждане на имитиращо сирене, неведнъж откривана и дискутирана в нашите предходни проучвания ", изясняват от " Активни консуматори ".
При 10 от проучените марки водата съставлява сред 62 и 70% от наличието, а при 16 от тях наличието е над 70%. А обяснението за това е просто - увеличеното наличие на вода компенсира потреблението на по-малко мляко и понижава разноските за произвеждане.
" При водно наличие над 70% (маркирани в червено) минаваме в напълно друга категория. Толкова доста вода може да се задържи единствено с фрапантно отклоняване от класическата технология. Или казано по-друг метод, продуктите с вода над 70% не можем да назовем сирене и не би трябвало да се етикират и продават като сирене ", предизвестяват от " Активни консуматори ".
От асоциацията показват, че от 2005 година до момента са провели общо 4 теста за качеството на сиренето, продавано у нас, по отношение на разнообразни индикатори. В тях до момента са били включени сред 15 и 36 марки. Тестовете обрисуват наклонността, че през годините производителите усилват доста водното наличие в продуктите.
" През 2005 година в нито една марка сирене не е открито съществуване на над 62% вода. През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8% през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В сегашното проучване в 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки е открито над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това е един доста скръбен връх за млекопреработващата промишленост, който надали има аналог в международната процедура ", се показва в проучването.
Що се отнася до това дали увеличеното количество вода е рисково за потребителите, които употребяват тези артикули, от асоциацията показват, че и дребното отклоняване в тази посока, може освен да утежни качеството, само че и да бъде рисково.
Те изясняват това с три обстоятелството:
Нарасналото водно наличие задейства нежелателни химични процеси в млечните артикули. При тях се образуват нездравословни, а от време на време и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкоз по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите. В сирената нормално се развиват млечно-кисели бактерии и се подтискат болестотворните такива. Промяната в наличието на водата измества равновесието сред бактериите и разрешава растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, рискови за здравето на потребителите. Както споменахме нагоре с цел да се задържи водата в сиренето се употребяват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните артикули. Дори когато са позволени за вложение в други храни, не е изцяло ясно дали са подобаващи за сирене. Научни проучвания по тези проблеми липсват, тъй като публично те не се употребяват по този метод. Затова всяко нарушение на класическите технологии би трябвало да се прави деликатно и след предхождащи изследвания. За страдание у нас единствените проучвания на тези " нововъведения " наподобява са на тематика какъв брой пари могат да се икономисват.
Ето и какво тъкмо демонстрират данните от изследването:
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ