Най-странните теории, свързани със съществуването на извънземни
Сами ли сме във Вселената? Този въпрос разпалва въображението на хората от антични времена. През вековете редица учени, философи и писатели се пробвали да разгадаят тази мистерия, само че на вятъра.
От днешна позиция част от техните изказвания звучат, меко казано, неуместно. А в идващите редове може да се запознаете с някои от най-странните теории, свързани с хипотетичното битие на живот отвън рамките на нашата планета:
Дървета на Марс
Артър Кларк е един от най-известните и обичани създатели на научнофантастични произведения, раждали се в миналото. Сред най-популярните му творби са романите „ 2001: Космическа Одисея “, „ Среща с Рама “ и „ Градът и звездите “.
Любопитна детайлност за Кларк е, че по негова концепция били основани първите информационни спътници, ситуирани на геостационарна орбита. Той също по този начин бил уверен, че на Марс има живот. През 2001 г, откакто свалил няколко фотоси от уеб страницата на НАСА, направени от апарата „ Марс Глобал Сървейър “, той забелязал нещо, което сметнал за дървета по повърхността на Червената планета.
Arthur C Clarke at 100: still the king of science fiction
— The Guardian (@guardian)
Малко по-късно той отбелязал следното пред група свои фенове: „ Напълно сериозен съм, като ви споделям, че разгледах доста деликатно новите фотоси на Марс. Нещо се движи и трансформира с течение на сезоните, нещо, което наподобява на растителност “.
В друго свое изявление Кларк се пошегувал, че „ Марс е обитаем от обезумели градинари “. Учените на собствен ред означават, че въпросните обекти не са дървета, а пясъчни дюни, покрити от заледен въглероден диоксид. С течение на времето част от пясъка почнал да се свлича, което е повода въпросните формирания да наподобяват на екзотични растения.
Пшеницата като средство за връзка
През 1820 година немският математик Карл Фридрих Гаус предложил една ексцентрична концепция – да се употребява работата на Питагор като средство за комуникиране с извънземни. Той призовал огромна част от Сибир да бъде почистена и на повърхност от няколко квадратни километра да бъде засадена пшеница. Тя трябвало да е ситуирана по специфичен метод, с цел да илюстрира геометрично Питагоровата теорема. Когато станело време за събиране на реколтата, яркожълтата пшеница щяла да контрастира на фона на по-тъмния цвят на гората. Гаус считал, че по този метод всеки гражданин на Марс, който разполага с телескоп, ще може да забележи гигантското изображение.
Carl Friedrich Gauss, born 245 years ago, was one of the greatest mathematicians in history. He made groundbreaking discoveries in every area of maths, physics, and astronomy, and mentored many other important mathematicians. Learn more at
— Mathigon (@MathigonOrg)
Това надалеч не е единствената сходна концепция за контактуване с извънземни, родила се през XIX век. Астрономът Джоузеф Литроу предложил да се прокопаят канали с дължина от 30 км. в пустинята Сахара. Те трябвало да изобразяват разнообразни геометрични фигури и да бъдат напълнени с керосин, който да бъде разпален, за се виждат от космоса. Французинът Шарл Крос пък желал да сътвори голямо огледало, което да концентрира слънчевата светлина и да прогори известия в самата повърхнина на Марс.
Никола Тесла и марсианците
Никола Тесла безспорно е един от най-гениалните изобретатели на всички времена, само че и той имал някои хрумвания, които от днешна позиция са смехотворни. Пример за това е изказванието му, че е съумял да засече сигнал от извънземна цивилизация. В писмо до „ Ню Йорк Таймс “ той обяснил, че е изцяло допустимо на Венера и Марс да има образован живот. Тесла призовал всички обсерватории на нашата планета да бъдат преместени, с цел да стартират да изпращат сигнали към двете планети.
The Nikola Tesla inventions that should have made the inventor famous, such as the 'teleautomaton,' 'shadowgraphs' and possibly even a death ray
— CNN International (@cnni)
През 1937 година Тесла декларирал, че заслужава да получи премията „ Пиер Гусман “ в размер на 100 000 франка (въпросната премия се връчвала за високи достижения в региона на астрономията. Официално, с нея трябвало да бъде отличен всеки, който успее да комуникира със звезда или планета, друга от Марс, защото се смятало, че е „ прекомерно елементарно “ да се реализира контакт с Червената планета). В интерес на истината учените по този начин и не получили шанса да изследват хипотетичната „ връзка “ на Тесла с извънземни същества. Някои специалисти считат, че световноизвестният откривател в действителност съумял да реализира нещо впечатляващо – да засече радиосигнали от далечни звезди.
Преброяване на популацията
През 30-те години на XIX в. шотландският академик Томас Дик се захванал с една нелека задача – да пресметна какъв е точният брой на жителите на Слънчевата система. Той бил уверен, че всяка планета е обитаема и че Бог не би основал Вселена, състояща се само от празно пространство и безжизнени скали. За да извърши ексцентричното броене, той употребявал тогавашните данни за гъстотата на популацията на Англия. По този метод Дик съумял да откри какъв брой извънземни живеят в Слънчевата система.
In 1838, Reverend Thomas Dick calculated the population of the Solar System to be 21,894,974,404,480 (21+ trillion) inhabitants:
— Dave Dickinson (@Astroguyz)
Според неговите калкулации 50 милиарда същества живеят на Венера, 15 милиарда – на Марс, 7 трилиона – на Юпитер, а на Сатурн има 8 трилиона извънземни. Ученият добавил, че Луната също е обитаема и е дом на над 4 милиарда същества. Той стигнал до заключението, че в Слънчевата система има близо 22 трилиона поданици. Техният брой можело да се окаже още по-голям, в случай че има живот и на Слънцето (нещо, в което Дик вярвал). Според него макар че извънземните наподобяват на нас по мярка и държание, всички те разполагат със специфични умения и характерности, с помощта на които съумели да се приспособяват към изискванията за живот на техните светове.
Живот на Слънцето
Томас Дик надалеч не е първият, изказал догатката, че на Слънцето може да има живи същества. Още през 1440 година теологът и математик Николай от Куза написал, че върху неговата повърхнина има региони, населявани от „ слънчеви създания – интелигентни и просветени “. Те били доста по-възвишени в духовно отношение от жителите на Луната – така наречен „ лунатици “. Въпреки своите нетрадиционни възгледи Николай от Куза освен не бил отстранен от Църквата, само че даже станал кардинал през 1448 година и взел участие в няколко значими задачи. Най-известната от тях е несполучливият му опит да помогне за постигането на съглашение сред Рим и Византия.
От днешна позиция част от техните изказвания звучат, меко казано, неуместно. А в идващите редове може да се запознаете с някои от най-странните теории, свързани с хипотетичното битие на живот отвън рамките на нашата планета:
Дървета на Марс
Артър Кларк е един от най-известните и обичани създатели на научнофантастични произведения, раждали се в миналото. Сред най-популярните му творби са романите „ 2001: Космическа Одисея “, „ Среща с Рама “ и „ Градът и звездите “.
Любопитна детайлност за Кларк е, че по негова концепция били основани първите информационни спътници, ситуирани на геостационарна орбита. Той също по този начин бил уверен, че на Марс има живот. През 2001 г, откакто свалил няколко фотоси от уеб страницата на НАСА, направени от апарата „ Марс Глобал Сървейър “, той забелязал нещо, което сметнал за дървета по повърхността на Червената планета.
Arthur C Clarke at 100: still the king of science fiction
— The Guardian (@guardian)
Малко по-късно той отбелязал следното пред група свои фенове: „ Напълно сериозен съм, като ви споделям, че разгледах доста деликатно новите фотоси на Марс. Нещо се движи и трансформира с течение на сезоните, нещо, което наподобява на растителност “.
В друго свое изявление Кларк се пошегувал, че „ Марс е обитаем от обезумели градинари “. Учените на собствен ред означават, че въпросните обекти не са дървета, а пясъчни дюни, покрити от заледен въглероден диоксид. С течение на времето част от пясъка почнал да се свлича, което е повода въпросните формирания да наподобяват на екзотични растения.
Пшеницата като средство за връзка
През 1820 година немският математик Карл Фридрих Гаус предложил една ексцентрична концепция – да се употребява работата на Питагор като средство за комуникиране с извънземни. Той призовал огромна част от Сибир да бъде почистена и на повърхност от няколко квадратни километра да бъде засадена пшеница. Тя трябвало да е ситуирана по специфичен метод, с цел да илюстрира геометрично Питагоровата теорема. Когато станело време за събиране на реколтата, яркожълтата пшеница щяла да контрастира на фона на по-тъмния цвят на гората. Гаус считал, че по този метод всеки гражданин на Марс, който разполага с телескоп, ще може да забележи гигантското изображение.
Carl Friedrich Gauss, born 245 years ago, was one of the greatest mathematicians in history. He made groundbreaking discoveries in every area of maths, physics, and astronomy, and mentored many other important mathematicians. Learn more at
— Mathigon (@MathigonOrg)
Това надалеч не е единствената сходна концепция за контактуване с извънземни, родила се през XIX век. Астрономът Джоузеф Литроу предложил да се прокопаят канали с дължина от 30 км. в пустинята Сахара. Те трябвало да изобразяват разнообразни геометрични фигури и да бъдат напълнени с керосин, който да бъде разпален, за се виждат от космоса. Французинът Шарл Крос пък желал да сътвори голямо огледало, което да концентрира слънчевата светлина и да прогори известия в самата повърхнина на Марс.
Никола Тесла и марсианците
Никола Тесла безспорно е един от най-гениалните изобретатели на всички времена, само че и той имал някои хрумвания, които от днешна позиция са смехотворни. Пример за това е изказванието му, че е съумял да засече сигнал от извънземна цивилизация. В писмо до „ Ню Йорк Таймс “ той обяснил, че е изцяло допустимо на Венера и Марс да има образован живот. Тесла призовал всички обсерватории на нашата планета да бъдат преместени, с цел да стартират да изпращат сигнали към двете планети.
The Nikola Tesla inventions that should have made the inventor famous, such as the 'teleautomaton,' 'shadowgraphs' and possibly even a death ray
— CNN International (@cnni)
През 1937 година Тесла декларирал, че заслужава да получи премията „ Пиер Гусман “ в размер на 100 000 франка (въпросната премия се връчвала за високи достижения в региона на астрономията. Официално, с нея трябвало да бъде отличен всеки, който успее да комуникира със звезда или планета, друга от Марс, защото се смятало, че е „ прекомерно елементарно “ да се реализира контакт с Червената планета). В интерес на истината учените по този начин и не получили шанса да изследват хипотетичната „ връзка “ на Тесла с извънземни същества. Някои специалисти считат, че световноизвестният откривател в действителност съумял да реализира нещо впечатляващо – да засече радиосигнали от далечни звезди.
Преброяване на популацията
През 30-те години на XIX в. шотландският академик Томас Дик се захванал с една нелека задача – да пресметна какъв е точният брой на жителите на Слънчевата система. Той бил уверен, че всяка планета е обитаема и че Бог не би основал Вселена, състояща се само от празно пространство и безжизнени скали. За да извърши ексцентричното броене, той употребявал тогавашните данни за гъстотата на популацията на Англия. По този метод Дик съумял да откри какъв брой извънземни живеят в Слънчевата система.
In 1838, Reverend Thomas Dick calculated the population of the Solar System to be 21,894,974,404,480 (21+ trillion) inhabitants:
— Dave Dickinson (@Astroguyz)
Според неговите калкулации 50 милиарда същества живеят на Венера, 15 милиарда – на Марс, 7 трилиона – на Юпитер, а на Сатурн има 8 трилиона извънземни. Ученият добавил, че Луната също е обитаема и е дом на над 4 милиарда същества. Той стигнал до заключението, че в Слънчевата система има близо 22 трилиона поданици. Техният брой можело да се окаже още по-голям, в случай че има живот и на Слънцето (нещо, в което Дик вярвал). Според него макар че извънземните наподобяват на нас по мярка и държание, всички те разполагат със специфични умения и характерности, с помощта на които съумели да се приспособяват към изискванията за живот на техните светове.
Живот на Слънцето
Томас Дик надалеч не е първият, изказал догатката, че на Слънцето може да има живи същества. Още през 1440 година теологът и математик Николай от Куза написал, че върху неговата повърхнина има региони, населявани от „ слънчеви създания – интелигентни и просветени “. Те били доста по-възвишени в духовно отношение от жителите на Луната – така наречен „ лунатици “. Въпреки своите нетрадиционни възгледи Николай от Куза освен не бил отстранен от Църквата, само че даже станал кардинал през 1448 година и взел участие в няколко значими задачи. Най-известната от тях е несполучливият му опит да помогне за постигането на съглашение сред Рим и Византия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ