Ще спра да си противореча, когато спра да питам - МАРТИНА ЧАЛЪКОВА
Съм
Аз съм всичко, което не желая. Когато го диря, когато желая.
Аз съм всичко, което не мога. Когато не диря, напълно не желая.
Аз съм нищото в океан от сладоководни думи, горделиви мисли, хлъзгава обич.
И съм всичко измежду лицата-негативи, на нарочнослепи бития.
Аз съм, без да съм и без да се старая. И с епохи не съм, наумиш ли си да ме заставиш.
Аз ще бъда. Със и без. Измежду вчерашното там и утрешното на никое място..
-различно същата, еднообразно неуморна, с презареждани до изтощение идеали.
– бездарна до талантливост, блага до простащина. Нарцисизъм и себеомраза
– прекомерно далечна, смутно близка
– в никакъв случай напълно нечия
Пленявам и дотягам. Вдетиняващо безумна, внезапно нелогична. Лумвам като горски огън. Заменям го с искра на арктически лед. Там, по стъпките на смисъла.
Аз съм всичко, което не знам и не помня. Не не помня.
Бягам, с цел да се върна. Връщам се, с цел да си потегли.
Днес съм непреклонна точка, на следващия ден – дорисуват ме ченгелчета на запетаи.
И не тъй като желая, мога и е забавно. Не и както споделят:
времето е скъпо, рамките са криви, би трябвало липсва в моя речник, пътят се разлива в коловози
Не, най-малко освен.
Аз съм всичко, което не желая. Всичко, което не мога. Ти даже не искаш, и не можешда разлистиш. Да загърнеш, изсушиш, парафразираш.
Не държа и да опиша. Не искам да разкрия. Пак сама да залича.
Липсват среди, константи убеждения. Пределни ясности и трайни усеща.
Липсвам аз. И тук, даже и там… а по обяд ме имаше.
Ще спра да си опонирам, когато спра да запитвам. Когато остарея до човек.
А до тогава ще се смея… май ще се надсмивам.
И от време на време окайвам – парадокса и неопровержимата му логичност.
Ако желаете да научите повече за творчеството на Мартина Чалъкова, можете да посетите нейната ФБ страница: Изкуството да прескачаш стъпки
