Доц. Венелин Герганов: Едва 5 на сто от мозъчните тумори са генетично обусловени
Само 5 на 100 от мозъчните тумори имат генетична причинност. По-голямата част са добити - в това число злокачествените, в резултат на въздействието на околната среда върху нашите гени или върху техните артикули. Това изясни в изявление за предаването " Хоризонт до обед " доцент доктор Венелин Герганов , старши доктор в Международния институт по невронауки в Хановер и доцент по неврохирургия в Хановерския медицински университет:
Естествено фактори като радиация, отрови, разнообразни вируси са спрягани доста постоянно като етиология. Но няма нито един фактор, който еднопосочно да може да се свърже с появяването на мозъчен израстък. Дори контузии на главата в детска възраст могат да усилят риска от появяването по-късно на мозъчен израстък.
Колкото по-рано се сложи диагнозата на един мозъчен израстък, толкоз по-добри са възможностите ни да го овладеем, акцентира експертът:
Тоест, при първите признаци на възходящо, прогресивно главоболие, унесеност, нови епилептични припадъци, смяна на характера на познати епилептични припадъци, поява на уязвимост или някакви други неврологични отпадни признаци, да се потърси лекарска помощ. Една дребна част от главоболието има структурна мозъчна причина за това нещо и по тази причина по-скоро акцентът е в новопоявило се главоболие или главоболие, което внезапно си трансформира характерността и е съпроводено с някой различен от изброените признаци.
Неврохирургията през днешния ден е доста по-различна от тази, която беше преди 20-30 години. Напредъкът в региона на невроонкологията също е доста огромен, описа доцент Герганов.
Мозъчните тумори са две огромни групи:
Едната група произлиза от самите мозъчни кафези - тумори, които се степенуват от първа до четвърта степен с възходяща степен на злокачественост, а втората група произлиза от другите структури в черепа - като обвивките на мозъка или черепно-мозъчните нерви. В тази втора група нормално туморите са доброкачествени. Те са най-често по-близко до кората или в основата на мозъка, само че отвън самия мозък. Проблемът при тях е обаче, че заради това разположение доста постоянно обгръщат някои значими артерии като сънната артерия или са в интимна непосредственост до черепно-мозъчни нерви като лицевия, слуховия нерв и това е забавно. Ако се махнат напълно, това да значи изцеление за пациента, само че това е извънредно мъчно да се реализира, без да се увредят съответните структури.
Няма повишение на честотата на заболеваемостта от тумори на мозъка, към днешна дата диагностиката е по-добра, уточни още доктор Венелин Герганов. Сам по себе си стресът не може да докара до появяването на израстък, добави той:
Но стресът, или непълноценният живот, или прекаляването в една или друга посока основават обща уязвимост на организма, която може би не би могла да се оправи с един новозараждащ се израстък. Но няма директна връзка.
Мозъкът се нуждае от непрекъснати провокации, с цел да го поддържаме здрав и деен, заключи доктор Венелин Герганов:
Мозъкът би трябвало да се разглежда като един мускул. За да действа мускулът, той би трябвало да всеки ден да се тренира, той има потребност от храна - би трябвало да го зареждаме с нови тласъци, с нови задания, с нов вид занимания. Да не влизаме в някакви одобрени пътеки на привички, на навици - шансът да остане постоянно деен, постоянно млад - той ни дава опция да вършим всички тези неща до доста години. Един от доста хубавите способи за профилактика на Алцхаймер да вземем за пример е да стартира да се учи нов език на 50, или на 60, или на 70 години, на нов музикален инструмент. Всяко нещо, което подтиква мозъка - духовно, физическо, директно, косвено, е нещо, което го поддържа жив и деен.
Доц.Венелин Герганов приключва Медицинския университет в София, специализира неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница, работи в болница " Св. Иван Рилски ". От 12 години е неврохирург в Специализираната болница за неврохирургични болести към Международния институт по невронауки в Хановер, Германия. Научните ползи на доцент Герганов са в региона на хирургията на мозъчната основа, невроонкологията и гръбначната хирургия.
Цялото изявление е в звуковия файл.
Естествено фактори като радиация, отрови, разнообразни вируси са спрягани доста постоянно като етиология. Но няма нито един фактор, който еднопосочно да може да се свърже с появяването на мозъчен израстък. Дори контузии на главата в детска възраст могат да усилят риска от появяването по-късно на мозъчен израстък.
Колкото по-рано се сложи диагнозата на един мозъчен израстък, толкоз по-добри са възможностите ни да го овладеем, акцентира експертът:
Тоест, при първите признаци на възходящо, прогресивно главоболие, унесеност, нови епилептични припадъци, смяна на характера на познати епилептични припадъци, поява на уязвимост или някакви други неврологични отпадни признаци, да се потърси лекарска помощ. Една дребна част от главоболието има структурна мозъчна причина за това нещо и по тази причина по-скоро акцентът е в новопоявило се главоболие или главоболие, което внезапно си трансформира характерността и е съпроводено с някой различен от изброените признаци.
Неврохирургията през днешния ден е доста по-различна от тази, която беше преди 20-30 години. Напредъкът в региона на невроонкологията също е доста огромен, описа доцент Герганов.
Мозъчните тумори са две огромни групи:
Едната група произлиза от самите мозъчни кафези - тумори, които се степенуват от първа до четвърта степен с възходяща степен на злокачественост, а втората група произлиза от другите структури в черепа - като обвивките на мозъка или черепно-мозъчните нерви. В тази втора група нормално туморите са доброкачествени. Те са най-често по-близко до кората или в основата на мозъка, само че отвън самия мозък. Проблемът при тях е обаче, че заради това разположение доста постоянно обгръщат някои значими артерии като сънната артерия или са в интимна непосредственост до черепно-мозъчни нерви като лицевия, слуховия нерв и това е забавно. Ако се махнат напълно, това да значи изцеление за пациента, само че това е извънредно мъчно да се реализира, без да се увредят съответните структури.
Няма повишение на честотата на заболеваемостта от тумори на мозъка, към днешна дата диагностиката е по-добра, уточни още доктор Венелин Герганов. Сам по себе си стресът не може да докара до появяването на израстък, добави той:
Но стресът, или непълноценният живот, или прекаляването в една или друга посока основават обща уязвимост на организма, която може би не би могла да се оправи с един новозараждащ се израстък. Но няма директна връзка.
Мозъкът се нуждае от непрекъснати провокации, с цел да го поддържаме здрав и деен, заключи доктор Венелин Герганов:
Мозъкът би трябвало да се разглежда като един мускул. За да действа мускулът, той би трябвало да всеки ден да се тренира, той има потребност от храна - би трябвало да го зареждаме с нови тласъци, с нови задания, с нов вид занимания. Да не влизаме в някакви одобрени пътеки на привички, на навици - шансът да остане постоянно деен, постоянно млад - той ни дава опция да вършим всички тези неща до доста години. Един от доста хубавите способи за профилактика на Алцхаймер да вземем за пример е да стартира да се учи нов език на 50, или на 60, или на 70 години, на нов музикален инструмент. Всяко нещо, което подтиква мозъка - духовно, физическо, директно, косвено, е нещо, което го поддържа жив и деен.
Доц.Венелин Герганов приключва Медицинския университет в София, специализира неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница, работи в болница " Св. Иван Рилски ". От 12 години е неврохирург в Специализираната болница за неврохирургични болести към Международния институт по невронауки в Хановер, Германия. Научните ползи на доцент Герганов са в региона на хирургията на мозъчната основа, невроонкологията и гръбначната хирургия.
Цялото изявление е в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ