Сагата с евентуалното предсрочно освобождаване на Иван Гешев стана като

Сагата с възможното предварително освобождение на Иван Гешев стана като оня остарял анекдот: почитател на бокса от месеци чакал Големия, Единствения, Супресблъсъка на върха за всичките колани на света. Подготвил ракия и салата пред тв приемника и... нокаут в 30-ата секунда. А жена му се подала от кухнята ехидно: „ Сега виждаш ли на мен какво ми е? “

Интересен факт е, че у нас до момента няма предварително освободен основен прокурор. Може би поради самата конституционна и законова структура на тази фигура. Която – още щом бъде определена, се оказва обградена с извънредно доста другари и съидейници. Най-често те са в политическите среди и обичайно в монолитно гласуващия с основния прокурор орган, формиран от безспорни специалисти „ с високи професионални и нравствени качества “, наименуван Висш правосъден съвет.

Обратно – от опозицията всекидневно тогава провиждат демонична свръховластеност и безконтролност и по предписание повеждат кардинална и кървава борба с тази фигура, до момента в който... не сложат на поста своя фигура.

Нещо такова съгласно кафявите „ медии “ се развива и в последно време с Гешев.

Генералните разлики, заради които те лъжат и които се отличават от подтекста на предишните времена, са няколко. Първото и напълно явно е, че няма общество, което да е излизало на многохиляден митинг против своя Главен бранител – шефа на прокуратурата. Която точно това работи – пази обществото от неприятните...

И второ – че в случай че основният прокурор не беше приложил „ характерното си възприятие за комизъм “, вкарвайки брадатите юнаци от Бюрото по отбрана в президентството, може би обществото и до през днешния ден щеше да си дреме, без да схваща до каква степен са стигнали нещата в страната.

Странична тематика е, че тогава и Румен Радев, който в този момент натрупа планина от политическо утвърждение, най-вероятно щеше да си е „ този пък кой беше “. Но това е политика – не е право, както обича да споделя самият Гешев.

Така или другояче конструираната от 3-ти опит изпълнителна и законодателна власт припозна – ще не ще – като своя задача свалянето на Иван Гешев.

Оттогава не е пресилено да се каже, че властта е сред два огъня. Отпред е очевидната цитадела – завладяването на болшинството от 17 души в Пленума на Висш съдебен съвет, което е належащо на доктрина за събаряне на някой от „ тримата огромни “ (всъщност за другите двама в никакъв случай не е ставало въпрос, и това не е новина). И което на процедура е даже от 18 души, в случай че броим и самия Гешев.

„ В тил “ пък е натискът върху министър Надежда Йорданова от многохилядните гласове на тълпата, която викаше „ у-у-у “ по площадите. И която – обичайно – не е доста наясно защо става въпрос.
А точно?
Че не министърът на правораздаването, този на спорта или даже министър-председателят може да смъкват основния прокурор. Напротив, чуват се всеобщо гласове: „ Хайде какво стана – към този момент 3 месеца минаха, нали обещавахте, че ще го свалите? “ И съвсем можеш да чуеш по какъв начин процентите на електоралното утвърждение се „ развъртат “ надолу...

Както и не се прави тънката разлика за какво прокурорите, следователите и хората, пратени от предходното Народно събрание във Висшия правосъден съвет, съставляват всъщност самия форт на Гешев. Доказвано е неведнъж – даже когато той е в командировка или отсъства, Висш съдебен съвет самичък праска решения в негова изгода на конвейер, без да му мигне окото.

В този смисъл Надежда Йорданова малко наподобява на човек, който е застанал пред една укрепена, въоръжена до зъби със закони, правила и непоколебими бойци цитадела, и изпод им вика: „ Предайте се неотложно! “

Без войска, без въоръжение и без боеприпаси...

Това не интересува агитките, които, огорчени от отчайващата „ кочина “, пресират държавното управление в тил да направи нещо – ефектно, коренно и най-много неотложно.
Какви бяха „ оръжията “ на Надежда Йорданова?
Тя показа лист от 9 точки, които съгласно нея покриват всички изредени варианти в член 129 алинея 3 на Конституцията за предварително преустановяване на мандата на основния прокурор: нарушавания, дейности и бездействия, които водят до несъблюдение на неговите отговорности и до уронване на престижа на правосъдната власт.

Сред тях се изреждаха несъмнено гръмки провали на прокуратурата – тоталното неглижиране и неразследване на „ Осемте джуджета “ или цялостният „ пас “ по отравянето от съветски шпиони на Емилиян Гебрев – до момента в който британската посланичка не се намеси „ с бутонките “ и прокуратурата внезапно разкри трима сътрудници на ГРУ. Но пък след това не ги съобщи на съд задочно – както направи с атентаторите от Сарафово, да не приказваме за Цветан Василев.

Тук обаче, като се изключи че всички виждат „ слона в стаята “, неизбежният юридически мотив – че „ по този начин е решил наблюдаващият прокурор “, наподобява непреклонен. А както знаем, Гешев сякаш не е директен шеф на съвестта и решенията на наблюдаващия прокурор. И Конституционният съд това твърди.

Тежък имиджово е и казусът с в никакъв случай неразследваната спекулация „ Жоси “. Там – по думите на единия съучастник, той трансферира на родения през 1939 година татко на Иван Гешев съсобственост от 2%, с цел да си позволи проблемите. Защо?

Прокуратурата твърди, че въобще подобен дял на Стоимен Гешев е неистина. Протоколи от общи събрания обаче – съгласно Министерството на правораздаването, демонстрират противоположното – Гешев-старши е влезнал в благосъстоятелност с 2 на 100 през 2014 година

Дали обаче може да бъде мотив това, че татко ти има % от някакво комерсиално сдружение, при неявяване на потвърдени твои „ ходове “ като магистрат или съгласуваност с каузи на това сдружение? Предстои да забележим.

Интересен е аргументът със семейство Баневи, които осъдиха България в Страсбург поради изявленията, нарушаващи презумпцията им за невиновност. Там създател на едното изявление персонално и поименно е Иван Гешев. Но дали това се разминава с условието основният прокурор да „ постанова висок етичен стандарт “ и надлежно – дали съставлява всъщност уронване на престижа на правосъдната власт, е мнооого относително.

Има и медийни причини – по какъв начин основният прокурор персонално застана „ зад законосъобразните дейности на Министерство на вътрешните работи “ (цитат от негов туит), до момента в който последното пребиваше протестиращи... против основния прокурор. Или по какъв начин се изрече, че системата за инцидентно систематизиране на делата била „ ковид в правосъдната система “.

Или това, че редовно „ показва надменно, присмехулно и враждебно отношение “ към неправителствени организации (и Движение за права и свободи, и „ Възраждане “, и вестник „ Труд “ показват такова – стига организациите да са от „ неправилните “, само че това не води до никакви последствия по отношение на тях – б.р.).

Да прибавим и в действителност позорното за България решение на Европарламента – че отхвърля да смъкна имунитета на Елена Йончева, тъй като приема, че наказателната принуда на прокуратурата против нея е „ политически стимулирана “. Решение, почтено може би за Централноафриканската република. Обаче имунитетът ѝ бе пожелан и делото ѝ бе формирано най-малкото от основен прокурор, който се споделя Сотир Цацаров.

А да искаш главата на Гешев, че „ не е подхванал “ нищо за следствие на обективните условия, когато различен е бил основен прокурор, е малко... като коледна заря, съпоставена с войната в Украйна.

Деветата изтъквана причина е методически инструкции на Гешев – МПС да се лишава, без значение дали е благосъстоятелност на причинителя на закононарушение по превоза, последвало злополуката с Милен Цветков.

Тук може би му е времето да кажем, че Иван Гешев не е казус, някакво инцидентно събитие, паднало в нашия двор откъм звездното небе.

Напротив, той е резултат. Логичен инструмент, продължение на една ясно структурирана наклонност, в случай че щете „ машина “, показала го (в лицето на Сотир Цацаров), избрала го с безусловно болшинство с монолитните гласове на сякаш самостоятелния Висш съдебен съвет и най-вероятно очакваща от него несъмнено държание. На което – най-малко към този момент – той не дава мотив да се счита, че ще изневери или ще „ изяде Кроноса “, който го е основал.

При това състояние – да тръгваш с мъгляви анотации за отношението му към неправителствените организации е, меко казано, подценяване на съперника.

А и всички защитни валове, които в тази ситуация работят в негова изгода, неслучайно са заложени в конституцията и Закона за правосъдната власт: с цел да не може на следващия ден при противоположната обстановка – представете си един непокътнат основен прокурор и вмирисана на корупция изпълнителна власт, да се „ пипа “ елементарно в правосъдната система. А в този момент си припомнете Лаура Кьовеши, до момента в който си беше в Румъния и върналите се на власт социалисти.
Что делать?
Може би един от вероятните правилни ходове при съществуване на постоянен и нравствено стимулиран парламент, в който има несъмнена единна воля (не съм сигурен дали Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ дават отговор на това изискване) би било първо да приключи мандата на Висш съдебен съвет. А след това да опита най-малко да прати 11 „ читави “ членове като политическата квота в съвета. Като последното наложително минава през спогодба с ГЕРБ и/или Движение за права и свободи и слага под надълбоко подозрение горепосоченото условие да са „ читави “. Даже, мен в случай че питате, е в директна колизия с него...

Такова нещо обаче не се случи за почти една година – от разпускането на последния парламент, доминиран от ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ патриотичните “ им патерици, до момента.

Може би всичко това вдъхва известна убеденост на (кръга около) Гешев, който си разреши да назова предходното предложение против него – на професора по право Янаки Стоилов „ едно правно нищо “. А това на Надежда Йорданова – „ просто нищо “.

Дотогава мачът наподобява свирен – хихикащи се прокурори в постройката на Висш съдебен съвет на ул. „ Екзарх Йосиф “, и още по-непоклатим Гешев.

А, да не не помни – и слуховете, че някой от този Висш съдебен съвет бил податлив на „ кооперативност “ по отношение на новите политически действителности в посока анти-Гешев, наподобяват мощно пресилени.

---

Този материал е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " за април 2022 година Препечатваме го с незначитални актуализации.