Под 1/5 от работещите имат компютърна грамотност, каквато изисква позицията им
Само 19 на 100 от участниците в взаимно изследване покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях основна служба, оповестиха от Българската стопанска камара (БСК). Преобладаващата част от предприятията (60 на сто) се дефинират на ниско и умерено ниско равнище на цифровизация, а 40 на 100 - с умерено високо (32 на сто), и високо равнище на цифровизация (8 на сто).
С ниско равнище на цифровизация се дефинират най-вече от предприятията в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия. С релативно високо равнище на цифровизация се дефинират най-вече от предприятията в секторите: произвеждане на ел. съоръжения; произвеждане на съществени химични вещества; бои и лакове; произвеждане на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство.
По-големите предприятия и тези с задгранично присъединяване са с по-високо равнище на цифровизация спрямо по-малките. Дългосрочни тактики за дигитален преход и цифрова промяна имат към една четвърт (23 на сто) от изследваните предприятия.
Резултатите са от извършените разбори и изследвания в границите на план " Готови за цифрова промяна ", реализиран от БСК в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси " 2014-2020 и цели повишение на характерните цифрови умения на работната мощ в 16 стопански дейности/поддейности по Класификацията на икономическите действия - 2008.
Проучването е осъществено посредством онлайн платформа за проучване, като в проучването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 стопански действия (сектори). Резултатите са систематизирани от секторни комисии с присъединяване на 150 мениджъри, експерти " Човешки запаси ", представители на обществените сътрудници и просветителни институции.
На база резултатите от изследването са направени 16 секторни отчета за положението и потребностите от развиване на цифровите умения на работната мощ.
Дефицити в цифровите умения
Анализът на действително притежаваните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки.
Недостиг на общи умения се следи най-много в следните области на цифрова подготвеност (DigComp): " Грамотност, обвързвана с информация и данни " (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); " Комуникация и съдействие " (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); " Безопасност " (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); " Решаване на проблеми " (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).
Недостиг на характерни умения се следи при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със профилиран програмен продукт и системи; работа с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за дигитализация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и други
Какво затруднява или би затруднило по-нататъшното въвеждане на нови цифрови технологии в предприятията?
Недостатъчните средства за вложение в цифровизация (79 на сто), неналичието на дълготрайна тактика (69 на сто) и незадоволителна подготовка и умения на чиновниците (68 на сто) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови цифрови технологии в предприятията, демонстрира изследването на БСК. Сред пречките пред бъдещата цифровизация са още незадоволителната зрялост на употребяваните технологии (61 на сто), психически бариери у чиновниците (55 на сто) и налагаща се смяна в бизнес моделите и системите за ръководство (49 на сто). За 42 на 100 от участниците в изследването дигитализацията не е измежду настоящите цели на компанията, която съставляват.
Кои са психическите бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии?
Безпокойство за липса на познания, умения и опит (69 на сто), липса на информация за изгодите и резултатите от дигитализацията (61 на сто) и тревога за способността да отговорят на новите условия (61 на сто) са водещите три психически бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии. За 54 на 100 от участниците в анкетата преграда е страхът от незнайното, а 51 на 100 се тормозят от нуждата от полагане на спомагателни старания. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48 на 100 от участниците в изследването, а съмнение към новите технологии изпитват 39 на 100. 38 на 100 от интервюираните считат, че измежду психическите бариери е незаинтересоваността и неналичието на мотивация, а съгласно 33 на 100 това е стремежът към непоклатимост и запазване на статуквото. Заплаха за персоналните ползи и известност виждат 23 на 100 от участниците в изследването, а 15 на 100 показват неналичието на визия за бъдещото положение на предприятието.
Какви технологии употребяват или възнамеряват да внедрят предприятията?
Преобладаващата част от интервюираните предприятия показват, че употребяваните от тях цифрови технологии са датчици за вписване на информация (77 на сто), системи за обмисляне на ресурсите в предприятието - ERP (70 на сто) и системи за ръководство на взаимоотношенията с клиентите – CRM (69 на сто). Сравнително висок е процентът и на употребяващите мобилни приложения (65 на сто), облачни калкулации (59 на сто) и цифрова съгласуваност и/или Интернет на нещата (51 на сто). 42 на 100 от интервюираните заявяват, че употребяват програмен продукт и системи за киберсигурност, а 36 на 100 - киберфизични системи. Роботи в активността си употребяват 15 на 100 от интервюираните, а 3D принтирането е измежду софтуерната осигуреност на едвам 7 на 100 от фирмите.
Най-голям интерес за предприятията съставляват системите за киберсигурност – 45 на 100 от интервюираните възнамеряват да влагат в такова съоръжение. Цифровата съгласуваност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите вложения на 40 на 100 от участниците в изследването. На последващо място по капиталов интерес се подреждат облачните калкулации (38 на сто), роботите (37 на сто) и мобилните приложения (30 на сто). Всеки пети възнамерява да влага в ERP (21 на сто), ERM (20 на сто) или датчици за регистрация на информация (19 на сто), а 3D принтирането е в областта на интерес на едвам 11 на 100 от участниците в изследването.
Основни заключения и рекомендации
Преобладаващата част от предприятията в 16-те бранша, изключително дребните и междинни предприятия (МСП), не са задоволително готови и изостават в реализирането на цифровия преход.
Над 90 на 100 от работните места изискват характерни типове цифрови умения. В същото време, съществуват обилни пропуски в цифровите умения на работната мощ.
В резултат на пандемията се изостри към този момент съществуващият дефицит на умения в региона на цифровите технологии и се появиха нови неравенства, защото доста хора не разполагат с нужното равнище на цифрови умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията.
Фокусът би трябвало да се насочи освен към технологиите, а и към хората (управление на смяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация).
Необходими са:
Нова тактика за уменията, групови дейности и активизиране на институциите, бизнеса, обществените сътрудници, заинтригуваните страни за осъществяване на задачите и рекомендациите в Европейската стратегия за уменията (2020 - 2027). Трябва да се сътвори на практика механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е трансформирало в норма.
Подобряване на системите за разбор и прогнозиране за цифровите уменията и превръщането им в основата на стратегиите за образование, подготовка и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите трендове и по-задълбочено обмисляне и консолидиране на дигитализацията в корпоративните тактики.
Задълбочен разбор на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младежите и предприемане на ограничения за повишение привлекателността на специалностите и професионалното обучение и образование (ПОО) в тази област.
Ориентиране на ПОО и висшето обучение към бъдещето. Интегриране на формалното и неофициалното обучение и образование. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на цифрови компетентности.
Финансова поддръжка и действителни тласъци за работодателите, изключително МСП, с цел да се обезпечи редовно интензивно фирмено образование за справяне с дефицита на умения в региона на ИКТ. Насърчаване на съдействието, сдружаването и активизирането на частните вложения в построяването на секторни и районни мрежи, клъстери, центрове за цифрови нововъведения и развиване на цифрови умения.
Насърчаване на съдействието сред поколенията на работното място, поощряване на трансверсалното (свързващото) менторство и " цифровото доброволчество ".
С ниско равнище на цифровизация се дефинират най-вече от предприятията в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия. С релативно високо равнище на цифровизация се дефинират най-вече от предприятията в секторите: произвеждане на ел. съоръжения; произвеждане на съществени химични вещества; бои и лакове; произвеждане на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство.
По-големите предприятия и тези с задгранично присъединяване са с по-високо равнище на цифровизация спрямо по-малките. Дългосрочни тактики за дигитален преход и цифрова промяна имат към една четвърт (23 на сто) от изследваните предприятия.
Резултатите са от извършените разбори и изследвания в границите на план " Готови за цифрова промяна ", реализиран от БСК в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси " 2014-2020 и цели повишение на характерните цифрови умения на работната мощ в 16 стопански дейности/поддейности по Класификацията на икономическите действия - 2008.
Проучването е осъществено посредством онлайн платформа за проучване, като в проучването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 стопански действия (сектори). Резултатите са систематизирани от секторни комисии с присъединяване на 150 мениджъри, експерти " Човешки запаси ", представители на обществените сътрудници и просветителни институции.
На база резултатите от изследването са направени 16 секторни отчета за положението и потребностите от развиване на цифровите умения на работната мощ.
Дефицити в цифровите умения
Анализът на действително притежаваните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки.
Недостиг на общи умения се следи най-много в следните области на цифрова подготвеност (DigComp): " Грамотност, обвързвана с информация и данни " (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); " Комуникация и съдействие " (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); " Безопасност " (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); " Решаване на проблеми " (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).
Недостиг на характерни умения се следи при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със профилиран програмен продукт и системи; работа с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за дигитализация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и други
Какво затруднява или би затруднило по-нататъшното въвеждане на нови цифрови технологии в предприятията?
Недостатъчните средства за вложение в цифровизация (79 на сто), неналичието на дълготрайна тактика (69 на сто) и незадоволителна подготовка и умения на чиновниците (68 на сто) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови цифрови технологии в предприятията, демонстрира изследването на БСК. Сред пречките пред бъдещата цифровизация са още незадоволителната зрялост на употребяваните технологии (61 на сто), психически бариери у чиновниците (55 на сто) и налагаща се смяна в бизнес моделите и системите за ръководство (49 на сто). За 42 на 100 от участниците в изследването дигитализацията не е измежду настоящите цели на компанията, която съставляват.
Кои са психическите бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии?
Безпокойство за липса на познания, умения и опит (69 на сто), липса на информация за изгодите и резултатите от дигитализацията (61 на сто) и тревога за способността да отговорят на новите условия (61 на сто) са водещите три психически бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии. За 54 на 100 от участниците в анкетата преграда е страхът от незнайното, а 51 на 100 се тормозят от нуждата от полагане на спомагателни старания. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48 на 100 от участниците в изследването, а съмнение към новите технологии изпитват 39 на 100. 38 на 100 от интервюираните считат, че измежду психическите бариери е незаинтересоваността и неналичието на мотивация, а съгласно 33 на 100 това е стремежът към непоклатимост и запазване на статуквото. Заплаха за персоналните ползи и известност виждат 23 на 100 от участниците в изследването, а 15 на 100 показват неналичието на визия за бъдещото положение на предприятието.
Какви технологии употребяват или възнамеряват да внедрят предприятията?
Преобладаващата част от интервюираните предприятия показват, че употребяваните от тях цифрови технологии са датчици за вписване на информация (77 на сто), системи за обмисляне на ресурсите в предприятието - ERP (70 на сто) и системи за ръководство на взаимоотношенията с клиентите – CRM (69 на сто). Сравнително висок е процентът и на употребяващите мобилни приложения (65 на сто), облачни калкулации (59 на сто) и цифрова съгласуваност и/или Интернет на нещата (51 на сто). 42 на 100 от интервюираните заявяват, че употребяват програмен продукт и системи за киберсигурност, а 36 на 100 - киберфизични системи. Роботи в активността си употребяват 15 на 100 от интервюираните, а 3D принтирането е измежду софтуерната осигуреност на едвам 7 на 100 от фирмите.
Най-голям интерес за предприятията съставляват системите за киберсигурност – 45 на 100 от интервюираните възнамеряват да влагат в такова съоръжение. Цифровата съгласуваност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите вложения на 40 на 100 от участниците в изследването. На последващо място по капиталов интерес се подреждат облачните калкулации (38 на сто), роботите (37 на сто) и мобилните приложения (30 на сто). Всеки пети възнамерява да влага в ERP (21 на сто), ERM (20 на сто) или датчици за регистрация на информация (19 на сто), а 3D принтирането е в областта на интерес на едвам 11 на 100 от участниците в изследването.
Основни заключения и рекомендации
Преобладаващата част от предприятията в 16-те бранша, изключително дребните и междинни предприятия (МСП), не са задоволително готови и изостават в реализирането на цифровия преход.
Над 90 на 100 от работните места изискват характерни типове цифрови умения. В същото време, съществуват обилни пропуски в цифровите умения на работната мощ.
В резултат на пандемията се изостри към този момент съществуващият дефицит на умения в региона на цифровите технологии и се появиха нови неравенства, защото доста хора не разполагат с нужното равнище на цифрови умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията.
Фокусът би трябвало да се насочи освен към технологиите, а и към хората (управление на смяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация).
Необходими са:
Нова тактика за уменията, групови дейности и активизиране на институциите, бизнеса, обществените сътрудници, заинтригуваните страни за осъществяване на задачите и рекомендациите в Европейската стратегия за уменията (2020 - 2027). Трябва да се сътвори на практика механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е трансформирало в норма.
Подобряване на системите за разбор и прогнозиране за цифровите уменията и превръщането им в основата на стратегиите за образование, подготовка и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите трендове и по-задълбочено обмисляне и консолидиране на дигитализацията в корпоративните тактики.
Задълбочен разбор на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младежите и предприемане на ограничения за повишение привлекателността на специалностите и професионалното обучение и образование (ПОО) в тази област.
Ориентиране на ПОО и висшето обучение към бъдещето. Интегриране на формалното и неофициалното обучение и образование. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на цифрови компетентности.
Финансова поддръжка и действителни тласъци за работодателите, изключително МСП, с цел да се обезпечи редовно интензивно фирмено образование за справяне с дефицита на умения в региона на ИКТ. Насърчаване на съдействието, сдружаването и активизирането на частните вложения в построяването на секторни и районни мрежи, клъстери, центрове за цифрови нововъведения и развиване на цифрови умения.
Насърчаване на съдействието сред поколенията на работното място, поощряване на трансверсалното (свързващото) менторство и " цифровото доброволчество ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ