Съдебната реформа у нас от години е Ахилесовата пета и

Съдебната промяна у нас от години е Ахилесовата пета и по този начин и не се откри болшинство, което да застане зад тези належащи промени. След 19-ти април изборите бяха извоювани от „ Прогресивна България ” като част от обещанията им бяха точно за промени в правосъдната система.

Предстои да бъде импортиран за спор Законопроект за правосъдна промяна, който обаче съгласно доктор Иван Брегов лимитира компетентността на състава на Висш съдебен съвет, тъй че да не може да се занимава с кариерните въпроси на магистратурата.

Ограничава се компетентността да приема промени по правилника за организация и активност и други подзаконови актове. В същото време, въпреки това, се развързват ръцете на Висш съдебен съвет, сподели Брегов, който е началник на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система, в ефира на „ Твоят ден ” по NOVA NEWS.

Той уточни, че се планува опция за гласоподаване с хартиена бюлетина на изборите за професионалната квота на членовете на Висш съдебен съвет

Според него това е положително решение, само че счита, че на хартия би трябвало да гласоподават единствено съдиите и прокурорите в София. В плана на „ Прогресивна България ” е заложено хартиеното гласоподаване да става в окръжните съдилища, което не е добра алтернатива, добави още Брегов.

Бившият министър на правораздаването Антон Станков сподели, че добра концепция в законопроектите е разискването на въпроса дали Висш съдебен съвет да остане като непрекъснато настоящ орган, или да се върнем към сесийния принцип. Той изрази единодушие с тезата на Брегов за метода на гласоподаване. Станков подчертава и на различен миг от промените – опцията на министъра на правораздаването да нападна всички актове на Висш съдебен съвет пред съда и това да стопира осъществяването им.

Той сподели, че се вкарват следните правила – министърът на правораздаването има юридически интерес да апелира актовете и неговото обжалване стопира осъществяването на актовете на Висш съдебен съвет.

„ Т.е. виждаме засилена функционалност на изпълнителната власт по отношение на правосъдната. Тук би трябвало доста деликатно да се мисли ”, добави той.

За пълномощията на министъра на правораздаването

По мотив пълномощията на министъра на правораздаването да нападна актове на Висш съдебен съвет Брегов счита, че добра мярка, само че Конституцията не делегира на министъра такова пълномощие.

Станков сподели, че би трябвало да се вкара формулировка за обоснована нужда или да се дефинират няколко хипотези, в които правосъдният министър може да има такива пълномощия.

Друга тематика, която беше наранена в диалога, е решението на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да образува дисциплинарно произвеждане против Емилия Русинова, само че не и против Борислав Сарафов. Брегов сподели, че този отвод на Колегията може би би трябвало да се нападна.

Станков сподели, че основен въпрос е дали Висш съдебен съвет би трябвало да продължи да съществува в този си тип и прокуратурата да продължи да бъде част от правосъдната власт.

„ Кадровата политика в съда не би трябвало ли да се върне в самите съдилищата? ”, попита риторично той.

Брегов също счита, че моделът на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде преосмислен.

Източник: NOVA NEWS.