1,3 млрд. лв. не плаща държавата за здравни вноски
Самата страна е заложила дефицита на средства в опазването на здравето, защото от 2018 година заплаща % от здравните вноски, а не тяхната цялостна стойност за 9-те категории лица, които обезпечава. Това е доход от 1,3 милиарда лв., който не се внася към НЗОК, излиза наяве от стенограмата от съвещанието на Надзорния съвет на Здравната каса, извършено на 12 февруари.
„ Аз съм мощно обезпокоен, че през втората част на годината, с новия бюджет, приходната ни част няма да е тази, която беше планувана, и очевидно отиваме към недостиг. Трябва да се съобразим с това, че ние сме единствената осигурителна система, в която страната няма присъединяване, нашата прехрана е единствено от осигурителни вноски, а бюджетът на държавното публично обезпечаване е със дотация от 17 милиарда лева Ние постепенно и несъмнено вървим по пътя на дотиране на здравната система и това би трябвало да се знае, тъй като не може осигурителната вноска за един пенсионер да бъде 50% от междинната осигурителна вноска на един работещ, на едно дете междинната осигурителна вноска е 50% по-малка от междинната осигурителна вноска на действителния бизнес, т.е. страната не е правилна и не заплаща действителната цена и оттова идват упованията за бюджет. Миналата година за първи път от 12 години ни се случва да имаме дефицит в приходната част. Ето това са обективните аргументи и ние би трябвало да го кажем, тъй като в случай че преди пет години бяхме споделили истината, че имаме 8 милиарда лева дефицит, нямаше да стигнем до това състояние. Аз, като член на Надзорния съвет, ще кажа тези неща, тъй като не можем да продължаваме по този метод, и освен това, а и непрекъснатото увеличение и разширение на активността на лечебните заведения. Т.е. би трябвало да има един диалог на високо ниво за бъдещето на осигурителната система “, споделя членът на Надзора проф. Григор Димитров.
Думите му са във връзка зародилия спор за увеличение на лимита на заплащанията по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), осъществявани от Касата.
„ Това месечно систематизиране демонстрира дебалансираност на бюджета. Анализът на разноските за първото полугодие демонстрира средномесечен разход от към 450 млн. лева, като върху този размер оказват въздействие два фактора: старите заплащания, които бяха отсрочени предходната година, и естественият растеж в здравноосигурителните заплащания. Моето терзание е, че в края на годината може да се очертае недостиг и предлагането ми е тези разноски, които са планувани като натурален растеж през първото полугодие, би трябвало да бъдат преразпределени в частта за второто полугодие, с цел да има уравновесено систематизиране на разноските “, разяснява на собствен ред зам.-министърът на финансите и член на Надзорния съвет Кирил Ананиев.
По думите му Касата би трябвало да се придържа към разходните тавани, които са от предходната година, с цел да може да завърши 2026 година година с уравновесено бюджетно салдо.
Проф. Григор Димитров отбелязва, че в самия завършек на 2025 година в приходната част за предходната година са постъпили 70 млн. лева „ Ние се вглеждаме в разходната част, само че имаме несъблюдение на приходната част и това нещо би трябвало да го отчетем “, споделя той. Според Ананиев обаче по-важна е наклонността в разноските, заложени в разпределението, които биха довели до преразход, освен това без да се регистрират новите действия. „ Другото нещо, което ме тормози, е, че в случай че има постоянен бюджет, без значение дали през м. юни или м. септември, ние нямаме никаква маневреност във връзка с вероятно ново НРД с нови цени на клиничните пътеки, както и новите действия “, прибавя Ананиев.
Директорът на дирекция „ Бюджет и финансови параметри “ в НЗОК Ганка Аврамова декларира, че се предлага актуализация на първичното месечно систематизиране. „ Там предлагането беше 1/12 от параметрите за 2025 година с включения запас. През м. януари, когато бяха подадени поръчките за заплащане от РЗОК и извършихме отсрочените за възнаграждение поръчки от РЗОК от месец декември 2025 година, се усилиха разноските за възнаграждение на здравноосигурителни заплащания и заради тази причина първото полугодие се обрисува да е по метода, по който е показано в месечното систематизиране. Аз съм съгласна с господин Ананиев, само че чакаме нов ЗБНЗОК, в който да предвидим обезщетения за м. декември “, споделя тя.
„ Ако ми позволите, аз също желая да внеса малко конкретизиране. Всички знаете създалото се напрежение около празниците в края на годината. Разплатихме активността през м. януари, само че лимитът по СЕБРА не беше задоволителен и бяха забавени заплащанията на стоматолозите. Аз съм в непрекъснати диалози със съсловните организации, изяснявам казуса и разчитаме на тяхното схващане и самообладание “, прибавя шефът на Здравната каса доцент Петко Стефановски.
Кирил Ананиев отбелязва, че не възразява във връзка с старите заплащания, само че в някои здравноосигурителни заплащания е очакван „ натурален растеж “, който може да бъде изместен през второто полугодие, с цел да се получи по-балансиран бюджет.
Според Ганка Аврамова обаче по този метод, когато дойдат действителните поръчки от фактурираната активност, Касата още веднъж ще бъде в обстановка да отсрочва здравноосигурителни заплащания в идващите месеци и това ще породи същия риск от напрежение.
В последна сметка Надзорът взема решение да усили месечните предели по заплащанията, като Кирил Ананиев гласоподава с „ въздържал се “.
Пълния текст на стенограмата може да видите
„ Аз съм мощно обезпокоен, че през втората част на годината, с новия бюджет, приходната ни част няма да е тази, която беше планувана, и очевидно отиваме към недостиг. Трябва да се съобразим с това, че ние сме единствената осигурителна система, в която страната няма присъединяване, нашата прехрана е единствено от осигурителни вноски, а бюджетът на държавното публично обезпечаване е със дотация от 17 милиарда лева Ние постепенно и несъмнено вървим по пътя на дотиране на здравната система и това би трябвало да се знае, тъй като не може осигурителната вноска за един пенсионер да бъде 50% от междинната осигурителна вноска на един работещ, на едно дете междинната осигурителна вноска е 50% по-малка от междинната осигурителна вноска на действителния бизнес, т.е. страната не е правилна и не заплаща действителната цена и оттова идват упованията за бюджет. Миналата година за първи път от 12 години ни се случва да имаме дефицит в приходната част. Ето това са обективните аргументи и ние би трябвало да го кажем, тъй като в случай че преди пет години бяхме споделили истината, че имаме 8 милиарда лева дефицит, нямаше да стигнем до това състояние. Аз, като член на Надзорния съвет, ще кажа тези неща, тъй като не можем да продължаваме по този метод, и освен това, а и непрекъснатото увеличение и разширение на активността на лечебните заведения. Т.е. би трябвало да има един диалог на високо ниво за бъдещето на осигурителната система “, споделя членът на Надзора проф. Григор Димитров.
Думите му са във връзка зародилия спор за увеличение на лимита на заплащанията по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), осъществявани от Касата.
„ Това месечно систематизиране демонстрира дебалансираност на бюджета. Анализът на разноските за първото полугодие демонстрира средномесечен разход от към 450 млн. лева, като върху този размер оказват въздействие два фактора: старите заплащания, които бяха отсрочени предходната година, и естественият растеж в здравноосигурителните заплащания. Моето терзание е, че в края на годината може да се очертае недостиг и предлагането ми е тези разноски, които са планувани като натурален растеж през първото полугодие, би трябвало да бъдат преразпределени в частта за второто полугодие, с цел да има уравновесено систематизиране на разноските “, разяснява на собствен ред зам.-министърът на финансите и член на Надзорния съвет Кирил Ананиев.
По думите му Касата би трябвало да се придържа към разходните тавани, които са от предходната година, с цел да може да завърши 2026 година година с уравновесено бюджетно салдо.
Проф. Григор Димитров отбелязва, че в самия завършек на 2025 година в приходната част за предходната година са постъпили 70 млн. лева „ Ние се вглеждаме в разходната част, само че имаме несъблюдение на приходната част и това нещо би трябвало да го отчетем “, споделя той. Според Ананиев обаче по-важна е наклонността в разноските, заложени в разпределението, които биха довели до преразход, освен това без да се регистрират новите действия. „ Другото нещо, което ме тормози, е, че в случай че има постоянен бюджет, без значение дали през м. юни или м. септември, ние нямаме никаква маневреност във връзка с вероятно ново НРД с нови цени на клиничните пътеки, както и новите действия “, прибавя Ананиев.
Директорът на дирекция „ Бюджет и финансови параметри “ в НЗОК Ганка Аврамова декларира, че се предлага актуализация на първичното месечно систематизиране. „ Там предлагането беше 1/12 от параметрите за 2025 година с включения запас. През м. януари, когато бяха подадени поръчките за заплащане от РЗОК и извършихме отсрочените за възнаграждение поръчки от РЗОК от месец декември 2025 година, се усилиха разноските за възнаграждение на здравноосигурителни заплащания и заради тази причина първото полугодие се обрисува да е по метода, по който е показано в месечното систематизиране. Аз съм съгласна с господин Ананиев, само че чакаме нов ЗБНЗОК, в който да предвидим обезщетения за м. декември “, споделя тя.
„ Ако ми позволите, аз също желая да внеса малко конкретизиране. Всички знаете създалото се напрежение около празниците в края на годината. Разплатихме активността през м. януари, само че лимитът по СЕБРА не беше задоволителен и бяха забавени заплащанията на стоматолозите. Аз съм в непрекъснати диалози със съсловните организации, изяснявам казуса и разчитаме на тяхното схващане и самообладание “, прибавя шефът на Здравната каса доцент Петко Стефановски.
Кирил Ананиев отбелязва, че не възразява във връзка с старите заплащания, само че в някои здравноосигурителни заплащания е очакван „ натурален растеж “, който може да бъде изместен през второто полугодие, с цел да се получи по-балансиран бюджет.
Според Ганка Аврамова обаче по този метод, когато дойдат действителните поръчки от фактурираната активност, Касата още веднъж ще бъде в обстановка да отсрочва здравноосигурителни заплащания в идващите месеци и това ще породи същия риск от напрежение.
В последна сметка Надзорът взема решение да усили месечните предели по заплащанията, като Кирил Ананиев гласоподава с „ въздържал се “.
Пълния текст на стенограмата може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ