Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, известна със своята

Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, известна със своята сериозна позиция към политическата интервенция и зависимостите в правосъдната система,. Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови, че е нарушено правото й а свободно изложение на мнение. Като ръководител на Съюза на съдиите в България (ССБ) преди години арбитър Тодорова понесе тежки удари - беше уволнена от Висшия правосъден съвет (ВСС), а откакто съдът я възвърне, беше още веднъж осъдена. Въпреки качествената й работа през годините беше оставяна без наложителната оценка, персоналните данни на фамилията й съзнателно бяха оставени да изтекат в общественото пространство. Съдия Тодорова се противопоставяше на нападките против съдии от страна на ръководството на ГЕРБ и даже заведе в качеството му на министър на вътрешните работи.

Десет години след наказателната акция на Висш съдебен съвет против Вас спечелихте дело в Страсбург. Съдът не предожи ли на страната да се споразумеете, преди да се произнесе? Защо не получихте опрощение от ръководещите?

- Както и във всеки различен случай, по този начин и в този, по разпоредбите за активността му Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) предложи на държавното управление да се споразумее с жалбоподателя, т.е. с мен, само че държавното управление не предприе такива стъпки. Мисля, че и тази позиция, и неналичието на равносметка от държавното управление са логичен съответни на цялата красноречива сама по себе си разказана в решението история на настъпателните и нападателни опити на ръководещите да подчинят съда и да го трансфорат в придатък за осъществяване на партийни цели. Овладяването на съда компрометира разделянето на управляващите, свежда го до декоративна фасада, зад която действителните връзки сред управляващите не са тези, които са посочени в Конституцията.

Поначало активността на страната по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека не е удовлетворителна и тук не изключвам отговорността на българския съд за част от нарушаванията. Неколкократно Комитетът на министрите на Съвета на Европа приемаше междинни резолюции с констатацията, че България отхвърля да извърши решения на Европейски съд по правата на човека. От една страна, това приказва за институционална просвета, която е склонна да омаловажава индивида и неговите права.Свидетелство за тази настройка е и казусът, по който през последната година двукратно си разреших да въвлека обществото и министъра на правораздаването - за отвод да бъде изпълнен правосъден акт от звено към Министерството на правораздаването за конвоиране на арестуван на погребението на майка му макар осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека за подобен случай и макар медийното отразяване на определението на съда за позволеното конвоиране ден преди погребението. След оповестението на новото нарушаване на правото на ценене на персоналния живот на пандизчията, който не можа да участва на траурния обред на майка си, и интензивността на съда са били изменени разпоредбите за конвоиране. Но това не е задоволително същите органи, които не извършиха правосъден акт и нарушиха главно човешко право на ценене на персоналния живот, да не позволен ново нарушаване на други съществени права и да не изпълнят различен влезнал в действие правосъден акт с разнообразни инструкции. Изисква се работа с държавните чиновници - юридически ограмотяваща, която е причина за смяна на манталитета, културата и настройката " официално да се отбие номерът ".

Това, което споделям, е общият подтекст, в който са осъществени нарушаванията, открити по моето дело от Европейски съд по правата на човека. Но моят случай има и друга специфичност. Решението демонстрира, че имаме проблем освен с безразличието на институциите и незадоволителната поредност за унищожаване на аргументите за нарушаванията на човешките права, само че и с това, че е допустима целенасочена корист с власт за влияние върху арбитър, т.е. върху тази власт, която е призвана да даде отбрана на жителите против всеки произвол, в това число когато произволът идва от страна на страната.

Историята на демократичния преход демонстрира трайна наклонност ръководещите да се пробват да подчинят съда. Политиците се сещат, че независимостта на съда е висша полезност в правовата страна едвам когато са в съпротива. Допускам, че точно това е причина да не бъде препоръчано съглашение и да се оказва дългогодишна упорита опозиция от политическите управляващи за такава промяна на съда, която да подсигурява независимостта му от изпълнителната власт, прокуратурата и центровете на паралелна власт. За тяхното въздействие върху Висш съдебен съвет имаше свидетелства от ръководители на софийски съдилища след привършване на мандатите им. Тези изказвания по този начин и не бяха тествани. В този смисъл не неналичието на опрощение, а неналичието на същинска равносметка за случилото се и неговото правно значение съгласно Европейски съд по правата на човека, за жалост, изцяло кореспондира с продължаващата упорита наклонност за държане на съда в подчинена позиция. Част от средствата са тези, които са маркирани в решението.

Осъдихте страната за погазена независимост на изложение - това не е ли неповторимо дело: да се запушва устата на арбитър. Звучи по-логично да се запушва устата на публицист. Щом на съдии у нас се запушва устата, каква е диагнозата за властта, упражнявана от ГЕРБ съвсем 12 години?

- Европейски съд по правата на човека признава за първи път, че българската страна е нарушила правото на свободно изложение на арбитър по общественозначим въпрос за независимостта на съда, което е нарушаване по член 10 ЕКПЧ; за дискриминиране на арбитър при практикуване на това право заради интензивно присъединяване в Съюза на съдиите в България (ССБ) - нарушаване по член 14 ЕКПЧ; и за потребление на законни средства за реализиране на паралегални цели - нарушаване на член 18 Европейска конвенция за правата на човека.

Наистина това е тежка диагноза за положението на държавността. Трите десетилетия либерален преход демонстрират, че страната срещна тежки усложнения за основаване на действителни гаранции за независимостта на съда и за свободата на словото. Това е по този начин вероятно заради обстоятелството, че тези две полезности са в основата на пълноценното демократично действие на всички останали съставни елементи на правовата страна.

Свободата на медиите у нас се оказа тясно обвързана с независимостта на съда. Въпросът за независимостта на съда и за ръководството и отговорността на прокуратурата, в частност на основния прокурор, се трансфораха в огромния политически въпрос. Съпротивата на политическите управляващи да се откажат от въздействието си върху съда докара до това, че независимостта му в забележителна степен е допустима, когато съществуват действителни свободни медии, които задоволително умело, отговорно и издръжливо осведомят и дебатират по тази тематика и по този начин въвличат обществото, покачват неговата осведоменост и дарба да упорства за смяна. Получи се по този начин, че съдът, т.е. същинската правосъдна власт, вероятно поради дългогодишното й омаловажаване и неглижиране от другите управляващи, поради общественото поругаване и преодоляване посредством въздействието на партиите и прокуратурата във Висш съдебен съвет, продължава да разчита на институциите на гражданското общество.

В този ред на мисли наподобява еднообразно допустима заплахата да " бъдат запушени устата " и на публицист, и на арбитър, който показва мнение за компрометирания модел на разделяне на управляващите . Същевременно устата на съдиите " се запушва " и със основаването на усещане от страна на кадровия органи и на изявени представители на политически партии, че съдиите би трябвало да се въздържат от този спор. Решението на Европейски съд по правата на човека опровергава смисъла на сходна позиция.

Знаем от опита и на други страни в преход от тоталитарно към политически плуралистично ръководство или пък с проблеми с мафията, т.е. с нахлуване на престъпността в държавната власт, че в такива времена на конституционни рецесии, публични разтърсвания и радикални обществени трансформации дейната роля на съдиите е от значително значение за одобряване демократичния ред. В решението Lopez Lone и други против Хондурас на Интерамериканския съд по правата на индивида се споделя, че в моменти на тежки рецесии на демокрацията нормите, които нормално лимитират присъединяване на съдиите в публичния живот, не са използвани към дейностите им в отбрана на правовия ред.

В развитите демокрации водачеството на съдиите в дебатите за правораздаването и правосъдната власт въобще не се слагат под подозрение, в противен случай другите управляващи основават предпоставки за това съдът да бъде дейно чут. Както споделя ръководителят на Върховния съд на Англия през 2015 година, съдиите не могат да чакат другите да създадат нужното за отбрана на правосъдната власт и правосъдната система. Изискват се дейни дейности от страна на съдиите.

Това решение на Европейски съд по правата на човека потвърждава ли зависимостта на тогавашното болшинството във Висшия правосъден съвет от някогашния министър председател Бойко Борисов и неговия някогашен вътрешен министър Цветан Цветанов? Вторият прочее фрапантно смени отношението си към правосъдната власт, откакто мина през съда като обвиняем, през днешния ден даже е подготвен да закрива рожбата си - профилирания углавен съд.

- Европейски съд по правата на човека изброява поредност от обстоятелства за интервала, в който високопоставени представители на изпълнителната власт се изказваха по неприключили правосъдни производства, нарушаваха презумпцията за невиновност, показваха мнения по какъв начин следва да приключат правосъдни процеси, обществено атакуваха съдии. Имаше случай, в който полицейска интервенция по задържане беше озаглавена на името на арбитър, който беше изменил мярката за неотклонение " задържане под стража " в по-лека на обвинен. ССБ и аз като ръководител на управителния му орган неведнъж изразявахме обществено позиции против този метод. Стигна се до такава степен, че поискахме професионална експертиза от Европейската асоциация на съдиите за положението на независимостта на правосъдната власт. Заключението беше, че министърът на правораздаването нарушава правилото за върховенството на правото. Бяха направени тежки констатации и за неналичието на бистрота в активността на Висш съдебен съвет, по-специално при назначенията и покачванията, като беше регистрирано нежеланието на кадровия орган на правосъдната власт да излезе обществено в поддръжка на голословните офанзиви против съда на представителите на държавното управление.

Последва изборът на госпожа Владимира Янева за ръководител на Софийския градски съд, който се определяше в медиите като предупреден не заради потвърдени от нея качества при администрирането на съда, тъй като до този миг тя не беше взела отношение по нито един въпрос, обвързван с действието на правосъдната власт, а тъй като беше изнесена информация, че е близка фамилна другарка на министъра на вътрешните работи. ССБ реагира против този избор и изиска оставките на членовете на кадровия орган. По това време министърът на вътрешните работи ме назова " най-големия ни критик ". Заради отправени против мен оскърбителен изказвания аз заведох наказателно дело от частен темперамент.

Това е единствено накратко и надалеч неизчерпателно маркиране на събитията, в които започнаха и се развиха дисциплинарните производства против мен. Европейски съд по правата на човека преглежда дисциплинарните процедури таман в подтекста на изброените условия и стига до извода, че дисциплинарните производства не са преследвали законоустановената си цел, а са представлявали акт на възмездие поради рецензията ми към Висшия правосъден съвет и изпълнителната власт. Акт, който е кадърен да сплаши съдиите и да ги възпре от присъединяване в публичния спор за модела на ръководство на правосъдната власт и за гаранциите за нейната самостоятелност от политически, стопански или престъпни фактори.

Съдът споделя, че сериозните позиции, изразени от мен в качеството ми на представител на ССБ, наподобява са провокирали реакция от Висш съдебен съвет и държавното управление. Цитира се едно от решенията на Върховния административен съд по отношение на последвалото ми уволняване, че в този миг ССБ и други неправителствени организации посредством множеството сериозни позиции са упражнявали форма на цивилен надзор върху активността на Висш съдебен съвет, който възприел това " надали не като оповестена война ". Всички тези събития като цяло - " военната обстановка ", изключителната суровост на Висш съдебен съвет във връзка с мен и синхронът за започване на дисциплинарните процедури, тяхното развиване и свършек с изказвания и дейности на представителите на държавното управление в логическата им и хронологическа взаимовръзка, е съображение за Европейски съд по правата на човека да одобри съществуване на причинно-следствена връзка сред дисциплинарните ми санкции и сериозната ми позиция против изпълнителната власт и зависимостта от нея на Висш съдебен съвет.

По отношение на смяната на отношението на господин Цветанов важи към този момент казаното, че за независимостта на съда политиците се сещат, когато са в съпротива и не са част от така наречен оперативна власт (тази с директни пълномощия за практикуване на насила, т.е. държавното управление и прокуратурата).

Не поискахте обезщетение, което е доста благородно към данъкоплатците, само че не смятате ли, че съответните виновни за неоправдателните решения в Страсбург действително дължат заплащане на вредите, които предизвикват?

- Нямам никакво подозрение, че жителите с нарушени права би трябвало да търсят и да получават заслужено парично задоволство. Освен че е отбрана, която им е дължима, това е значим дисциплиниращ държавните управляващи фактор. Отделен въпрос е, че този фактор ще бъде същински ефикасен, когато страната стартира да предявява регресни искове против отговорните длъжностни лица от законодателната и изпълнителната власт. В моя случай ситуацията обаче е друго.

От една страна, смятам, че не е редно българските жители да бъдат повредени два пъти - и заради нарушаването на конституционните правила за разделяне на управляващите и на независимостта на съда, които са причина за нарушаванията на моите съществени права, и заради това, че следва да заплащат обезщетение за компрометираната държавна власт.

Има и нещо друго. Делото ми в Европейски съд по правата на човека е завадено на първо място като работа за страната. Важно е да стане ясно, че не отстъпвам правата си като част от битката за идея. На това състояние не може да повлияе дисциплинарното ми наказване с удръжки от заплатата, с намаление в служба или уволняване. Същевременно отбраната ми за отстояване на тази идея не се нуждае от парична стойност. Защитата ми е осъществена пълноценно с признание от Европейски съд по правата на човека на осъществените против мен нарушавания.

Това решение на друго, по-високо равнище, слага въпросите за промяна на Висш съдебен съвет, тъй че да бъде обезвредена неговата податливост да се вслушва или да внимава за конюнктурните домогвания на властта. Все повече се стеснява опцията на политическите управляващи да не признават кой е огромният политически проблем.

Съдиите бойкотирахте преди дни избора на нови членове във Висш съдебен съвет. Задава се и нов парламент, в който болшинството евентуално ще е решено да прави фрапантни промени в правосъдната власт. Каква съгласно Вас е първата вярна стъпка за ограничение на зависимосттите в кадровия орган на правосъдната власт?

- Изисква се продължение на започнатата промяна на модела на Висш съдебен съвет с разделянето на администрирането на съдилищата от това на прокуратурата. Прокурорите, които заради естеството на работата си би трябвало да са покрай изпълнителната власт, с цел да е ефикасна битката с престъпността, съгласно интернационалните стандарти нямат място нито в избора на ръководители на висши съдилища, нито в разработване и внедряването на електронно-информационна система за правосъдните каузи, нито в образованието на съдиите. Съдиите имат място в Прокурорската гилдия, защото това се постанова като противотежест на съществуващото правно състояние повдигането на обвиняването от прокуратурата да е нейно суверенно пълномощие, което не предстои на правосъден надзор, в това число при започване на правосъдната фаза на наказателния развой след внасяне на обвинителния акт. Подобна организация на обвинителната функционалност изисква в правната уредба да бъдат планувани рационални механизми за оценка на качеството на обвиняването, които да го трансформират в значимо събитие за кариерата на прокурорите и следователите.

Предвиждането на такива съответни кариерни механизми ще работи дисциплиниращо и ще способства за одобряване на ясна ценностна професионална подчиненост. Същевременно се изисква смяна в структурата и състава на прокурорската гилдия, тъй че тя да бъде превърната в ефикасен инструмент за публичен надзор върху действието на институцията, като се реализира ясното кардинално отграничаване на процеса на кадрово ръководство, дисциплиниране и образование на прокурорите и следователите (различно от това на съдиите) и се подсигурява функционалната самостоятелност на редовите прокурори от горестоящите прокурори при работа по съответни каузи. Новият състав и конструкция на Прокурорската гилдия ще даде опция да се планува и нов състав и конструкция на Съдийската гилдия, тъй че да се сътвори болшинство на съдиите, определени от съдии. Това е съществена гаранция за независимостта на съда, позната в демократичните страни , които са възприели модела за администриране на правосъдната власт от правосъдни препоръки, и е повтаряща се рекомендация от органите на Съвета на Европа от повече от 10 години.

Освен това номинирането на претендентите за членове на двете колегии на Висш съдебен съвет, избирани от Народното събрание, следва да се организира по този начин, че да бъде обезпечена неговата бистрота и меродавност, т.е. да бъдат избирани не адвокати, които за първи път вземат отношение по проблемите на правосъдната власт, а хора с биография и професионален опит, от които може фактически да бъде тествана компетентността им ловко и честно да управляват съдилища и прокуратури. Изисква се и основаване на процедура за следствие на основния прокурор, която да подсигурява оптималната безпристрастност и самостоятелност на проверяващите органи и да основава в обществото доверие в убедителността и успеваемостта на процеса. Нито една от тези промени сама по себе си не би била задоволителна, изисква се да се разработят сложно, защото единствено цялостното им нормативно споразумяване и тъкмо използване може да докара до позитивен и безапелационен резултат.

Кое е неповторимото в решението по Вашия проблем, по какъв начин в резюме бихте синтезирали посланието на Съда в Страсбург към българските ръководещи?

- В решението за първи път се признава нарушаване на член 18 Европейска конвенция за правата на човека по българско дело. Това е доста значимо и с съответната си констатация, че Висшият правосъден съвет, инспекторатът към него и Върховният административен съд са злоупотребили с власт, като са позволили дисциплинарните процедури против мен да не преследват законоустановените си цели, а да се използват като инструмент за заплашване, въздържане и възмездие.

Важно е обаче и заради това, че в решението се извеждат критерии, по които може да се " дешифрира " и да се разобличава привидната, декоративната правда, зад която в реалност се упражнява корист с власт и държавен тормоз, нарушаващ човешки права. В обстановка като нашата, когато институциите не съумяват да разсеят подозренията за завладени институции и построени мрежи от процедурни привидности, решението окуражава и уголемява опциите за отбрана на всеки повреден.