„Искам брат си обратно“: Съсипва ли богатството приятелства и семейства?
Самира от Лодон от известно време не приказва с брат си.
Като дребни двамата били доста близки, само че в този момент съвсем не се виждат. Без кавги двамата просто прекъсват връзките си, когато братът забогатява с помощта на своя стартъп.
„ След като забогатя, връзките ни се трансформираха радикално “, споделя 44-годишната Самира пред The Guardian. Tя се занимава с реклама, само че когато се постанова, работи и по питейни заведения. А брат ѝ е милионер.
Както гласи остарялата сентенция – другарството не се купува с пари.
А в някои случаи парите могат и да изгонят приятелите, сочи опитът.
В разнообразни житейски обстановки човек може да се окаже и от двете страни на това уравнение.
Понякога може да е бедният, който се мъчи, само че все не може да доближи равнището на приятеля/гаджето си и просто си потегля.
Друг път се оказва, че изкарва повече от индивида насреща и би трябвало да внимава в държанието си – дали да желае да отидат на по-скъп ресторант, или на екскурзия, дали въобще да отваря диалог за пари.
Проучване на английската кредитна компания CreditCarma сочи, че 88% от милениалите са взимали пари назаем откакто са прекарали известно време с по-богат от тях другар.
Пак в същото проучване се показва, че хората в по-млада възраст все по-често приключват интимни връзки или другарства, в случай че приходите на индивида насреща не подхождат на техните.
Когато става дума за семейство е по-трудно. Самира, която има и сестра, споделя, че и двете към този момент са отчуждени от брат си. Твърди, че не са го създали съзнателно, а той доста се е трансформирал.
„ Парите и методът на живот, който идва с тях, просто го отдалечиха от фамилията. Той купи нова къща на родителите ни, само че рядко ги посещава “, споделя тя.
Има и хора, които не чакат да изпаднат в неприятна обстановка, а просто се пробват да я предотвратят. 29-годишната Ана да вземем за пример изяснява, че отхвърля да пътува и излиза с приятелите си, тъй като знае, че не може да си разреши това, което те могат.
„ Психологическият напън върху мен е голям, защото не съумявам да се оправя. През последните години заплатата ми не се е увеличавала, а приятелите ми имат по-добри приходи и даже съумяват да оказват помощ на родителите си. Когато те ми предложат да платят сметката, се усещам засрамена и не желая да приказвам за това “, споделя младата жена.
Резултатът е, че все по-рядко се вижда с приятелите си.
„ Динамиката в нашите връзки претърпя голяма смяна и самочувствието ми пострада. Когато им кажа, че нямам пари, те ми отвръщат, че са в същата обстановка. Но всички знаем, че не е по този начин “, споделя още Ана за The Guardian.
Да се скараш с някого, тъй като изкарва повече пари от теб може и да звучи извънредно, само че в действителност не е чак толкоз рядко събитие. Според изследване на Merrill Lynch от 2018 година 61% от дамите са по-склонни да приказват за личната си гибел, в сравнение с за пари. При дамите казусът с приходите е още по-голям, защото те кардинално изкарват по-малко.
„ Изглежда, че обществото отдава огромно значение на благосъстоянието и мери цената на човек по него “, споделя психологът Хедър Скуейра. „ Има такива, които имат пари и такива, които нямат. Човек попада в една от категориите според от размера на къщата или часовника си, колата и ваканционните фотоси, които разгласява в Instagram “, споделя тя.
Ето за какво доста хора виждат финансовото си положение като проекция на самите себе си, изяснява Скуейра. Оттук насетне се появява напрежение у тези, които не изкарват доста, когато се разискват пари, тъй като това вади нескрито личната им неустановеност и всички проблеми, свързани с нея. Но пък и заможните неведнъж се усещат неловко, акцентира тя.
„ Познавам значително хора, които получават приходи от парцели, завещани им от фамилията. Те се усеща неловко да приказват за това, тъй като се боят, че ще бъдат отхвърлени от близките “, споделя Скуейра.
Един образец – 33-годишният Стивън споделя, че половината от ипотеката му се заплаща от наема на стая, отдадена на другар в къща, която родителите му са купили. Той назовава това привилегия и изяснява, че се усеща отговорен, само че се пробва да компенсира взимайки „ допустимо най-малката сума “. Казва, че до момента не е губил другари поради пари, само че въпреки това признава, че в случай че някой прочут на процедура заплаща половината ти заем е доста мъчно да му кажеш, че ти е противен.
„ Не си представям, че някой ще ме съжали. Какво ще си каже? О, бедният!? Понякога усещам виновност, само че си споделям, че в действителност съм огромен късметлия “, споделя той.
Стивън добавя, че множеството хора към него са в сходна обстановка – идват от богати фамилии и не им се е налагало сами да си купуват жилища. Неговата визия за света евентуално може да се назова изкривена, тъй като има и напълно друга действителност.
Например действителността на 40-годишната Шели. Тя е самотна майка и държавен чиновник на ненапълно работно време, борещ се да свърже двата края. Не се вижда с приятелите си от университета. Много от тях са наследили имущество, а тя – не. Тази бездна е сложна за превъзмогване, тъй като проблемите, с които би трябвало да се оправят едните и другите, са напълно разнообразни.
„ Отдалечихме се с годините, тъй като аз не мога да подкрепям тяхното движение. Всички идваха от частни учебни заведения и до момента в който бяхме студенти, копунясвахме дружно, само че тогава нищо друго нямаше значение. После аз започнах да се усещам не на мястото си. Те в никакъв случай не са говорили за благосъстоянието си. Добри хора са, работят, само че имаме друг старт във връзка с парите. Понякога си мисля, че богатите се тормозят, тъй като могат бъдат отхвърлени от близките, само че като си мълчат, се преструват, че са като всички останали, а в действителност не са “, споделя Шели.
На това Скуейра дава отговор:
„ Трудно е самичък да признаеш, че си фаворизиран. Склонни са да натъртват, че те също работят, само че отхвърлят преимуществата на по-големите благоприятни условия, които са имали “.
Често пъти и бързо забогателите с помощта на сполучлив бизнес не желаят да приказват за това. Те се усещат предпазени от обстоятелството, че са съумели сами, само че пък не желаят да приказват за парите си.
35-годишната Сара да вземем за пример споделя, че татко ѝ е със непретенциозен генезис, само че е работил години наред като корабен брокер и е получавал огромни додходи. Той обаче постоянно е крил какъв брой пари има.
Подобно държание не е учудващо като се има поради, че неравенството постоянно провокира напрежение сред хората.
„ Когато един човек печели повече от другия, неведнъж може да се появи злоба, неустановеност и възмущение даже и двамата да има най-хубави планове един към различен “, споделя Секуейра.
Това се случва без значение дали става дума за другари, интимни сътрудници или семейство. Става дума за една „ тенджера под налягане, цялостна с човешки усеща, в която благосъстоянието основава напрежение, което неведнъж даже не може да се формулира “, изяснява психологът.
Всичко това се случва във времена, в които така наречен „ бездна “ сред богати и небогати продължава да се усилва и ситуацията даже стартира да наподобява на феодалните епохи.
„ Във Англия, а и в други богати страни от десетилетия следим увеличение на неравенството. Ако имаш някакво благосъстояние, значи си се справил добре. Това има редица последици за обществото и едно от тях е яркото разделяне, тъй като богатите стават все по-богати и се отдалечават от останалата част от обществото “, споделя проф. Майк Савидж, учител по социология и създател на книгата „ Социалната класа на XXI век “.
„ Когато се виждам с приятелите си, се старая да не приказвам за себе си. Те описват за ремонтите, които вършат вкъщи или за сватбените си проекти, а аз си натрапвам цензура и си потеглям отпаднала. Не ми харесва, че финансовото ми състояние въздейства на другарските ми връзки, само че те не са отговорни. Това са хора, с които съм израснала, а в този момент не мога да споделям с тях. Тъжно е “, споделя Ана.
От другата страна е Стивън, който няма финансови проблеми, само че пък също не е напълно благополучен.
„ Вината, която усещам, е по-скоро нереална, само че съм беззащитен. Какво да направя, че пребивавам по-добре от другите?! Чудя се дали ме съдят “, споделя той.
Тези разграничителни линии „ има/няма пари “ може да се задълбочат.
Икономическата неустановеност, инфлацията и войните наподобява са новото обикновено. Тъй като към 2/3 от хората не имат съществено имущество е прекомерно евентуално да се стигне до миг, в който разликите ще се задълбочат неимоверно. Това би оказало още по-сериозен напън в чисто човешките връзки, тъй като отразява разнообразни проблеми. Кой може да се лекува в частна болница? Кой може да си разреши да отглежда деца? Може ли в един миг неравенството да стане нетърпимо?
Може би решението на казуса би трябвало да стартира с дребни стъпки. Например с диалог, с другарство. Или както споделя Самира:
Като дребни двамата били доста близки, само че в този момент съвсем не се виждат. Без кавги двамата просто прекъсват връзките си, когато братът забогатява с помощта на своя стартъп.
„ След като забогатя, връзките ни се трансформираха радикално “, споделя 44-годишната Самира пред The Guardian. Tя се занимава с реклама, само че когато се постанова, работи и по питейни заведения. А брат ѝ е милионер.
Както гласи остарялата сентенция – другарството не се купува с пари.
А в някои случаи парите могат и да изгонят приятелите, сочи опитът.
В разнообразни житейски обстановки човек може да се окаже и от двете страни на това уравнение.
Понякога може да е бедният, който се мъчи, само че все не може да доближи равнището на приятеля/гаджето си и просто си потегля.
Друг път се оказва, че изкарва повече от индивида насреща и би трябвало да внимава в държанието си – дали да желае да отидат на по-скъп ресторант, или на екскурзия, дали въобще да отваря диалог за пари.
Проучване на английската кредитна компания CreditCarma сочи, че 88% от милениалите са взимали пари назаем откакто са прекарали известно време с по-богат от тях другар.
Пак в същото проучване се показва, че хората в по-млада възраст все по-често приключват интимни връзки или другарства, в случай че приходите на индивида насреща не подхождат на техните.
Когато става дума за семейство е по-трудно. Самира, която има и сестра, споделя, че и двете към този момент са отчуждени от брат си. Твърди, че не са го създали съзнателно, а той доста се е трансформирал.
„ Парите и методът на живот, който идва с тях, просто го отдалечиха от фамилията. Той купи нова къща на родителите ни, само че рядко ги посещава “, споделя тя.
Има и хора, които не чакат да изпаднат в неприятна обстановка, а просто се пробват да я предотвратят. 29-годишната Ана да вземем за пример изяснява, че отхвърля да пътува и излиза с приятелите си, тъй като знае, че не може да си разреши това, което те могат.
„ Психологическият напън върху мен е голям, защото не съумявам да се оправя. През последните години заплатата ми не се е увеличавала, а приятелите ми имат по-добри приходи и даже съумяват да оказват помощ на родителите си. Когато те ми предложат да платят сметката, се усещам засрамена и не желая да приказвам за това “, споделя младата жена.
Резултатът е, че все по-рядко се вижда с приятелите си.
„ Динамиката в нашите връзки претърпя голяма смяна и самочувствието ми пострада. Когато им кажа, че нямам пари, те ми отвръщат, че са в същата обстановка. Но всички знаем, че не е по този начин “, споделя още Ана за The Guardian.
Да се скараш с някого, тъй като изкарва повече пари от теб може и да звучи извънредно, само че в действителност не е чак толкоз рядко събитие. Според изследване на Merrill Lynch от 2018 година 61% от дамите са по-склонни да приказват за личната си гибел, в сравнение с за пари. При дамите казусът с приходите е още по-голям, защото те кардинално изкарват по-малко.
„ Изглежда, че обществото отдава огромно значение на благосъстоянието и мери цената на човек по него “, споделя психологът Хедър Скуейра. „ Има такива, които имат пари и такива, които нямат. Човек попада в една от категориите според от размера на къщата или часовника си, колата и ваканционните фотоси, които разгласява в Instagram “, споделя тя.
Ето за какво доста хора виждат финансовото си положение като проекция на самите себе си, изяснява Скуейра. Оттук насетне се появява напрежение у тези, които не изкарват доста, когато се разискват пари, тъй като това вади нескрито личната им неустановеност и всички проблеми, свързани с нея. Но пък и заможните неведнъж се усещат неловко, акцентира тя.
„ Познавам значително хора, които получават приходи от парцели, завещани им от фамилията. Те се усеща неловко да приказват за това, тъй като се боят, че ще бъдат отхвърлени от близките “, споделя Скуейра.
Един образец – 33-годишният Стивън споделя, че половината от ипотеката му се заплаща от наема на стая, отдадена на другар в къща, която родителите му са купили. Той назовава това привилегия и изяснява, че се усеща отговорен, само че се пробва да компенсира взимайки „ допустимо най-малката сума “. Казва, че до момента не е губил другари поради пари, само че въпреки това признава, че в случай че някой прочут на процедура заплаща половината ти заем е доста мъчно да му кажеш, че ти е противен.
„ Не си представям, че някой ще ме съжали. Какво ще си каже? О, бедният!? Понякога усещам виновност, само че си споделям, че в действителност съм огромен късметлия “, споделя той.
Стивън добавя, че множеството хора към него са в сходна обстановка – идват от богати фамилии и не им се е налагало сами да си купуват жилища. Неговата визия за света евентуално може да се назова изкривена, тъй като има и напълно друга действителност.
Например действителността на 40-годишната Шели. Тя е самотна майка и държавен чиновник на ненапълно работно време, борещ се да свърже двата края. Не се вижда с приятелите си от университета. Много от тях са наследили имущество, а тя – не. Тази бездна е сложна за превъзмогване, тъй като проблемите, с които би трябвало да се оправят едните и другите, са напълно разнообразни.
„ Отдалечихме се с годините, тъй като аз не мога да подкрепям тяхното движение. Всички идваха от частни учебни заведения и до момента в който бяхме студенти, копунясвахме дружно, само че тогава нищо друго нямаше значение. После аз започнах да се усещам не на мястото си. Те в никакъв случай не са говорили за благосъстоянието си. Добри хора са, работят, само че имаме друг старт във връзка с парите. Понякога си мисля, че богатите се тормозят, тъй като могат бъдат отхвърлени от близките, само че като си мълчат, се преструват, че са като всички останали, а в действителност не са “, споделя Шели.
На това Скуейра дава отговор:
„ Трудно е самичък да признаеш, че си фаворизиран. Склонни са да натъртват, че те също работят, само че отхвърлят преимуществата на по-големите благоприятни условия, които са имали “.
Често пъти и бързо забогателите с помощта на сполучлив бизнес не желаят да приказват за това. Те се усещат предпазени от обстоятелството, че са съумели сами, само че пък не желаят да приказват за парите си.
35-годишната Сара да вземем за пример споделя, че татко ѝ е със непретенциозен генезис, само че е работил години наред като корабен брокер и е получавал огромни додходи. Той обаче постоянно е крил какъв брой пари има.
Подобно държание не е учудващо като се има поради, че неравенството постоянно провокира напрежение сред хората.
„ Когато един човек печели повече от другия, неведнъж може да се появи злоба, неустановеност и възмущение даже и двамата да има най-хубави планове един към различен “, споделя Секуейра.
Това се случва без значение дали става дума за другари, интимни сътрудници или семейство. Става дума за една „ тенджера под налягане, цялостна с човешки усеща, в която благосъстоянието основава напрежение, което неведнъж даже не може да се формулира “, изяснява психологът.
Всичко това се случва във времена, в които така наречен „ бездна “ сред богати и небогати продължава да се усилва и ситуацията даже стартира да наподобява на феодалните епохи.
„ Във Англия, а и в други богати страни от десетилетия следим увеличение на неравенството. Ако имаш някакво благосъстояние, значи си се справил добре. Това има редица последици за обществото и едно от тях е яркото разделяне, тъй като богатите стават все по-богати и се отдалечават от останалата част от обществото “, споделя проф. Майк Савидж, учител по социология и създател на книгата „ Социалната класа на XXI век “.
„ Когато се виждам с приятелите си, се старая да не приказвам за себе си. Те описват за ремонтите, които вършат вкъщи или за сватбените си проекти, а аз си натрапвам цензура и си потеглям отпаднала. Не ми харесва, че финансовото ми състояние въздейства на другарските ми връзки, само че те не са отговорни. Това са хора, с които съм израснала, а в този момент не мога да споделям с тях. Тъжно е “, споделя Ана.
От другата страна е Стивън, който няма финансови проблеми, само че пък също не е напълно благополучен.
„ Вината, която усещам, е по-скоро нереална, само че съм беззащитен. Какво да направя, че пребивавам по-добре от другите?! Чудя се дали ме съдят “, споделя той.
Тези разграничителни линии „ има/няма пари “ може да се задълбочат.
Икономическата неустановеност, инфлацията и войните наподобява са новото обикновено. Тъй като към 2/3 от хората не имат съществено имущество е прекомерно евентуално да се стигне до миг, в който разликите ще се задълбочат неимоверно. Това би оказало още по-сериозен напън в чисто човешките връзки, тъй като отразява разнообразни проблеми. Кой може да се лекува в частна болница? Кой може да си разреши да отглежда деца? Може ли в един миг неравенството да стане нетърпимо?
Може би решението на казуса би трябвало да стартира с дребни стъпки. Например с диалог, с другарство. Или както споделя Самира:
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ