Само 22 на сто от българите смятат, че твърдението При

Само 22 на 100 от българите считат, че изказванието " При Живков беше по-добре " не е правилно.

Така най-малко излиза от провокативно изследване на " Галъп интернешънъл “, резултатите от което научихме тази седмица, написа " Дойче веле ".

Въпросното допитване тества отношението на българите към клишетата, загнездили се в груповото схващане след 1989 година. 

От проучването научихме и това: 45 на 100 от интервюираните българи считат, че по време на дългогодишното ръководство на Тодор Живков в България се е живеело по-добре, а 33% споделят, че нямат мнение по този въпрос.

И още: 54% считат, че демокрацията ни е лишила доста. За задачите на този текст дано да създадем един средностатистически хомункулус и да му вдъхнем живот с данните на Националния статистически институт и на Световната банка. Ще го назовем Стати. Той е по едно и също време дете, мъж и жена, учащ се, работещ и пенсионер. Тоест, неговият облик е внушителен и за хората без лични приходи.

Продължителност на живота

През 1960 година Стати е доживял 69,25 години, през 1980 - 71,16 години, през 2000-та - 71,66 години, а през 2016 - 74,61 години. Тоест, през днешния ден Стати живее с 5 години повече, в сравнение с когато Живков стартира да израства в кариерата си.

Доходи и разноски

През 1962 година Стати е имал годишен приход от 487 лв., от тях - 225 лв. от заплата. На година е харчел 461 лв., от които 211 лв. за храна. Статистиката не издава никакви елементи за приходите отвън заплата и пенсия, само че бързо излиза наяве, че нашият средностатистически българин надали е живял доста добре, откакто съвсем цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки. Към края на “зрелия социализъм " - през 1985 година, нашият воин към този момент се е позамогнал. Печели 1990 лв. на година, от тях 1203 лв. са от заплата. Харчи общо 1836 лв., а с цел да изпълни хладилника си “Мраз ", са му нужни 752 лв..

След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има приход от 1502 лв., 629 лв. от тях са от заплата, харчи 1301 лв., от които 1112 лв. отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен приход на Стати е 6013 лв.. От тях той харчи 5772 лв., като за храна отиват 1714 лв.. Казано другояче: от статистическите данни излиза, че българите, съгласно които при Живков е било супер, не са напълно прави. Даже никак.

Разбира се, би трябвало да създадем следното конкретизиране: както знаем от известния анекдот, статистиката е просвета, при която в случай че главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва напълно естествена. И въпреки всичко - ето още забавни данни.

Днес българинът пътува в пъти повече 1980-та е една от годините по време на соца, през които най-вече българи са пътували отвън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница, като можем да се обзаложим, че множеството от тях са ходили в Съюз на съветските социалистически републики. За съпоставяне - единствено през септември 2019 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 653 570, като повече от половината са ходили в страни от Европейски Съюз.

Лъжливото чувство за сигурност

Казват, че по време на соца българинът се чувствал доста по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било тъкмо по този начин - просто управляващите са основали такова усещане. Благодарение на мощната агитация и неналичието на свободни медии.

Едно време новините по единствената телевизия започваха с триумфите на партията и на трудовите колективи, а през днешния ден слушаме и гледаме кървави детайлности за произшествия с човешки жертви. Така се основава усещане за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е по този начин.

Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са починали 1567 души. Десет години по-рано, през 1980, починалите на пътя са 1066. А през 2017 година, съгласно формалната статистика на Министерство на вътрешните работи, жертвите на пътя са 682. Като имаме поради, че в наши дни записаните коли са към 3,5 милиона, а през 1973-та единствено 1 милион, можем да създадем извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма.

И още един забавен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните колоси се е подобрило и качеството на въздуха.

А общественото неравноправие?

Преходът, който, съгласно чувството на мнозина, като че ли в никакъв случай няма да свърши, внезапно разтвори ножицата на общественото неравноправие. Особено в случай че за база за съпоставяне служи идентичната беднотия по време на соца. По данни на Евростат, пpeз 2008 гoдинa paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт нaceлeниeтo e 6,5 пъти.

Πpeз 2017 гoдинa тази paзлиĸa вeчe е 8,2 пъти. За съпоставяне: сpeднaтa paзлиĸa зa Eвpoпeйcĸия cъюз e 5,2 пъти. Накрая да кажем и това: за чувството, че през днешния ден сме доста по-зле, виновност носи същата тази агитация, която в никакъв случай не си е тръгвала. Друга причина е неналичието на познания за процесите и за същинските виновници. Да не забравяме и носталгията по отминалата младост.

Според очевидци, даже Живков е казвал, че " към този момент нищо не е като едно време, даже шоколадът ". Лошото е, че с тази своя носталгия възрастното потомство явно е основало измежду младите неправилни показа за живота в Народна република България. А тези неправилни показа по всяка възможност ще окажат въздействие върху решенията им в бъдеще. Като да вземем за пример за кого да гласоподават.