Ден до големия Камерен концерт на Жанета Бенун във Варна
Само ден остава до Камерния концерт на пианистката Жанета Бенун във Варна
Поводът за изявата е нейната 70-годишнина. Началото е 19 часа на 1 декември, а мястото Варненска опера.
Музикална палитра, готова с доста обич от сътрудници и другари на Жанета Бенун: Бойка Василева, Жана Костова, Илина Михайлова, Ирина Жекова, Лилия Илиева, Мария Павлова, Михаела Берова, Силвия Ангелова, Арсений Арсов, Божидар Бенев - цигулка, Валерий Георгиев, Велин Михайлов, Венцесла Анастасов, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Иво Йорданов, Красимир Щерев - цигулка, Пламен Димитров, Пламен Райков, Свилен Николов, Христо Ганевски
ДА ОБИЧАМ, ДА БЪДА ОБИЧАНА И ДА СВИРЯ
Пианистката ЖAНЕТА БЕНУН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за креативния си път като пианист, хормайстор и корепетитор, за музиката и хората, с които я среща изкуството, за житейските дарове и визията й за благополучие, която остава непроменена в годините.
Жани, ти си един от създателите, без които Варненската опера е немислима, към този момент толкоз години - от 1988 до момента. Ти си специфичен човек и по тази причина екипът на Варненската опера отбелязва кръглата ти годишнина с концерт, отдаден на теб. Но с изключение на с Варна, ти си доста обвързвана и с Русе, тъй че да попитам на първо време – чувстваш се повече варненка или повече русенка?
Родена съм в Русе. Първият ми преподавател по пиано и до края на гимназиалното ми образование беше Хачик Михранян, а в Консерваторията – проф. Лили Атанасова. Изпълнена съм с любов, почит и признателност към двамата, дължа им доста!
После се върнах още веднъж в Русе станах учителка по пиано в същото това учебно заведение. С доста от учениците ми подкрепям връзка и до момента. Някои от тях са диригенти, други - концертиращи пианисти. Четирима са преподаватели по пиано в НУИ - Русе. Вече имам и изявени „ духовни внуци “ - възпитаници на моите възпитаници, с които се гордея. Преди дни двама от тях гостуваха на варненската оперна сцена – Николай Желязков като солист и Димитър Косев като диригент.
В Русе срещнах Илия, оженихме се, отгледахме двама прелестни сина. Подкрепяме се във всичко, което вършим. Той не роптае за неудобствата, които специалността ми му предизвиква, в противен случай - оказва помощ ми.
Имаш премия от състезанието „ Светослав Обретенов “, само че си работила и с такива елитни хорове като „ Дунавски звуци “ в Русе, „ Лидия Душек “ и „ Морски звуци “ във Варна, които също като твоите ученици са отличени с доста национални и интернационалните награди. Солист или възпитател, раздвоявала ли си се в миналото сред двата пътя?
Съчетавала съм през годините работата на възпитател и пианист, свирех и преподавах. Сякаш специалността корепетитор, която практикувам сега, сплотява и двете.
Като ученичка постоянно ме викаха да пригласям на учебни хорове. Жалко, че в този момент съвсем ги няма, бяха едно благосъстояние за страната ни. В хор „ Дунавски звуци “ работих с диригента Михаил Ангелов, в хор „ Лидия Душек “ - с Анелия Събева, а в „ Морски звуци “ – с Росица Щерева. В трите хора - като пианист и хормайстор. Изпълняваме както камерни, по този начин и кантатно-ораториални творби.
Оперните артисти обичат да работят с теб, без значение дали става дума за създаване на вокалните им партии или за взаимно присъединяване в камерни концерти, някои от които прерастват в традиция, като концертите на „ Проект Музика “ или „ Белкантовите гласове “. Какви професионални условия имаш към артистите, промени ли ги в годините?
И аз обичам да работя с оперните артисти. Изискванията са взаимни - аз към тях и те към мен. Следя развиването на всеки един с доста любов и грижа. Повечето ми се доверяват. Не ги съпоставям един с различен, преценям само техните достижения по отношение на даденостите им. Помагам им с каквото мога, само че и доста се изучавам от тях. Удоволствие и задоволство е да ги виждам и чувам от публиката на спектакли, както и да им партнирам на сцената. Имахме и много концерти със солисти от хора на Варненската опера, които се надявам още веднъж да се възобновят - една хубава традиция.
Работата с толкоз разнообразни характерности допуска и психически метод, какъв е твоят опит?
В Русе имах сътрудник Георги Делиганев, който споделяше, че това е любовна работа. Споделям казаното от него.
Какво е належащо, с цел да се почувстваш задоволена?
Във Варненската опера ме назначи диригентът Иван Филев, който беше тогава шеф. Последва креативна работа с диригентите Борислав Иванов, Христо Игнатов, Стефан Линев, Иво Венков, Светослав Борисов, Стефан Бояджиев, Цветан Крумов и други, с режисьорите Кузман Попов, Павел Герджиков, Вера Немирова, Сребрина Соколова и други, майсторски класове с Маргарита Лилова, Калуди Калудов, Михаил Ангелов и други
Преди всичко желая да благодаря на Даниела Димова, с която ни свързва дългогодишно другарство и партньорство. Освен функциите, които създаваме дружно, имаме доста концерти и участия през годините. Изпълняваме доста еврейски песни у нас и по света, някои от тях записахме на компактдискове в студио. Радват ме нейните триумфи като шеф в тези сложни времена.
Как се отнасяш към равносметката? Някои я вършат за рождените си дни, други непрекъснато ревизират себе си.
При евреите тази годишнина е доста специфична. След навършването на 70 години всеки ден се смята подарък. Благодаря на лекарите, които ми помогнаха да преодолея съществено заболяване! В началото на тази година получих скъп дълго чакан и мечтан подарък - дребната Жанет! Ето, че в този момент, в края на годината получавам един необикновен подарък - концерт от сътрудниците за моя празник. Считам себе си за благополучен човек, само че тези събития ме вършат изключително щастлива.
Музиката, която те въодушевява, която постоянно ще обичаш...
Обикновено обичам това, над което работя сега. Музиката - признателна съм, че я имам в живота си! Когато бях ученичка попълвахме лексикони. На въпроса кое те прави щастлива отговарях: „ Да обичам, да бъда обичана и да изсвирвам “. И в този момент е по този начин.
Така и да бъде.
Поводът за изявата е нейната 70-годишнина. Началото е 19 часа на 1 декември, а мястото Варненска опера.
Музикална палитра, готова с доста обич от сътрудници и другари на Жанета Бенун: Бойка Василева, Жана Костова, Илина Михайлова, Ирина Жекова, Лилия Илиева, Мария Павлова, Михаела Берова, Силвия Ангелова, Арсений Арсов, Божидар Бенев - цигулка, Валерий Георгиев, Велин Михайлов, Венцесла Анастасов, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Иво Йорданов, Красимир Щерев - цигулка, Пламен Димитров, Пламен Райков, Свилен Николов, Христо Ганевски
ДА ОБИЧАМ, ДА БЪДА ОБИЧАНА И ДА СВИРЯ
Пианистката ЖAНЕТА БЕНУН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за креативния си път като пианист, хормайстор и корепетитор, за музиката и хората, с които я среща изкуството, за житейските дарове и визията й за благополучие, която остава непроменена в годините.
Жани, ти си един от създателите, без които Варненската опера е немислима, към този момент толкоз години - от 1988 до момента. Ти си специфичен човек и по тази причина екипът на Варненската опера отбелязва кръглата ти годишнина с концерт, отдаден на теб. Но с изключение на с Варна, ти си доста обвързвана и с Русе, тъй че да попитам на първо време – чувстваш се повече варненка или повече русенка?
Родена съм в Русе. Първият ми преподавател по пиано и до края на гимназиалното ми образование беше Хачик Михранян, а в Консерваторията – проф. Лили Атанасова. Изпълнена съм с любов, почит и признателност към двамата, дължа им доста!
После се върнах още веднъж в Русе станах учителка по пиано в същото това учебно заведение. С доста от учениците ми подкрепям връзка и до момента. Някои от тях са диригенти, други - концертиращи пианисти. Четирима са преподаватели по пиано в НУИ - Русе. Вече имам и изявени „ духовни внуци “ - възпитаници на моите възпитаници, с които се гордея. Преди дни двама от тях гостуваха на варненската оперна сцена – Николай Желязков като солист и Димитър Косев като диригент.
В Русе срещнах Илия, оженихме се, отгледахме двама прелестни сина. Подкрепяме се във всичко, което вършим. Той не роптае за неудобствата, които специалността ми му предизвиква, в противен случай - оказва помощ ми.
Имаш премия от състезанието „ Светослав Обретенов “, само че си работила и с такива елитни хорове като „ Дунавски звуци “ в Русе, „ Лидия Душек “ и „ Морски звуци “ във Варна, които също като твоите ученици са отличени с доста национални и интернационалните награди. Солист или възпитател, раздвоявала ли си се в миналото сред двата пътя?
Съчетавала съм през годините работата на възпитател и пианист, свирех и преподавах. Сякаш специалността корепетитор, която практикувам сега, сплотява и двете.
Като ученичка постоянно ме викаха да пригласям на учебни хорове. Жалко, че в този момент съвсем ги няма, бяха едно благосъстояние за страната ни. В хор „ Дунавски звуци “ работих с диригента Михаил Ангелов, в хор „ Лидия Душек “ - с Анелия Събева, а в „ Морски звуци “ – с Росица Щерева. В трите хора - като пианист и хормайстор. Изпълняваме както камерни, по този начин и кантатно-ораториални творби.
Оперните артисти обичат да работят с теб, без значение дали става дума за създаване на вокалните им партии или за взаимно присъединяване в камерни концерти, някои от които прерастват в традиция, като концертите на „ Проект Музика “ или „ Белкантовите гласове “. Какви професионални условия имаш към артистите, промени ли ги в годините?
И аз обичам да работя с оперните артисти. Изискванията са взаимни - аз към тях и те към мен. Следя развиването на всеки един с доста любов и грижа. Повечето ми се доверяват. Не ги съпоставям един с различен, преценям само техните достижения по отношение на даденостите им. Помагам им с каквото мога, само че и доста се изучавам от тях. Удоволствие и задоволство е да ги виждам и чувам от публиката на спектакли, както и да им партнирам на сцената. Имахме и много концерти със солисти от хора на Варненската опера, които се надявам още веднъж да се възобновят - една хубава традиция.
Работата с толкоз разнообразни характерности допуска и психически метод, какъв е твоят опит?
В Русе имах сътрудник Георги Делиганев, който споделяше, че това е любовна работа. Споделям казаното от него.
Какво е належащо, с цел да се почувстваш задоволена?
Във Варненската опера ме назначи диригентът Иван Филев, който беше тогава шеф. Последва креативна работа с диригентите Борислав Иванов, Христо Игнатов, Стефан Линев, Иво Венков, Светослав Борисов, Стефан Бояджиев, Цветан Крумов и други, с режисьорите Кузман Попов, Павел Герджиков, Вера Немирова, Сребрина Соколова и други, майсторски класове с Маргарита Лилова, Калуди Калудов, Михаил Ангелов и други
Преди всичко желая да благодаря на Даниела Димова, с която ни свързва дългогодишно другарство и партньорство. Освен функциите, които създаваме дружно, имаме доста концерти и участия през годините. Изпълняваме доста еврейски песни у нас и по света, някои от тях записахме на компактдискове в студио. Радват ме нейните триумфи като шеф в тези сложни времена.
Как се отнасяш към равносметката? Някои я вършат за рождените си дни, други непрекъснато ревизират себе си.
При евреите тази годишнина е доста специфична. След навършването на 70 години всеки ден се смята подарък. Благодаря на лекарите, които ми помогнаха да преодолея съществено заболяване! В началото на тази година получих скъп дълго чакан и мечтан подарък - дребната Жанет! Ето, че в този момент, в края на годината получавам един необикновен подарък - концерт от сътрудниците за моя празник. Считам себе си за благополучен човек, само че тези събития ме вършат изключително щастлива.
Музиката, която те въодушевява, която постоянно ще обичаш...
Обикновено обичам това, над което работя сега. Музиката - признателна съм, че я имам в живота си! Когато бях ученичка попълвахме лексикони. На въпроса кое те прави щастлива отговарях: „ Да обичам, да бъда обичана и да изсвирвам “. И в този момент е по този начин.
Така и да бъде.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ