И аз ти казвам: ти си Петър (камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят ╫ ПЕТРОВДЕН
(Saint Peter and Saint Paul, 1590-1600, by El Greco)
Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, тъй като най-вече са се потрудили при слагане основите на светата Църква Христова.
Свети деятел Петър, дружно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои възпитаници и почитатели. Той се отличавал с чисто сърце и душевна елементарност. Винаги, когато Спасителят запитвал или претендирал отговор от учениците си, постоянно пръв и от името на всички отговарял св. деятел Петър.
Така един път, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят индивидите, те Му дали отговор: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: „ А вие за кого Ме мислите? " Св. ап. Петър бързо споделил: „ Ти си Христос, Синът на Живия Бог ". Тогава Иисус му дал отговор: „ Блажен си ти, Симоне, наследник Ионин, тъй като не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти споделям: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята черква - твърдата религия и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този деятел носи името Симон-Петър.
И по възраст св. ап. Петър е преди всичко сред апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която превзема събралото се голям брой и хиляди се кръщават. Проповядвал по доста области и в доста градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на страдания и премеждия, първовърховният деятел не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон умрял страдалчески. И тъй като намерил себе си неподобаващ за същата гибел, с каквато бил потърпевш божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.
Свети деятел Павел пък, преди да стане Христов почитател и деятел, се наричал Савел. Той бил академик за времето си човек. Но все пак бил душевно кьорав и необразован. Бил безжалостен гонител на християните. Дори изискал от управляващите да му възложат специфичната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото превръщане. Бог благоволил и в гонителя да се популяризира. По превъзходен метод Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се трансформира в най-пламенния просветител на евангелието на спасението и любовта. Той обходил доста градове и просветил доста нации. Подложен бил на гонене и гонения, на вериги и мъчения. Написал доста послания, с които постоянно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа гибел. Но заради това, че бил римски жител, бил наказан на посичане с меч.
(Roman School, circa 1620 Saints Peter and Paul)
Тези са късите сведения за житията на двамата първовърховни апостоли. Какво можем да извлечем за поука от живота и проповедта им? Какво сплотява тези две поначало противоположни персони? Единият - елементарен риболовец, бърз при говорене и нерешителен при деяние. Който постоянно пръв изповядвал Иисуса Христа като Господ, а след това, след Неговото залавяне, отрекъл се три пъти от Учителя си. Другият - академик, само че нечовечен човек. Гонител и палач на християни. Как тези двама разнообразни индивиди стават първовърховните апостоли, просветили толкоз нации и наставили ги във вярата и любовта?
Благодатта Божия, която постоянно добавя неналичията и лекува немощите. Тази берекет сплотява освен тях двамата, само че и всички нас в едната света, вселенска и апостолска Църква. В тази Църква и посредством тази берекет ние се обновяваме и спасяваме. Не заради наши достолепия или заслуги. Не тъй като сме направили нещо почтено, а единствено и само заради Божията берекет. „ С благодатта на Бога съм това, което съм " (1 Кор. 15:10), споделя св. деятел Павел. Нека превъзмогнем гордостта - майката на всички грехове. Защото тя е повода да не отдаваме дължимото на Божията берекет, а да се заблуждаваме, че ние единствено със личните си сили сме това, което сме. Всичко реализираме с Божия помощ. Необходимо е да се смирим и да се надяваме на Божията благосклонност, тъй като на горделивите Бог се противи, а на смирени дава берекет.
„ Църковен вестник ", брой 26 - 1995 година
Източник: bg-patriarshia.bg
Изображения: en.wikipedia.org, commons.wikimedia.org
