Само две държави могат да влияят на петролния пазар –

Само две страни могат да въздействат на петролния пазар – Саудитска Арабия и Русия, написа The National Interest. Това слага Съединени американски щати в сложна позиция: техният обичаен съдружник се обръща към най-лошия му зложелател. Потребителите на нефт също ги чакат неприятни вести: цените на петрола надали ще паднат скоро.

Две страни производителки на нефт от противоположните краища на политическия набор имат способността да въздействат на цените на петрола. Това са Саудитска Арабия и Русия.

Във време, когато светът се пробва да се оправи с мощната инфлация, покачването на разноските за живот, последствията от въоръжения спор в Украйна, а в този момент и рецесията в Израел заради офанзивата на Хамас, нарастване на цената на петрола Брент с 30 -40 % от юли ще докара до съществени стопански, обществени и политически последствия. Цената на барел последователно се приближава до 100 $. Това е по-малко от 130 $ за барел, колкото беше през април 2022 година, само че сходно нарастване към момента може да провали световното икономическо възобновяване или да забави този развой. Какви са аргументите за това повишаване и кой може да го спре?

Две страни производителки на нефт от противоположните краища на политическия набор имат способността да въздействат на цените на петрола. Това са Саудитска Арабия и Русия. Първият наподобява съдружник на Съединени американски щати, а вторият е най-големият им зложелател. Но в разширената Организация на страните експортьорки на нефт (ОПЕК+) тези страни работят дружно, намалявайки производството на нефт, с цел да стабилизират пазарите. Саудитците са понижили производството на нефт с близо два милиона от пика от 11 милиона барела дневно, а Русия е понижила производството с към половин милион барела дневно през последните няколко месеца, причинявайки дефицит на доставки на международния пазар.

Няма подозрение, че и двете страни са водени от желанието да осъществят повече облаги. Техните дейности обаче също демонстрират, че имат недоволства и недоволства против Америка. Амбициозният престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман основава дейностите си на вътрешни и външнополитически съображения. Той се нуждае от спомагателни доходи, с цел да форсира модернизацията на обществото в Кралството и да го трансформира в стопански център на властта. Но той беше настрана от Съединени американски щати, откогато администрацията на Джо Байдън встъпи в служба.

Най-важното е, че Мохамед бин Салман не е удовлетворен от рецензиите на Байдън за неговото досие с правата на индивида и от публикуването на констатациите на американското разузнаване, които го упрекват в бруталното ликвидиране на саудитския отстъпник и колумнист на Washington Post Джамал Кашоги в Истанбул през октомври 2018 година Той подцени молбите на Байдън за въздържаност във всевъзможни дейности, които рискуват да покачат цените на петрола, както и опитите му да върне саудитско-американските връзки към обичайния път на близко другарство.

Принцът безшумно и незабелязано реализира процеса на диверсификация на външната политика на Саудитска Арабия. Той не желае да унищожи изцяло специфичните връзки на Кралството със Съединените щати, които се трансфораха в негов главен поръчител за сигурност, само че се стреми да може да устои на натиска на Вашингтон, когато е належащо. Мохамед бин Салман отиде да ускори връзките с Русия и Китай. Така той си сътрудничи с Владимир Путин в границите на ОПЕК+ и се въздържа от намерено наказание на Русия за нейната специфична интервенция в Украйна. Той имаше доста другарски срещи с съветския водач на срещите на върха на Г-20, до момента в който Международният углавен съд не издаде заповед за арест на Путин за хипотетично осъществяване на военни закононарушения в Украйна. Рияд предлага и своето ходатайство сред Москва и Киев. Това сигурно ще обърка Вашингтон, защото Съединени американски щати се стремят да лимитират приходите на Русия и да я изолират и санкционират за военните й дейности в Украйна.

При Мохамед бин Салман страната му ускорява комерсиалните и стопански връзки с Китай, който е най-големият вносител на саудитски нефт. Рияд беше поканен да се причисли към асоциацията БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република). Той даже демонстрира подготвеност да стане сътрудник в разговора в ръководената от Китай Шанхайска организация за съдействие. Рияд също възвърне връзките със своя районен противник Техеран, откакто Пекин действаше като медиатор в мирните договаряния сред двете страни. Кралството също се стреми да възстановява връзките си с Израел, който е стратегически сътрудник на Съединени американски щати и несклоняем съперник на Иран. Вярно е, че една война сред Израел и Хамас сигурно ще докара тези старания до задънена улица.

Путин прави всичко допустимо, с цел да вбие чеп сред Съединените щати и техните съдружници. Той се нуждае от допустимо най-вече другари и пари, с цел да финансира военни интервенции в Украйна и да устои на западните наказания. Той цени съдействието със Саудитска Арабия, като я вижда като най-голямата и затова най-влиятелната страна производителка на нефт в ОПЕК+. Докато ползите на саудитците и руснаците съответстват, цените на петрола надали ще паднат, в случай че няма внезапен спад в международното ползване. Това не се чака на този стадий, макар забавянето на икономическото развиване в Китай. Потребителите на нефт са изправени пред сложни времена.