Харвард, и вие ли ще сте валяци за дребния бизнес - трасирате единствено пътя към Терминал 2
„ Съдебната промяна е доста хубаво нещо, само че казусът в България е, че липсва така наречен „ междинна класа “. Ако тя бъде основана, младежите ще имат тласък да останат в страната, а не да бягат в чужбина.
С микро и дребен бизнес, който е в тежка рецесия сега, можеш да издържаш фамилията си, а не да харчиш пари за яхти и лукс. Аз напълно работя със студенти и младежи, които, вместо да се чудят какво да вършат през лятото, остават в Пловдив, с цел да изкарат пари и да се почувстват самостоятелни като персони “. Това споделя пред Faktor.bg Димитър Попов, който има дребна кафетерия в Пловдив и всекидневно се сблъсква с проблеми за оцеляването й.
„ Първото и главното, което би трябвало да се направи, в случай че в действителност имаме държавно управление на смяната, е повдигането на прага на Данък добавена стойност. 25-26 000 евро предел за този налог е комичен и е причина за корупция. Така карат хората от дребния бизнес, да влизаме без да желаеме в сивия бранш, с цел да можем да оцелеем.
Прагът на Данък добавена стойност би трябвало да стане най-малко 150 до 200 000 лв..
Това е естествената сума във всички бели страни, за които съм се интересувал. Важен мотив е и фактът, че прагът не е поправен от години, и в случай че преди две десетилетия е бил съответен към покупателната дарба и тежестта на парите, то в този момент 50 хиляди лева нямат тази мощ. Необходимо е и въвеждането на особено законодателство, което да дава опция да има най-малко 10% разлика сред касовата наличност и доклада на фискалното устройство. Сега обстановката е много тежка – даже и за една стотинка разлика сред касовата наличност и пуснатите бонове ти сформират акт, тъй като такава е наредбата, а това дава опция на служителите и проверяващи да тероризират дребния бизнеса.
Освен това, за какво би трябвало да плащаш за осигуровки, в случай че си студент и в това време продаваш ядки на улицата? Реално не си на трудов контракт, а единствено го менажираш този напълно малък бизнес. Задължително би трябвало да се намерения за тласък за младежите, а не да отиват с висше обучение в чужбина, да мият чинии и да оправят чаршафи в хотелите. Минималната работна заплата или приходи към 10 000 лв. годишно не би трябвало да се таксуват въобще с налози. По този метод ще се даде късмет на младите да си хранят фамилиите, а не да се чудят по какъв начин да крият налози.
Вместо действителни облекчения държавното управление се чуди по какъв начин да компенсира в този момент скъпия ток. Ако отстранен административните тежести и условия, аз ще си наглася по този начин бизнеса, че страната да не се занимава с мен. Трябват ми 3-4 години да си поема въздух, с цел да почна да желая да въвеждам пари в страната. В момента
дребният бизнес е безусловно задушен.
Всеки месец подлежим на инспекция от най-малко 15 институции. Т.е., съвсем всеки ден при мен идва някой и изисква документи или ревизира нещо. Единият пита за умивалници, вторият мери столовете, третият – квадратурата извън, идващият ревизира дали е задоволително ярко и така нататък Няма вманиачен човек, който да желае да печели от бизнеса си и да остави бедност в заведението си. Нашето предпочитание е законодателната власт - Народното събрание и изпълнителната - Министерски съвет да ни оставят да си изкарваме средствата, а не да ни тормозят с санкции по 500 лв., че някой не е чукнал касова записка за бутилка минерална вода. Например за разлика сред наличните пари в касата и фискалното устройство санкцията е 700 лева За същото нарушаване подлежиш на затваряне от 3 до 30 дни, плюс 100 лева санкция на служителя, който е направил нарушаването. Или за едно нарушаване ти вършат три наказателни постановления плюс затваряне. Реално страната желае от тебе 1300 лева санкции. Това е цялостен парадокс – по какъв начин да си платиш санкциите, откакто си осъден - заведението ти е затворено и не работиш? Аз не съм срещу глобите, а съм „ за “ санкциите. Те даже са ниски в България. За минимални нарушавания би трябвало да се напише наставление, с цел да схванеш грешките и да осъзнаеш, че страната ти оказва помощ с надзор. При второ нарушаване да имаш опция да си платиш санкцията в едномесечен период с някаква отстъпка, както е при глобите в КАТ. При трето нарушаване, законът да важи в цялостна мощ, тъй като си станал рецидивист.
Нека служителите с власт да спрат да закачат дребните бизнеси по места
и да ги мачкат с измислени искания и условия.
За да се отървеш почваш да черпиш всички по веригата, с цел да не се заяждат и да те оставят. За последната година ми идваха 14 пъти на инспекции. За една касова записка за 1,20 лева бях упрекнат в опасност за националната сигурност и фиска на Република България. Само Светият синод и папата не са ме проверявали.
Проблемът е, че аз не съм изолиран случай – това е нормалната процедура с дребния бизнес. Познавам стотици хора, които се чудят по какъв начин да оцелеят и питат – това ли е смяната, и тя ли ще ни мачка като валяк? Темата напълно не е изтъркана, а доста настояща. Ако се върнем обратно във времето, ще забележим, че и Костов, и Царя, и Тройната коалиция, и три ръководства на ГЕРБ подцениха дребния бизнес и избраха да го мачкат. Амбициите на момчетата от Харвард заслужават възторженостти, само че 100 дни от ръководството им към този момент съвсем се изнизаха. Ако и те останат единствено с положителните планове, ще отекат в канала като предшествениците си, а България ще регистрира още няколко стотин хиляди млади, които са напуснали страната от Терминал 2 “, предизвестява Димитър Попов.
С микро и дребен бизнес, който е в тежка рецесия сега, можеш да издържаш фамилията си, а не да харчиш пари за яхти и лукс. Аз напълно работя със студенти и младежи, които, вместо да се чудят какво да вършат през лятото, остават в Пловдив, с цел да изкарат пари и да се почувстват самостоятелни като персони “. Това споделя пред Faktor.bg Димитър Попов, който има дребна кафетерия в Пловдив и всекидневно се сблъсква с проблеми за оцеляването й.
„ Първото и главното, което би трябвало да се направи, в случай че в действителност имаме държавно управление на смяната, е повдигането на прага на Данък добавена стойност. 25-26 000 евро предел за този налог е комичен и е причина за корупция. Така карат хората от дребния бизнес, да влизаме без да желаеме в сивия бранш, с цел да можем да оцелеем.
Прагът на Данък добавена стойност би трябвало да стане най-малко 150 до 200 000 лв..
Това е естествената сума във всички бели страни, за които съм се интересувал. Важен мотив е и фактът, че прагът не е поправен от години, и в случай че преди две десетилетия е бил съответен към покупателната дарба и тежестта на парите, то в този момент 50 хиляди лева нямат тази мощ. Необходимо е и въвеждането на особено законодателство, което да дава опция да има най-малко 10% разлика сред касовата наличност и доклада на фискалното устройство. Сега обстановката е много тежка – даже и за една стотинка разлика сред касовата наличност и пуснатите бонове ти сформират акт, тъй като такава е наредбата, а това дава опция на служителите и проверяващи да тероризират дребния бизнеса.
Освен това, за какво би трябвало да плащаш за осигуровки, в случай че си студент и в това време продаваш ядки на улицата? Реално не си на трудов контракт, а единствено го менажираш този напълно малък бизнес. Задължително би трябвало да се намерения за тласък за младежите, а не да отиват с висше обучение в чужбина, да мият чинии и да оправят чаршафи в хотелите. Минималната работна заплата или приходи към 10 000 лв. годишно не би трябвало да се таксуват въобще с налози. По този метод ще се даде късмет на младите да си хранят фамилиите, а не да се чудят по какъв начин да крият налози.
Вместо действителни облекчения държавното управление се чуди по какъв начин да компенсира в този момент скъпия ток. Ако отстранен административните тежести и условия, аз ще си наглася по този начин бизнеса, че страната да не се занимава с мен. Трябват ми 3-4 години да си поема въздух, с цел да почна да желая да въвеждам пари в страната. В момента
дребният бизнес е безусловно задушен.
Всеки месец подлежим на инспекция от най-малко 15 институции. Т.е., съвсем всеки ден при мен идва някой и изисква документи или ревизира нещо. Единият пита за умивалници, вторият мери столовете, третият – квадратурата извън, идващият ревизира дали е задоволително ярко и така нататък Няма вманиачен човек, който да желае да печели от бизнеса си и да остави бедност в заведението си. Нашето предпочитание е законодателната власт - Народното събрание и изпълнителната - Министерски съвет да ни оставят да си изкарваме средствата, а не да ни тормозят с санкции по 500 лв., че някой не е чукнал касова записка за бутилка минерална вода. Например за разлика сред наличните пари в касата и фискалното устройство санкцията е 700 лева За същото нарушаване подлежиш на затваряне от 3 до 30 дни, плюс 100 лева санкция на служителя, който е направил нарушаването. Или за едно нарушаване ти вършат три наказателни постановления плюс затваряне. Реално страната желае от тебе 1300 лева санкции. Това е цялостен парадокс – по какъв начин да си платиш санкциите, откакто си осъден - заведението ти е затворено и не работиш? Аз не съм срещу глобите, а съм „ за “ санкциите. Те даже са ниски в България. За минимални нарушавания би трябвало да се напише наставление, с цел да схванеш грешките и да осъзнаеш, че страната ти оказва помощ с надзор. При второ нарушаване да имаш опция да си платиш санкцията в едномесечен период с някаква отстъпка, както е при глобите в КАТ. При трето нарушаване, законът да важи в цялостна мощ, тъй като си станал рецидивист.
Нека служителите с власт да спрат да закачат дребните бизнеси по места
и да ги мачкат с измислени искания и условия.
За да се отървеш почваш да черпиш всички по веригата, с цел да не се заяждат и да те оставят. За последната година ми идваха 14 пъти на инспекции. За една касова записка за 1,20 лева бях упрекнат в опасност за националната сигурност и фиска на Република България. Само Светият синод и папата не са ме проверявали.
Проблемът е, че аз не съм изолиран случай – това е нормалната процедура с дребния бизнес. Познавам стотици хора, които се чудят по какъв начин да оцелеят и питат – това ли е смяната, и тя ли ще ни мачка като валяк? Темата напълно не е изтъркана, а доста настояща. Ако се върнем обратно във времето, ще забележим, че и Костов, и Царя, и Тройната коалиция, и три ръководства на ГЕРБ подцениха дребния бизнес и избраха да го мачкат. Амбициите на момчетата от Харвард заслужават възторженостти, само че 100 дни от ръководството им към този момент съвсем се изнизаха. Ако и те останат единствено с положителните планове, ще отекат в канала като предшествениците си, а България ще регистрира още няколко стотин хиляди млади, които са напуснали страната от Терминал 2 “, предизвестява Димитър Попов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ